Българска анонимна хроника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Българската анонимна хроника, наричана още Безименна българска летопис или Тисманска хроника, е историческо съчинение на среднобългарски език, което описва политически събития на Балканите от 1296 до 1413 г.

Летописта е запазена в един-единствен препис, направен в молдавския манастир Слатина между 1554 и 1561 г. Той се намира днес в Украинската национална библиотека „В. И. Вернадски“ в Киев (ф. Почаевской лавры, № 47/116, л. 440-447). Текстът ѝ е издаден за пръв път от румънския славист Йоан Богдан. Както той, така и повечето учени след него я смятат за произведение на безименен български книжовник. Според историка Думитру Нъстасе обаче тя е превод на сега изгубена гръцка хроника, съставена от византийския писател Йоан Хортазмен (поч. 1431 г.).

Анонимната летопис разказва за войните на османските султани Орхан, Мурад („нечестивия Аморат“) и Баязид с християните, като отделя особено внимание на Никополската битка (1396) и обсадата на Константинопол (1390-1402).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ι. Bogdan, Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtsschreibung. – Archiv für slavische Philologie, 13, 1891, 481-543
  • C. Jireček, Zur Würdigung der neuentdeckten bulgarischen Chronik. – Archiv für slavische Philologie, 14, 1891, 255-277
  • D. Năstase, La chronique de Jean Chortasménos et le dernier siècle d᾽historiographie byzantine. – Symmeikta, 8, 1989, 389-404
  • Ив. Тютюнджиев, Българска анонимна хроника от XV в. Велико Търново, 1992.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]