Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Митрополит Симеон на посещение при унгарския президент Ференц Мадъл

Западно- и Средноевропейската епархия на Българската православна църква - Българска патриаршия е с исторически седалища в Будапеща и Берлин. Регистрирана е като юридическо лице по германското гражданско право със седалище в Берлин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Главиницкият епископ Симеон е първият български архиерей, назначен през 1980 година за патриаршески викарий за Западна Европа със седалище Будапеща. Избрана е унгарската столица за седалище, не само защото там има стара българска църковна община, но и поради по-евтината издръжка на офиса му в източноевропейска страна.

От 1986 година, със създаването на Западно- и Средноевропейската епархия, е определен за Западноевропейски митрополит, като установява и второ седалище в Берлин.

Митрополит Симеон през 2005 година подава оставка и за временно управляващ епархията е назначен Старозагорският митрополит Галактион. След като става ясно, че избраникът на митрополит Симеон, викарийният му епископ Тихон, няма да го замени на митрополитския престол, владиката оттегля оставката си от Светия Синод и остава на мястото си.

През декември 2009 година ролите се разменят и този път Светият Синод взема решение за отстраняване на митрополит Симеон въпреки несъгласието му. Формалният повод е отсъствието на митрополита от епархията му по здравословни причини, но зад него се крие неодобрение на политиката на приятелство с Римокатолическата църква, провеждана от епископ Тихон. Той е върнат в България на длъжността председател на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София, а за временно управляващ Западно- и Средноевропейската епархия отново е определен Старозагорският митрополит Галактион.

Болшинството от българските църковни общини в Западна Европа отхвърлят решениято на Светия Синод като противоканонично и продължават да признават Симеон за свой законен митрополит. На 20 април 2010 година е оповестено писмо на митрополит Симеон до Цариградски Патриарх Вартоломей I, в което се заявява желанието на голяма част от българските църковни общини в Западна Европа да преминат под юрисдикцията на Цариградска патриаршия. Няколко дни по-късно митрополит Симеон публично опровергава авторството на писмото, но му е наложено църковно наказание (аргос), също и заради това, че продължава свещенослужението си в Западно- и Средноевропейската епархия.

На синодално заседание от 9 юни 2010 година е взето решение за възстановяване на митрополит Симеон на предишната му длъжност, като от него са свалени и всички църковни наказания. За нов викариен епископ му е определен Константийският епископ Антоний, дотогава викарий на Пловдивския митрополит Николай със седалище в Смолян.

След приемането оставката на митрополит Симеон на 27 октомври 2013 година за каноничен митрополит на епархията е избран Константийският епископ Антоний.

Митрополити[редактиране | редактиране на кода]

Архиерейски наместничества[редактиране | редактиране на кода]

  • Архиерейско наместничество в Будапеща: за Унгария, Чехия, Хърватска, Словакия;
  • Архиерейско наместничество в Берлин: за Австрия, Германия, Швейцария и Лихтенщайн;
  • Архиерейско наместничество в Стокхолм: за Швеция, Норвегия, Дания и Финландия;
  • Архиерейско наместничество в Лондон: за Великобритания, Белгия, Холандия, Франция и Люксембург;
  • Архиерейско наместничество в Барселона: за Испания и Португалия;
  • Архиерейско наместничество в Рим: за Италия, Сан Марино, Малта.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]