Бъйлещ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бъйлещ
Băilești
— град —
      
Герб
Бъйлещ в началото на 20 век
Бъйлещ в началото на 20 век
Relief Map of Romania.png
44.0308° с. ш. 23.3525° и. д.
Бъйлещ
Страна Flag of Romania.svg Румъния
Окръг Долж
Площ 1,6 km²
Надм. височина 61 m
Население 17 000 души (2011)
Пощенски код 205100
Телефонен код 0251
Официален сайт primariabailesti.ro
Бъйлещ в Общомедия

Бъйлещ (на румънски: Băilești) е град в окръг Долж, Влашко, Румъния. Административен център е на община Бълейщ (от 2001 г.), включваща града и село Баласан (Balasan).

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 17 километра северно от река Дунав (на 20 км от Лом, България), на 49 км южно от окръжния център Крайова, на 223 км западно от столицата Букурещ.

Населението на общината наброява 17 437 души според преброяването от 2011 г.[1] Село Баласан – единственото друго населено място в общината, има 671 жители през 2002 г., когато населението на цялата община е от 20 083 души. Градът има около 17 хил. жители към 2011 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Една от теориите за образуването на Бъйлещ е, че отначало възниква като българско туканско село. Туканите са били вече румънизирани, когато през 1806-1814 г. и 1828 г. в селото пристига нова вълна от българи-бежанци, главно от град Габрово, с. Бъзовец (Ломско), с. Лом планина, с. Видбол (Видинско). Те са от групата на градинарите. От село Бъйлещ в края на 19 век се изселват български семейства по посока селата Голенц и Търнава.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Българи[редактиране | редактиране на кода]

Според източници през периода 1910-1920 г. в града е имало 4500 българи по произход от Видинско. През 1969 г. в града е имало над 500 български семейства. Днес българите населяват основно кварталите Габровени-20-30 къщи и Бекерещ. Те се намират в източната част на района Сърби, който е наследник на българската част на бившето село Бъйлещ. В наши дни в Сърби живеят и много румънци и румънизирани българи. Официално българи в града почти няма. Само 6 жители са записани като българи. Българите от поколението 50-90 г. имат българско самосъзнание. Младите се представят за румънци, но съзнават българския си произход. Част от румънците в града са потомци на румънизирани българи-тукани, наричани от местните българи румънизати или власи българи. Българският език все още се говори в града под формата на шопски диалект от цибришко-огостенски тип.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]