Българи в Германия
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Българи в Германия | |
|---|---|
  |
|
| Места и численост | |
| Общ брой | 360 170 души към 31.12.2019 г. |
| Берлин | ~ 31.525 |
|
|
|
| Говорими езици | български, немски |
Българите в Германия съставляват една от най-многобройните български диаспори в Западна Европа. Според официалната статистика, към 31 декември 2019 г. броят на българските граждани в Германия е 360.170 души.[1] Броят на българските студенти в страната през летния семестър на 2019 г. е бил 6.250 души всред чуждестранните студенти (379.549 души)[2] – отчита се явен и постоянен спад; за сравнение: през зимния семестър 2005/2006 г. бройката на български студенти е 12.794 всред чуждестранните студенти (248.357 души).[3] Броят на безработните българи към 31.01.2020 е 30.108 души (8,3% от всички българи), като почти всички от тях нямат завършено образование (26.506 души); 20.645 от безработните получават социални помощи за безработица.[4]
| година | брой |
|---|---|
| 1994 | 44 800 |
| 1995 | 38 800 |
| 1996 | 36 000 |
| 1997 | 34 500 |
| 2000 | 34 400 |
| 2001 | 38 100 |
| 2003 | 44 300 |
| 2004 | 39 167 |
| 2005 | 39 153 |
| 2006 | 39 053 |
| 2007 | 46 818 |
| 2008 | 53 984 |
| 2009 | 61 854 |
| 2010 | 74 869 |
| 2011 | 93 889 |
| 2012 | 118 759 |
| 2013 | 146 828 |
| 2014 | 183 263 |
| 2015 | 226 926 |
| 2016 | 263 320 |
| 2017 | 310 415 |
| 2018 | 337 015 |
| 2019 | 360 170 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Българската общност в Германия е една от най-многочислените групи български общности зад граница. Формирала се е основно в два периода – около Втората световна война и след демократизирането през 1989 година.
Разпределение[редактиране | редактиране на кода]
Българите в Берлин към 31.12.2019 г. наброяват 31 525 души [1] – увеличение в три пъти спрямо 2010 г., когато диаспората е отчитала около 9.988 души.[6]
Българите в Мюнхен са 8828 към 31 декември 2012 г. [7] В предходните години са били
- 5982 (2010 година),
- 5147 (2009),
- 4509 (2008),
- 3812 (2007),
- 2956 (2006),
- 2858 (2005),
- 3045 (2004),
- 3119 (2003),
- 2822 (2002),
- 2411 (2001),
- 1651 (2000).
Двойно гражданство[редактиране | редактиране на кода]
С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. на практика се легализира двойното гражданство между България и Германия. Отказването от българско гражданство вече не е условие за придобиване на германско. Голямото мнозинство от натурализираните след 2007 г. българи запазват българското си гражданство. Преди 2007 г. двойното гражданство е било възможно само при придобиване по наследство от родителите.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Българският параклис „Св. св. Кирил и Методий“ в Елванген
Дружества[редактиране | редактиране на кода]
Български дружества са:
- Българска Общност – Берлин (от 2006)
- Български културен кръг – Хановер
- Български културен форум „Мартеница“ – Щутгарт (от 2003)
- Германо-български клуб – Бон
- Германо-български форум – Берлин (от 1996)
- Германо-Българско социокултурно дружество в Дортмунд и околността „Васил Левский“ – гр. Дортмунд и гр. Люнен
- Германо-българско дружество „Помощ за децата“ – Ноенкирхен-Зигертсбрун (от 2003)
- Германо-българско дружество в Бавария – Мюнхен (от 1993)
- Германо-българско културно дружество "Златен Век" – Нюрнберг / Ерланген
- Германо-българско дружество за насърчаване на връзките между България и Германия – седалище Берлин (от 1995)
- Германо-българско социокултурно сдружение – Магдебург (от 2013)
- Германо-българско дружество „Дунав“ – Дюселдорф (от 2010)
- Германо-българско дружество – Вайнщат
- Германо-българско дружество – Дрезден
- Германо-българско дружество – Лайпциг (от 1992)
- Германо-българско дружество – Мьосинген (от 1995)
- Германо-българско дружество – Тюрингия (от 1998)
- Германо-българско дружество – Хамбург (от 1995)
- Германо-българско културно дружество „Иван Вазов“ – Есен (от 1975)
- Германо-българско културно дружество „Кирил и Методий“ – Франкфурт (от 1982)
- Германо-българско културно дружество – Дармщат (от 1978)
- Германско-българско дружество за приятелство – Щутгарт (от 1941)
- Дружество за подпомагане на български домове за деца, лишени от родителски грижи – Берлин (от 1997)
- Дружество на приятелите на България – Берлин/Бранденбург (от 1990),
- Дружество „Приятели на България“ – Пютлинген
- Дружество Немско-българска родителска инициатива „Ян Бибиян“, Мюнстер
- Клуб на българските жени и българските семейства в Хамбург (от 2005)
- Приятелски кръг „София“ – Билефелд
- „Помощ за България“ – Франкфурт.
- Немско-българско културно сдружение „Аз Буки Веди“ – Кьолн
- Немско-българско сдружение ДУНАВ – Бремен (от 2015)[8]
Електронни медии[редактиране | редактиране на кода]
Български електронни медии са:
- Информационен портал за Българи в Берлин – Berlin-za-men Архив на оригинала от 2012-12-29 в Wayback Machine.
- „Без граници“ – радиопредаване по програма Querfunk – Карлсруе (от 2005)
- Българска радио и телевизионна програма BG-RTV Berlin/Radio „Bulgaria“ – Берлин (от 2001)
- Българска редакция на Дойче Веле – Бон
- Информационен портал „БГ Парти“
- Информационен портал „Заедно“ за българите в Германия и Австрия.
- Германия Напред-Назад.ком
- Информационен портал за българи в Германия
- Българската общност в Германия Здравей.де
Училища[редактиране | редактиране на кода]
Български училища са:
- Българско училище в Берлин (от 1991)
- Българско неделно училище „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Дортмунд
- Българско училище в Мюнхен „Паисий Хилендарски“ (от 2008)
- Българско училище в Хамбург (от 2001)
- Българско училище „Златен век“ – Нюрнберг (от 2009)
- Българско училище в Мюнстер.
- Детска езикова школа „Аз Буки Веди“ – Кьолн (от 2009)
Църковни общини[редактиране | редактиране на кода]
Български църковни общини са:
- Българска православна църква „Рождество Богородично“ – Бон-Кьолн (от 2005)
- Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Хамбург (от 2007)
- Българска православна църковна община „Св. Ана“ – Пасау
- Българска православна църковна община „Св. Георги Победоносец“ – Дюселдорф
- Българска православна църковна община „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ – Регенсбург
- Българска православна църковна община „Св. Седмочисленици“ – Лайпциг (от 1996)
- Българска православна църковна община и Българска православна църква „Св. Цар Борис Покръстител“ – Берлин (от 1994)
- Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ – Щутгарт
- Българска православна църковна община „Св. Петка Търновска“ – Манхайм (от 2009).
Младежки организации[редактиране | редактиране на кода]
Български младежки организации са:
- Академичен съюз „Кирил и Методий“ – Карлсруе (от 2002)
- Асоциация на българските студентски сдружения в Германия – Карлсруе (от 2007)
- Българо-германски студентски съюз „Хъшове“ – Берлин (от 2000)
- Българо-германско студентско дружество „Плиска“ – Хамбург (от 2004)
- Българо–баварско академично дружество „Шипка“ – Мюнхен (от 2000)
- Български академичен клуб „Паисий“ – Мюнстер (от 2005)
- Български академичен съюз – Щутгарт (от 2004)
- Българско студентско дружество „Бай Ганьо“ – Манхайм (от 2004)
- Българско студентско дружество „Съединение“ – Дармщат (от 2006)
- Българско студентско дружество „Златен век“ – Ерланген и Нюрнберг (от 2005)
- Българско студентско дружество „Св. Климент Охридски“ – Бремен (от 2005)
- Българско студентско дружество „Проф. Иван Шишманов“ – Фрайбург (Брайзгау) (от 2016)
- Клуб на българските студенти „Будители“ – Бон/Кьолн (от 1996)
- Фен клуб България – Кобленц (от 2003)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Държавна агенция за българите в чужбина
- Агенция за българите в чужбина Архив на оригинала от 2011-05-15 в Wayback Machine.
- Министерство на външните работи на България
- Българско посолство в Берлин Архив на оригинала от 2008-09-26 в Wayback Machine.
- Българска студентска общност в Берлин
- Клуб на българските студенти Кьолн/Бон
- Българско училище в Берлин[неработеща препратка]
- Българско училище в Хамбург Архив на оригинала от 2008-10-27 в Wayback Machine.
- „Св. Цар Борис Покръстител“ – Берлин
- Българска православна църква в Хамбург
- Българска църква в Мюнхен
- Българска църковна община в Мюнхен
- Българско училище в Мюнхен Архив на оригинала от 2009-02-02 в Wayback Machine.
- Български сдружения в Германия
- BGimigrant.com Информационен портал за българи в Германия
- Zaedno.de
- Zdravei.de – Българската общност в Германия Архив на оригинала от 2020-11-29 в Wayback Machine.
- Zdravei.de – Българската общност в Германия (Android мобилно приложение)
- Българско училище в Мюнстер Архив на оригинала от 2014-08-11 в Wayback Machine.
- Германия Напред-Назад.ком
- Българите в Германия – viber група
- Дружество „Васил Левский“ – гр. Дортмунд и околността
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Statistisches Bundesamt. Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters (pdf). // Ausländische Bevölkerung – Fachserie 1 Reihe 2 – 2019. 15.04.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
- ↑ Statistisches Bundesamt. Bildung und Kultur. Studierende an Hochschulen (pdf). // Fachserie 11 Reihe 4.1. 27.01.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
- ↑ Statistisches Bundesamt. Bildung und Kultur. Studierende an Hochschulen (pdf). // Fachserie 11 / Reihe 4.1. 25.09.2006. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
- ↑ Statistik der Bundesagentur für Arbeit. Migrationsmonitor. // Migrationsmonitor. 04.2020. Посетен на 25.05.2020. (на немски)
- ↑ Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters. // Statistisches Bundesamt. Посетен на 22 юли 2017. (на немски)
- ↑ www.in-berlin-brandenburg.com
- ↑ Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit 2012 (pdf). // muenchen.de. Landeshauptstadt München. Посетен на 1 май 2013. (на немски)
- ↑ www.dbg-dunav.de
| ||||||||||||||
.svg)
| ||||||||||||||||||||
Портал „