Българи в Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българи в Албания
Общ брой 60 000 – 170 000
Разселение

Мала Преспа
Голо бърдо

Гора
Език български, албански,
Религия мюсюлмани (2/3)
християни (1/3)
Основни райони с българско население днес – Мала преспа, Голо бърдо и Гора.

Българите в Албания са между 60 000 и над 170 000 души[1][2]. Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 г.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешна Албания дълги векове през средновековието е част от Българската държава. Тук е областта Кутмичевица главен културно-просветен център на българите, тук в Драч – Северна Албания е роден Йоан Кукузел един от най-видните музиканти – творци в средновековна Европа, тук той пише знаменитата си творба „Възхвала на българката“ посветена на майка му. През XVIII и XIX век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945 – 1990 година. – българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Значителен брой българи живеят в градовете: Елбасан (4 – 12 000), Тирана (3 – 4000), Драч (2 – 3000), Пешкопия (около 1000 души)[4].

Българите в областта Кукъска Гора, т.н. Горани, са около 7500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села[5].

Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите: „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“, и др[6].

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Български организации са: Културно просветно дружество „Иван Вазов“ – Тирана (от 1999), Kултурно дружество „Просперитет Голо бърдо“ – Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“ – Тирана (от 2008).

Признаване на българското малцинство в Албания[редактиране | редактиране на кода]

Българското малцинство е единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опита да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.
През 1932 г., съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Северна Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания.

Съхранилите своята етническа идентичност българи в Албания са важно свидетелство за истината за историческото минало на страната, както и на географския регион Македония.[7] Ето защо, в контекста на интеграционния процес на присъединяване на Албания към ЕС, България е естествено да настоява за равнопоставеност на българите в Албания с останалите етноси съобразно практиката и законодателството на страната в тази област, т.е. официално признаване на българско малцинство наред с другите официално признати малцинства.[8]

Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:
- В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;
- За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;
- Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена – мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.
На 15.02.2017 г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически.

Официалният текст в приетия доклад[9] гласи:
„Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;
препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.

На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално признава българското малцинство.[10][11]

Българите в Албания и Македонизмът[редактиране | редактиране на кода]

След краят на Втората световна война в замяна на осигуряването на малцинствени права на албанците Титова Югославия изисква от Енвер Ходжа да обяви албанските българи за "македонско малцинство" и да започне македонизацията им, осъществявана с Югославска, а след 91 - ва - със Северномакедонска помощ. След падането на сталинисткият режим в Албания будните местни българи в страната започват да създават свои организации и сдружения, но до втората половина на 10 - те години на 21 век те не получават поддръжката на официалните български институции. Македонистките активисти и организации отричат наличието на българи в Албания[12] и представят българското самоопределение като предизвикано от желание за получаване на български паспорт с цел улесняване на икономическата миграция, защото след влизането на България в Европейския съюз с тях може да се пътува безвизово до Западна Европа[13], независимо че никога жители на областите с българско население не са се декларирали като "гърци", въпреки че в Албания има немалко официално признато гръцко малцинство, а Гърция членува в евросъюза от 1981 - ва и с паспортите й може да се пътува безвизово и до САЩ, което е невъзможно с българските.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Албания действат 3 български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана, както и две училища в Корча и Билища.[14]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.bolgari.net
  2. Българите в Албания, omda.bg, посетен на 4 май 2008 г.
  3. news.bg
  4. „www.pk-pirina.com“, архив на оригинала от 29 април 2010, https://web.archive.org/web/20100429053703/http://www.pk-pirina.com/bg/publications.php, посетен 29 април 2010 
  5. www.monitor.bg[неработеща препратка]
  6. frognews.bg
  7. „Българите в Албания – отломка от древнобългарската история и култура“, интервю по БНРс историка от ДАБЧ д-р Йордан Колев, 09.07.2091
  8. Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
  9. www.europarl.europa.eu
  10. Албания официално призна българското малцинство
  11. btvnovinite.bg
  12. Македонците демантираат, во Албанија нема Бугари
  13. Јагмата за бугарски пасоши ги празни селата во Албанија
  14. Ангел Джамбазки – Доклад относно Албания за 2016 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония