Българи в Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Италия
Места и численост
Общ брой 33 477 – 120 000
Милано ~
Торино ~

Говорими езици български, италиански
Вероизповедания Християнство

Българите в Италия са около 120 000 души по данни от българското посолство. Според официалната статистика те са 33 477 души (2007).

История[редактиране | редактиране на кода]

Сведения за българско население в земите на днешна Италия има още през 662 година, когато древните българи предвождани от Кан Алцек (Алциок), се заселват в земите на Херцогство Беневенто. Алцек е поискал от краля на лангобардите Гримоалд I място, на което да се засели с народа си, и той ги изпратил при сина си Ромуалд I, който бил владетел на Херцогство Беневенто. Споменава се също, че българи са живеели по тези земи много векове преди това[1][2][3].

Обучение на Българския католически клир[редактиране | редактиране на кода]

Започвайки от XVII в. стотици български момчета от 12 годишна възраст до ръкополагането им за свещници (на възраст 22 – 23 години) учат богословски науки в различни семинарии, колежи и школи на католически ордени в Италия и живеят в манастирите около тях. След тяхното свещеническо ръкоположение, те са се завръщали в България или са изпращани като мисионери в други страни. Единици са достигали до средите на висшето духовенство във Ватикана.

Благодарение на застъпничество на първите български католически епископи Петър Солинат и Илия Маринов много будни момчета от Чипровци и павликянски села от Дунав до Пловдив през XVII в. получават образованието си в „Илирийския колеж“ в Лорето и в „Климентския колеж“ в Рим. Шест годишни стипендии са отпускани за целта.[4]

Известни българи учили в колежите през XVII в. са католическите епископи останали в нашата история – Филип Станиславов, Петър Парчевич и Петър Богдан. По късно там са учили Кръстьо Пейкич и Павел Гайдаджийски. Историците са на мнение, че Петър Богдан е първият дипломиран българин с висше образование, а Павел Гайдаджийски – един от най-образованите българи през ХVІІІ век.

Възпитаници на „Конгрегацията за пропаганда на вярата“ в Рим през XIX в. са павликянските книжовници Яко Яковски и Петър Арабаджийски.

В началото на XX в. в „Грегорианския университет“ в Рим е следвал отец д-р Дамян Гюлов. След разпадане на Османската империя католическите образователни институции в Цариград, Измир и Одрин са затворени; обучението на българския католически клир е пренесено в Италия. През 1926 г. епископ Симеон Коков става първия българин защитил докторат в престижния „Папски Източен Институт“ (Pontificio Istituto Orientale) в Рим. През 30-40-те години на XX в. в „Латинския колеж“ в Асизи и в Папския богословски факултет „Серафикум“ в Рим се обучават десетки българи, някои от които не могат да се завърнат по-късно в родината си поради смяната на политическия режим. Монсеньор Георги Елдъров и професор Йосиф Гагов заемат отговорни постове във Ватикана и ръководят българската секиция на радио „Ватикана“. Отец Владимир Пенев е автор на някои от папските гербове.

През 50-те години на XX в. отец Йосиф Гагов живеещ в манастир край Рим, пътува често до местата, където са настанявани българи, бягащи от режима на тоталитаризма в България, в околностите на Рим, край Неапол и Триест. Той не жали сили и собствени средства да помага на всеки сънародник; наричан е „Странджата в расо“. Създава печатница с кирилица и започва издаването на списание „Емигрантски вести“.

След посещението на Петър Младенов при папа Йоан Павел II през декември 1978 г., на някои от католическите свещеници в България им е разрешено да продължат образованието си в Рим.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Според официалната статистика от 2007 година българите в Италия са 33 477 души. Според неофициални данни броят на българите в Италия е около 70 000 души, от тях 50 000 души живеят в Северна Италия.

Според официални данни през 2007 година около 55 000 българи живеят и работят в Италия (от тях 25 000 жени, 25 000 мъже, 5 000 деца под 18 години), като най-много българи има в градовете Милано, Болоня, Торино, Рим и Флоренция[5].

През 2009 година българският консул в Рим Марияна Бояджиева съобщава, че в Италия има около 120 000 българи, от които 88 % живеят в централната и северната част на страната, и че се забелязва голям ръст на българите в регионите Кампания, Калабрия и Пулия[6].

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Дружества[редактиране | редактиране на кода]

Български дружества са: Асоциация „България-Италия“ – Виченца (от 2001), Италиано-българска културна асоциация „Пенчо Славейков“ – Комо (от 2000), Културна асоциация „България“ – Рим, Културна асоциация „Феникс“ – Рим (от 2005).

Печатни медии[редактиране | редактиране на кода]

  • вестник „Абагар“ – Рим (от 1991)
  • вестник „България експрес“ – Рим (до 2007)
  • вестник „Български новини“ – Атина

Електронни медии[редактиране | редактиране на кода]

Български електронни медии са:

  • Интернет издание ProntoSofia.com – Рим,
  • Интернет издание www.bulgariaoggi.com
  • информационен сайт „България-Италия“ (от 2000),
  • българска програма в Радио Ватикана.

Културни организации[редактиране | редактиране на кода]

Църковни общини[редактиране | редактиране на кода]

Български църковни общини са:

  • Българска православна църковна община (БПЦО) „Св. св. Кирил и Методий“ – Рим (от 2002),
  • Българска църква „Св. Викентий и Анастасий“ – Рим (от 2002).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източник[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия