Българи от старо време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

"Българи от старо време" е повест от Любен Каравелов, която се отнася за времето на Възраждането, XIX-ти век. Счита се за българска класика.

В книгата се описват основните недостатъци на българското общество по това време, но също така се описват традиции и ценности. Основната идея на книгата е: “Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро”.

Разказва се за това как дядо Любен иска да ожени сина си Павлин за дъщерята на хаджи Генчо - Лила. Сватбата е уговорена, но двамата бащи се скарват и, ядосани един на друг, решават да я отменят. Влюбеният в Лила Павлин се промъква една нощ в къщата на хаджи Генчо, за да я отведе от дома и и да се ожени за нея въпреки забраната на баща и, но бива хванат от хаджи Генчо и отива в затвора. Алчният хаджи Генчо иска 5 000 в замяна на свободата на Павлин, обвинявайки го за крадец и измамник. Дядо Любен плаща глобата и синът му е освободен, но хаджи Генчо решава, че е по-добре да прати дъщеря си в манастир, за да я държи далеч от нейния любим. Въпреки това, Павлин успява да я спаси с помощта на баща си, след което двамата млади се женят. Накрая хаджи Генчо отива в тяхната къща и връща взетите 5 000 като ги дава на внука си, уж разкайвайки се за стореното, но всъщност само иска да се възползва от тяхното гостоприемство и да пие от хубавото винце на дядо Любен.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]