Българи в Аржентина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Аржентина
Altsankov.jpeg
Места и численост
Общ брой 3 000 - 80 000
Буенос Айрес ~
Мар дел Плата ~
Берисо ~
Комодоро Ривадавия ~
Саенс Пеня ~
Лас Бреняс ~

Говорими езици испански, български

Българите в Аржентина са между 3 000 и 80 000 души[1][2], или около 0.2 % от населението на страната.

История[редактиране | редактиране на кода]

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някой решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи[3].

Места където се съсредоточава българската емиграция

Българските имигранти, стигнали до пристанището на Буенос Айрес, се разделят на три големи миграционни потока: единият се насочва към провинция Чако, другият към географската област Патагония (основно в град Комодоро Ривадавия), и третият в град Берисо.

В Чако формират колонии, в които се посвещават в отглеждането на памук. За тази цел предварително трябвало да разчистят терена от плевелите и бурените, тъй като горите в региона били почти непроходими. В Чако се заселват над 300 фамилии. Броят на българите в периода 1930 - 1940 година е бил 3 500 - 4 500 души[4].

Имигрантите настанили се в Комодоро Ривадавия, работят в нефтените находища (вече закрити), в една текстилна фабрика, както и в YPF (смятана за най-голяма петролна рафинерия в Южна Америка). Тези компании, базирани в Комодоро Ривадавия, дават препитание на над двадесет хиляди души. Семействата живеят в малки жилища (апартаменти), които обикновено споделят с други сънародници. Заплатите в тези индустрии като цяло са ниски, тъй като трудът в тях не се счита за „специализиран“. Независимо от това, дори и в тези трудни условия, българите съумяват да пестят и по този начин да си построят собствен дом, или пък да подпомагат финансово близките си, останали в България. Други успяват да вземат семействата си, които били оставили в далечната си родина.

Смята се че българите, пристигнали в Берисо наброяват около петстотин семейства. Въпреки в неблагоприятните условия в които живеели, се събирали заедно, за да поддържат спомените за родината си живи. През 30-те години на 20 век в Берисо са съществували три организации, основани от български емигранти - Македонско-български клуб, Дружество „Кирил и Методий“ и Дружество за взаимопомощ. През 1955 година те се обединяват и образуват Българско културно дружество „Иван Вазов“. Тази институция заемала една временна постройка, която служела като подслон, така и като място за среща на всички съотечественици. Благодарение на усилието и духа на единството между всички тях, с течение на времето успяват да изградят собствена сграда.

Подобно на Берисо, така и в Комодоро Ривадавия имат своя организация, която подслонява всички българи, обединени в дружеството „Кирил и Методий“.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

На 25 февруари 2009 година, Аржентинско-българската фондация (ФАБ) в Буенос Айрес поставя възпоменателна плоча на Васил Левски, за да отбележи 100-годишнината от обявяването на независимостта на България[5].

Дружества[редактиране | редактиране на кода]

Български дружества са:

Електронни медии[редактиране | редактиране на кода]

  • Буенос Айрес - Информационен портал на Аржентино-българската фондация в Буенос Айрес

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Знаменити личности са: Антоанета Маджарова (куклено - театрална режисьорка)[6], Антония Шишманова (председател на Аржентинско-българска фондация), Флоренсио Тенев (губернатор на провинция Чако), Карлос Тенев (политик), Луис Карлос Петков Найденов (политик), Хорхе Кътев (художник)[7], и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]