Българската армия до навечерието на Сръбско-българската война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Българската армия до навечерието на Сръбско-българската война е Действуващата армия на Княжество България, обединена с Източнорумелийската милиция и усилена с резервисти. Основен участник и победител в Сръбско-българската война (1885).

Българската армия до навечерието на Сръбско-българската война[редактиране | редактиране на кода]

Главно командване[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от главнокомандващ, началник-щаб, помощник началник-щаб, двама адютанти, офицер за поръчки, главен лекар и главен военен инженер.

Корпусна организация[редактиране | редактиране на кода]

Българското бойно знаме
  • Източен корпус

Командир-майор Данаил Николаев, началник-щаб-капитан Радко Димитриев. Седалище на щаба е Търново Сеймен. Групиран е в три войскови отряда: Бургаски, Ямболски и Търновосейменски; четири партизански отряда: Хасковски, Бойковски, Чепеларски и Пещерски; стратегически резерв в Сливен и Пловдив. Корпусът има 52 дружини, 13 ескадрона, 7,5 батареи-общо 51 800 войника. От тях: 11 600 войника от армията на Княжество България, 32 200 войника и 8000 доброволци от милицията на Източна Румелия, 1200 саби и 52 оръдия.

  • Западен корпус

Командир-майор Аврам Гуджев, началник-щаб-капитан Стефан Паприков, помощник началник-щаб-капитан Георги Мечконев. Групиран е в 7 войскови отряда-Изворски, Трънски, Сливнешки, Комщицки, Кюстендилски, Дупнишки и Промеждутъчен. Корпусът има 36,5 дружини, 6 ескадрона, 7 батареи-общо 28 846 войника, 617 саби и 50 оръдия.

  • Северен отряд

Командир-капитан Атанас Узунов, ротмистър Георги Дерманчев. Седалище на щаба е Видин. Групиран е в 5 учасъка-Бреговски, Кулски, Белоградчишки, Берковски и Видински крепостен. Отрядът ът има 17,5 дружини, 1,5 ескадрона, 6 батареи-общо 14 831 войника, 164 саби, 37 оръдия. Водната отбрана е от 2 катера и 31 оръдия.

Офицерският състав е от 649 офицери. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия, Русия отзовава 179 руски офицери от Българската армия. Проблемът с недостига в състава става особено остър. Само 14 офицери имат академично образование от Военна академия в Русия. Най-високото военно звание при старшите офицери е майор. Останалите са младши офицери завършили Военното училище в София. Обучението на състава е по руския военен устав, наставления и инструкции съобразени с местните особености. Най-голямо внимание се отделя на полевата подготовка за водене на настъпателен бой, патриотичните и морални качества на войника. Редовия състав основно е от войсковите набори 1879-1885 г. и е на дееспособната възраст от 21-30 години.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Пушка „Крнка“
Револвер "Smith & Wesson Russian"

Пехотата е въоръжена от Временното руско управление с 11 мм. пушка „Шаспо”, образец 1866 г., 15,24 мм. пушка „Крънка” образец 1864 г., 10,66 мм и пушка „Бердан 2” образец 1870 г. Както и с трофейно оръжие от Руско-турската война (1877-1878), 11,43 мм. пушка „Пибоди Мартини” образец 1871, многозарядната 11 мм. пушка „Хенрих-Унчестър“ образец 1860 г. Револверите са „Смит и Уесън” руски образец (S&W Russian .44 cal, от които са поръчани 44 000 броя през 1871 за руската царска армия).

Артилерията е от 202 оръдия, от които 148 са полски оръдия, круповски и 9 и 4-фунтови; 20 планински, 24 крепостни и 6 и 10 стволни картечници система „Кобел“. Отличителна черта е разделното пълнене, стрелба с право мерене и липса на противооткатни устройства. Максималната далекобойност на 9 фунтовите оръдия е 3200-4 500 м., а на 4 фунтовите 2400-3 300 м. Гранатата е едностепенна. По-мощен снаряд за поразяване на жива сила е картечната граната, наречена по-късно шрапнел. Артилерия се използва по батарейно. Развръща се в боен ред зад пехотата. Действа от открити огневи позиции и с гласово управление. Организационно е независима от пехотата.

Дунавската бойна флотилия се състои от корабен отряд-4 парахода и минен отряд-2 миноносеца. Личния състав е от 6 офицера, 145 моряци и 21 волнонаемни специалисти. Имат задача като транспортно средство да снабдяват Видинския крепостен гарнизон. С най-голямо значение са парахода „Голубчик“ и катера „Мотала“.

Тил[редактиране | редактиране на кода]

Формира се в хода на съсредоточаването на частите на Сливнишката позиция. Храната се осигурява от мирновременните запаси и реквизиции, а фуража от доставки на предприемачи. Транспорта е конски и волски. Координацията се осъществява от Главна реквизиционна комисия. Използват се наличните 23 435 куртки и 18 028 чифта ботуши, които са недостатъчни. Санитарна служба не е организирана. Обслужването е от граждански лекари и Червения кръст. Боеприпасите са 315 патрона на войник и 100-140 снаряда на оръдие. Необходимите свързочни средства се допълват от гражданските телеграфни и телефонни връзки. Окопаването е с возим шанцов инструмент. Общото тилово осигуряване е разчетено за кратка война.

План на бойните действия[редактиране | редактиране на кода]

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия основните сили на Българската армия са съсредоточени на българо-турската граница. Защитата на българо-сръбската граница е поверена на част от Западния корпус. Осъществява се от неговите прикриващи отряди. Съсредоточаването на Сръбската армия по българо-сръбската граница и зачестилите провокации по граничната линия водят до преразглеждане на военния план. При очертаващата се война със Сърбия, прикриващите отряди получават задача да задържат противника и печелят време и пространство по направлението Пирот-Сливница за завършването на отбранителните съоръжения на Сливнишката позиция. Основните сили да извършат ускорен марш-маньовър и се прехвърлят от южната на западната граница. След съсредоточаване на Сливнишката позиция да дадат генерално сражение и след отблъскване на противника да преминат към преследване на негова територия. Фланговите на Сливнишката позиция части да сковават непосредствения противника и не допуснат негово участие в боевете при Сливница. Плана държи сметка за вероятния замисъл на противника и предвижда елемент на изненада. Важна негова особеност е отчитания висок морал и патриотизъм на офицерите, подофицерите и войниците основан на справедливия характер на войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 г., С., 1985, с. 44-45, 56-59, 172-173, 212-213
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България