Направо към съдържанието

Българи в Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българи в Албания
Численост и ареал
Общ брой7057
Мала Преспа

Голо бърдо

Гора
Описание
Езикбългарски, албански,
Религиямюсюлмани (2/3)
християни (1/3)
Основни райони с българско население – Мала преспа, Голо бърдо и Гора

Българското малцинство е официално признато от албанското правителство на 12 октомври 2017 година.[1] В 2023 година, на първото преброяване след признаването на малцинството, като българи са се обявили 7057 души.[2] 2281 души са се обявили за северномакедонци.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Територията на днешна Албания дълги векове през Средновековието е част от България. Областта Кутмичевица е главен културно-просветен център на българите, в Драч, Северна Албания, е роден Йоан Кукузел – един от най-видните музиканти – творци в средновековна Европа, и където пише знаменитата си творба „Възхвала на българката“, посветена на майка му. През XVIII и XIX век по-голямата част от българите в региона приемат исляма. В годините между двете световни войни България развива активна дипломатическа дейност за признаване на нашите сънародници в Албания за национално малцинство. Точно обратна е официалната българска позиция през периода 1945 – 1990 година – българите под властта на Енвер Ходжа са загърбени от София и са обявени за приоритет на Скопие.

Разположение

[редактиране | редактиране на кода]

Компактни български анклави в Албания са областите Мала Преспа, Голо бърдо и Гора (Кукъска Гора), разположени по границата със Северна Македония. Значителен брой българи живеят в градовете Елбасан (4 – 12 000), Тирана (3 – 4000), Драч (2 – 3000), Пешкопия (около 1000 души)[4].

Българите в областта Кукъска Гора, т.нар. горани, са около 7500 души, и населяват 9 села, най-голямо от които е Шищевец (1800 души). Освен тези села по поречието на река Дрин в околността има множество албанизирани български села[5].

Концентрация на български преселници от областта Голо бърдо в столицата са кварталите „Кодра е прифтит“ (Попово бърдо), „Догана“, „Али Деми“, „Алияс“, „Киностудио“.[6]

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

Български организации са Културно просветно дружество „Иван Вазов“ – Тирана (от 1999), Kултурно дружество „Просперитет Голо бърдо“ – Тирана (от 2000), Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“ – Тирана (от 2008) и Дружеството на „Българите в Албания“ (от 2019).

Признаване на българското малцинство в Албания

[редактиране | редактиране на кода]

Българското малцинство е единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опитва да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.
Първото признаване на българска общност в страната е през 1921 г.[7] През 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава е поставян неизменно.

Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Северна Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания.

Съхранилите своята етническа идентичност българи в Албания са важно свидетелство за истината за историческото минало на страната, както и на географския регион Македония.[8] Ето защо, в контекста на интеграционния процес на присъединяване на Албания към ЕС, България е естествено да настоява за равнопоставеност на българите в Албания с останалите етноси съобразно практиката и законодателството на страната в тази област, т.е. официално признаване на българско малцинство наред с другите официално признати малцинства.[9]

Три са основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените:
- В сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава;
- За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания;
- Българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена – мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като застрашена и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.

На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка на Албания, я призовава да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуряват необходимата подкрепа за важните изменения в доклада, който се определя като исторически.

Официалният текст в приетия доклад[10] гласи:
„Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;
препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика“.

На 12 октомври 2017 г. Албанският парламент приема поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално признава българското малцинство.[11][12]

Македонизъм

[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война в замяна на осигуряването на малцинствени права на албанците Титова Югославия изисква от Енвер Ходжа да обяви албанските българи за македонско малцинство и да започне македонизацията им, осъществявана с югославска, а след 1991 г. - със северномакедонска помощ. В края на 1969 г. бившият просветен министър на страната Реджеп Красничи публикува статия за родината си в „Акен Нюз“, орган на потиснатите европейски народи, в която сред етническите малцинства в Албания се признават и българите.[13]След падането на сталинисткият режим в Албания будните местни българи в страната започват да създават свои организации и сдружения, но до втората половина на 10 - те години на 21 век те не получават поддръжката на официалните български институции. Македонистките активисти и организации отричат наличието на българи в Албания[14] и представят българското самоопределение като предизвикано от желание за получаване на български паспорт с цел улесняване на икономическата миграция, защото след влизането на България в Европейския съюз с тях може да се пътува безвизово до Западна Европа[15], независимо че никога жители на областите с българско население не са се декларирали като „гърци“, въпреки че в Албания има немалко официално признато гръцко малцинство, а Гърция членува в евросъюза от 1981 г. и с паспортите ѝ може да се пътува безвизово и до САЩ, което е невъзможно с българските.

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Албания действат 3 български училища – неделно училище „Христо Ботев“ в Тирана, както и две училища в Корча и Билища.[16]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Признаха българското малцинство в Албания // News.bg, 12 октомври 2017 г. Посетен на 28 юни 2024 г.
  2. ↑ Димитрова, Магдалена. Общо 7057 души са се обявили за българи на първото преброяване в Албания след официалното признаване на българското национално малцинство // БТА, 28 юни 2024 г. Посетен на 28 юни 2024 г.
  3. ↑ РЕЗУЛТАТИ ОД ПОПИСОТ: Во Албанија првпат во историјата се попишуваат Бугари и запишани се 7.957, а припадност нема само за Македонците // Денешен весник, 28.06.2024. Посетен на 28 юни 2024 г. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ www.pk-pirina.com, архив на оригинала от 29 април 2010, https://web.archive.org/web/20100429053703/http://www.pk-pirina.com/bg/publications.php, посетен на 26 април 2010
  5. ↑ www.monitor.bg[неработеща препратка]
  6. ↑ В. Тончева: Най-българското в Голо Бърдо, Албания е езикът // frognews.bg. 14 януари 2010 г. Посетен на 18 август 2025 г.
  7. ↑ Българската общност в Албания е призната още през 1921 г.
  8. ↑ „Българите в Албания – отломка от древнобългарската история и култура“, интервю на Светлана Димитрова с историка от ДАБЧ д-р Йордан Колев, БНР, 9 юли 2019 г.
  9. ↑ Българската политика спрямо Република Македония: Препоръки за развитието на добросъседски отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2008. 80 стр. (Триезично издание на български, македонска книжовна норма на българския, и английски) ISBN 978-954-92032-2-6
  10. ↑ www.europarl.europa.eu
  11. ↑ Елка Василева, Албания официално призна българското малцинство, dnes.bg, 13.10.2017.
  12. ↑ Албания призна българското малцинство, btvnovinite.bg, 12.10.2017 г.
  13. ↑ Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизъм
  14. ↑ Вера Тодоровска, Македонците демантираат, во Албанија нема Бугари, dw.com, 30 јуни 2010.
  15. ↑ Јагмата за бугарски пасоши ги празни селата во Албанија, dw.com, 15.07.2017.
  16. ↑ Ангел Джамбазки – Доклад относно Албания за 2016 г.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи_в_Албания&oldid=12664110“.