Бъкел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бъ̀кел – традиционен български дървен съд, използван предимно за носене на вода.[1] Има две дъна и два чучура – един за наливане и друг за пиене.[2][1] Може да се срещне в три форми – подобна на буренце, полегнал нисък цилиндър и овално триъгълна. Направен е от дървени плоскости, стегнати с дървени или железни обръчи.[1] По-малък е от повечето бурета, които не са предназначени за пренасяне на вода, и има вместимост 5 – 10 литра.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на думата „бъклица“ и „бокал“ произлиза от италианската дума boccale, означаваща „вид съд“.[3]

Фразеологизми[редактиране | редактиране на кода]

Използва се в изрази като „Бъкел не разбирам“ и „Бъкел не знам“ със смисъл „Нищо не знам“. Думата „бъкел“ в тези изрази обаче има различен произход и значение, в което не се употребява днес. Смята се, че произлиза от славянски думи като пол. bąkać със значение „мърморя“, чеш. bukač и др.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 410.
  2. Речник на българския език: бъклица // Посетен на 14 декември 2022.
  3. а б Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 98.