Българи в Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българи в Германия
Илия ТрояновЛюси Дяковска
Места и численост
Общ брой 45,000(2007) 805,000 (2018) Повишение
Берлин ~ 18 000, [1]
Мюнхен ~ 9500, [2]
Говорими езици български, немски
Вероизповедания Християнство

Българите в Германия съставляват една от най-многобройните български диаспори в Западна Европа. Според официалната статистика, към 31 декември 2015 г. броят на българските граждани в Германия е 226 000 души.[3] През 2005 година те са били 39 153 души. Броят на българските студенти в страната през 2007 година е бил 11 816 души, втори по численост всред чуждестранните студенти (188 000 души)[4]. През 2009 година около 29 000 български граждани са заживели в Германия[5].

Брой на българските граждани в Германия по години: официална статистика[3]
година брой
1994 44 800
1995 38 800
1996 36 000
1997 34 500
2000 34 400
2001 38 100
2003 44 300
2004 39 167
2005 39 153
2006 39 053
2007 46 818
2008 83 984
2009 161 854
2010 274 869
2011 354 889
2012 418 759
2013 496 828
2014 583 263
2015 626 926
2016 703 320
2017 766 415

История[редактиране | редактиране на кода]

Българската общност в Германия е една от най-многочислените групи български общности зад граница. Формирала се е основно в два периода – около Втората световна война и след промените през 1989 година.

Разпределение[редактиране | редактиране на кода]

Българите в Берлин през 2010 година наброяват около 9988 души[6], с тенденция броят им да се увеличава.

Българите в Мюнхен са 8828 към 31 декември 2012 г. [7] В предходните години са били

  • 5982 (2010 година),
  • 5147 (2009),
  • 4509 (2008),
  • 3812 (2007),
  • 2956 (2006),
  • 2858 (2005),
  • 3045 (2004),
  • 3119 (2003),
  • 2822 (2002),
  • 2411 (2001),
  • 1651 (2000). [2]

Гражданство[редактиране | редактиране на кода]

С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. на практика се легализира двойното гражданство между България и Германия. Отказването от българско гражданство вече не е условие за придобиване на германско. Голямото мнозинство от натурализираните след 2007 г. българи запазват българското си гражданство. Преди 2007 г. двойното гражданство е било възможно само при придобиване по наследство от родителите.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Българският параклис „Св. св. Кирил и Методий“ в Елванген
Паметник на Петър Берон във Хайделберг

Дружества[редактиране | редактиране на кода]

Български дружества са:

  • Българска Общност – Берлин (от 2006)
  • Български културен кръг – Хановер
  • Български културен форум „Мартеница“ – Щутгарт (от 2003)
  • Германо-български клуб – Бон
  • Германо-български форум – Берлин (от 1996)
  • Германо-българско дружество „Помощ за децата“ – Ноенкирхен-Зигертсбрун (от 2003)
  • Германо-българско дружество в Бавария – Мюнхен (от 1993)
  • Германо-българско културно дружество "Златен Век" – Нюрнберг / Ерланген
  • Германо-българско дружество за насърчаване на връзките между България и Германия – седалище Берлин (от 1995)
  • Германо-българско социокултурно сдружение – Магдебург (от 2013)
  • Германо-българско дружество „Дунав“ – Дюселдорф (от 2010)
  • Германо-българско дружество – Вайнщат
  • Германо-българско дружество – Дрезден
  • Германо-българско дружество – Лайпциг (от 1992)
  • Германо-българско дружество – Мьосинген (от 1995)
  • Германо-българско дружество – Тюрингия (от 1998)
  • Германо-българско дружество – Хамбург (от 1995)
  • Германо-българско културно дружество „Иван Вазов“ – Есен (от 1975)
  • Германо-българско културно дружество „Кирил и Методий“ – Франкфурт (от 1982)
  • Германо-българско културно дружество – Дармщат (от 1978)
  • Германско-българско дружество за приятелство – Щутгарт (от 1941)
  • Дружество за подпомагане на български домове за деца, лишени от родителски грижи – Берлин (от 1997)
  • Дружество на приятелите на България – Берлин/Бранденбург (от 1990),
  • Дружество „Приятели на България“ – Пютлинген
  • Дружество Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян“, Мюнстер
  • Клуб на българските жени и българските семейства в Хамбург (от 2005)
  • Приятелски кръг „София“ – Билефелд
  • „Помощ за България“ – Франкфурт.
  • Немско-българско културно сдружение „Аз Буки Веди“ – Кьолн
  • Немско-българско сдружение ДУНАВ – Бремен (от 2015)[8]

Електронни медии[редактиране | редактиране на кода]

Български електронни медии са:

  • Информационен портал за Българи в Берлин – Berlin-za-men
  • „Без граници“ – радиопредаване по програма Querfunk – Карлсруе (от 2005)
  • Българска радио и телевизионна програма BG-RTV Berlin/Radio „Bulgaria“ – Берлин (от 2001)
  • Българска редакция на Дойче Веле – Бон
  • Информационен портал „БГ Парти“
  • Информационен портал „Заедно“ за българите в Германия и Австрия.
  • Германия Напред-Назад.ком
  • Информационен портал за българи в Германия
  • Българската общност в Германия Здравей.де

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Български училища са:

  • Българско училище в Берлин (от 1991)
  • Българско училище в Мюнхен „Паисий Хилендарски“ (от 2008)
  • Българско училище в Хамбург (от 2001)
  • Българско училище „Златен век“ – Нюрнберг (от 2009)
  • Българско училище в Мюнстер.
  • Детска езикова школа „Аз Буки Веди“ – Кьолн (от 2009)

Църковни общини[редактиране | редактиране на кода]

Български църковни общини са:

  • Българска православна църква „Рождество Богородично“ – Бон-Кьолн (от 2005)
  • Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Хамбург (от 2007)
  • Българска православна църковна община „Св. Ана“ – Пасау
  • Българска православна църковна община „Св. Георги Победоносец“ – Дюселдорф
  • Българска православна църковна община „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ – Регенсбург
  • Българска православна църковна община „Св. Седмочисленици“ – Лайпциг (от 1996)
  • Българска православна църковна община и Българска православна църква „Св. Цар Борис Покръстител“ – Берлин (от 1994)
  • Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Щутгарт
  • Българска православна църковна община „Св. Петка Търновска“ – Манхайм (от 2009).

Младежки организации[редактиране | редактиране на кода]

Български младежки организации са:

  • Академичен съюз „Кирил и Методий“ – Карлсруе (от 2002)
  • Асоциация на българските студентски сдружения в Германия – Карлсруе (от 2007)
  • Българо-германски студентски съюз „Хъшове“ – Берлин (от 2000)
  • Българо-германско студентско дружество „Плиска“ – Хамбург (от 2004)
  • Българо–баварско академично дружество „Шипка“ – Мюнхен (от 2000)
  • Български академичен клуб „Паисий“ – Мюнстер (от 2005)
  • Български академичен съюз – Щутгарт (от 2004)
  • Българско студентско дружество „Бай Ганьо“ – Манхайм (от 2004)
  • Българско студентско дружество „Съединение“ – Дармщат (от 2006)
  • Българско студентско дружество „Златен век“ – Ерланген и Нюрнберг (от 2005)
  • Българско студентско дружество „Св. Климент Охридски“ – Бремен (от 2005)
  • Българско студентско дружество „Проф. Иван Шишманов“ – Фрайбург (Брайзгау) (от 2016)
  • Клуб на българските студенти „Будители“ – Бон/Кьолн (от 1996)
  • Фен клуб България – Кобленц (от 2003)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ In Berlin-Brandenburg. // (на немски)
  2. ↑ а б Statistisches Amt München. // Landeshauptstadt München. Посетен на 24 юли 2011. (на немски)
  3. ↑ а б Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters. // Statistisches Bundesamt. Посетен на 22 юли 2017. (на немски)
  4. ↑ www.dw-world.de
  5. ↑ ((de)) Ausländer brauchen den elektronischen Ausweis
  6. ↑ ((bg)) [1]
  7. ↑ Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit 2012 (pdf). // muenchen.de. Landeshauptstadt München. Посетен на 1 май 2013. (на немски)
  8. ↑ www.dbg-dunav.de
Етнически групи
Езици
Религия
Преброявания на населението
Още
     Портал „Германия“         Портал „Германия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи_в_Германия&oldid=9591632“.