Българомакедонско благотворително дружество (Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българомакедонско благотворително дружество
Христо Иванов
Христо Иванов
Информация
Тип благотворителна организация
Основана 26 декември 1884 г., Русе, България
Закрита 14 септември 1886 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище Русе
Официални езици български
Ръководител Христо Иванов

Българомакедонското благотворително дружество е българска организация, основана в Русе с цел подпомагане българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Дружеството е основано в Русе на 26 декември 1884 година с председател Христо Иванов. Дружеството има за цел да подпомага българите в Македония, останала под османска власт след 1878 година. Основано е по инициатива на Българомакедонското благотворително дружество в София.[1] Дружеството приема с малки изменения устава на софийското. В него могат да участват „македонци и тукашни българи“.[1]

В началото на февруари 1885 година обаче революционното течение в дружеството около Никола Живков, Драган Стоянов и Коста Паница довежда до отмяна на някои членове на устава и възприемане на дейности, които ще се вършат „в тайна“.[2] Дружеството започва да подпомага и Никола Живков в издаването на вестник „Македонец“ - първият български вестник, занимаващ се специално с Македонския въпрос.[2] Самото дружество се задължава да поддържа „таен комитет“, който да работи за въстание в Македония.[2]

На 16 март 1885 г. обаче умерените дейци на дружеството отново надделяват и от него са изключени Никола Живков, Драган Стоянов, Коста Паница, подпредседателят Михаил Палашев и секретарят Коста Шавкулов.[3] Уставът е отново променен и дружеството си поставя за задача:

спомагание на бедни, болни и изпаднали македонци - на членовете нравствено, както и отчасти да спомага на българите в Македония[3][1]

Председател става отново Христо Иванов. Изключените дейци създават Българомакедонския централен революционен комитет „Искра“.[2][4]

В дейността на дружеството участват и Драган Валтер, Христо Донев, д-р Димитър Вачов. То се запазва като благотворително, но от началото на юли 1885 г. при засилените съединистки действия в цялата страна, уставът му е променен и е създадена Тайна комисия, която да действа в посока общобългарското единство. Членове на комисията са д-р Вачов, който вече е председател на дружеството, Драган Валтер, капитан Симеон Ванков и Панайот Хитов, който е деен член на ръководството на дружеството.[3]

След Съединението дружеството заедно с опълченското дружество в града започва активно да събира помощи и да организира създаването на опълченски чети за защита на отечеството.[2] На 14 септември 1886 година дружеството престава да съществува.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 296.
  2. а б в г д Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 299.
  3. а б в г Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 300.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 37.
     Портал „Македония“         Портал „Македония