Българи в Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Албания
Общ брой 60 000 - 170 000
Значителен
брой в

Мала Преспа
Голо бърдо

Гора
Език български, албански,
Религия мюсюлмани (2/3)
християни (1/3)
Основни райони с българско население днес - Мала преспа, Голо бърдо и Гора.

Българите в Албания са между 60 000 и над 170 000 души[1][2], но официално българско малцинство не е признато.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешна Албания дълги векове през средновековието е част от Българската държава. Тук е областта Кутмичевица главен културно-просветен център на българите, тук в Драч - Северна Албания е роден Йоан Кукузел един от най-видните музиканти - творци в средновековна Европа, тук той пише знаменитата си творба "Възхвала на българката" посветена на майка му. През 18 и 19 век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945-1990 година. - българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата с Македония. Значителен брой българи живеят в градовете: Елбасан (4-12 000), Тирана (3-4 000), Драч (2-3 000), Пешкопия (около 1000 души)[3].

Българите в областта Кукъска Гора, т.н. Горани, са около 7 500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1 800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села[4].

Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите: "Кодра е прифтит" (Попово бърдо), "Догана", "Али Деми", "Алияс", "Киностудио", и др[5].

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Български организации са: Културно просветно дружество „Иван Вазов“ – Тирана (от 1999), Kултурно дружество „Просперитет Голо бърдо“ – Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“ – Тирана (от 2008).

Признаване на българското малцинство в Албания[редактиране | редактиране на кода]

Българското малцинство е единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опита да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.
През 1932 г., съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.
Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Република Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания.
Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:
- В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;
- За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;
- Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена - мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.
На 15.02.2017г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически.

Официалният текст в приетия доклад[6] гласи:
"Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;
препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика".

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Албания действат 3 български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана, както и две училища в Корча и Билища.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.bolgari.net/skopie__makedonizira__bylgarite_v_albaniia-n2-3674.html
  2. Българите в Албания, omda.bg, посетен на 4-ти май 2008 г.
  3. http://www.pk-pirina.com/bg/publications.php
  4. http://www.monitor.bg/article?id=189602
  5. http://frognews.bg/news_19027/V_Toncheva_Nai-balgarskoto_v_Golo_Bardo_Albaniia_e_ezikat/
  6. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+REPORT+A8-2017-0023+0+DOC+XML+V0//BG
  7. Ангел Джамбазки – Доклад относно Албания за 2016 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония