Българска матица
| Българска матица | |
 „Летоструй“ за 1910 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществено-културна организация |
| Основана | 1909 г. |
| Закрита | 1912 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Цариград |
| Езици | български |
| издание | „Летоструй (1909 – 1912) |
Българска матица е обществено-културна организация на българите в Османската империя, съществувала в периода 1909 – 1912 година със седалище в столицата Цариград.
Опити за създаване[редактиране | редактиране на кода]
Първата идея за създаване на Българска матица е още от средата на XIX век. В 1852 година такъв проект правят в Санкт Петербург Натанаил Бойкикев и Константин Петкович, като към тях се присъединява и Партений Зографски. Идеята е да се създаде в Цариград българско национална културно-просветна организация. Тя трябва да издава вестник под същото име и различни книги на роден език с цел да помогнат на целия български народ в образованието му. Проектът за Българска матица се разпраща за одобрение в Букурещ, Прага, Виена, Цариград и Одеса до 1856 г. Благородното намерение се осуетява поради избухването на Кримската война.
Наскоро след свършване на войната Натанаил Бойкикев заминава за Цариград и привлича за проекта изтъкнатия общественик Драган Цанков. Последният се залавя сериозно и делово с предложението и успява да убеди цариградските български патриоти да учредят „Община за българската книжнина“.[1] Така цариградските българи, решават да издават и свой научен печатен орган: „Български книжици“, който излиза от 1858 до 1862 година в Цариград. След спирането на списанието в Браила през 1869 година се създава Българското книжовно дружество.[2]
Учредяване[редактиране | редактиране на кода]
Повторно идеята за създаването на Българска матица възниква и се поема през 1908 година на страниците на периодичните издания на българите в Османската империя – солунското списание „Културно единство“ на Антон Страшимиров, цариградския вестник „Вести“ и други. Един от инициаторите е професор Александър Теодоров-Балан, който по това време е секретар на Българската екзархия. Поради връзките на някои от поддръжниците на идеята за Матица с Екзархията, първоначално инициативата е критикувана от органа на Народната федеративна партия (българска секция) вестник „Народна воля“.
Първоначално Матицата се ръководи от Временна управа (отбор), председателстван от Александър Теодоров-Балан. На 27 септември 1909 година в Цариград се провежда събрание, на което се избира Управен съвет, начело с Анастас Наумов. През 1909 – 1910 година Българска матица създава свои клонове (местни задруги) в Цариград, Кукуш, Гостивар, Струмица, Дойран, Лерин, Охрид, Щип, Одрин, Прилеп, Мехомия, Солун, Малко Търново, Битоля, село Кръстополе, Ксантийско, Скопие, Сяр, Драма, Воден, Неврокоп, село Емборе, Кайлярско и други селища в Македония и Одринска Тракия. Първият общ събор на Матицата се провежда от 22 до 24 април 1910 година в салона Солунската българска мъжка гимназия. За ръководство на събора са избрани: председател Тодор Танев, подпредседател Йордан Мирчев, секретари Христо Караманджуков и Харалампи Вулев.[3]
| Делегати на Първия общ събор на Българската матица[3] | |
|---|---|
| Име | Делегат от |
| Александър Теодоров-Балан | като член-основател |
| Анастас Наумов | като председател на Управителния съвет в Цариград |
| Вениамин Димитров | Цариград |
| Христо Караманджуков | Цариград |
| Тодор Танев | Кукуш, Солун |
| Йордан Мирчев | Гостивар |
| Хр. Николов | Струмица |
| Г. Дерменджиев | Дойран |
| Коста Георгиев | Одрин |
| Сребрен Поппетров | Лерин |
| Йордан Николов | Охрид |
| Никола Наумов | Щип |
| Петър Ацев | Прилеп |
| Ангел Томов | Мехомия |
| Георги Баждаров | Солун |
| Анастас Христов | Солун |
| Стамо Янков | Малко Търново |
| Георги Николов | Битоля |
| Димитър Мирчев | Битоля |
| П. Кюлюмов | Скече |
| Харалампи Вулев | Еникьой |
| Иван Ингилизов | Скопие |
| Г. Черваров | Скопие |
| Тома Атков | Скопие |
| Георги Фотев | Сяр |
| Иван Думков | Драма |
| Ст. Георгиев | Воден |
| Иван Сапунаров | Неврокоп |
| Емануил Ляпчев | Емборе |
| Д. Тодоров | Велес |
| П. Д. Стоянов | Неготино |
| Евтим Воденичаров | Ресен |
| Яким Деребанов | Струга |
Ръководен състав[редактиране | редактиране на кода]
За председател на нейния Управителен съвет е избран Христо Далчев, бивш български депутат в Отоманския парламент от Народната федеративна партия (българска секция), подпредседатели са Васил Динов, Атанас Ченгелев и Вениамин Димитров, а членове – Анастас Наумов, Христо Силянов, Лазар Цунев, Вангел Попов, Д. Дяков, Васил Шанов и Христо Караманджуков. Секретар става Шанов, ковчежник Димитър Василев.[4] От август 1911 година председател на Управителния съвет на дружеството е Атанас Ченгелев. Активисти на Матицата са и Георги Баждаров, Димитър Влахов, Сребрен Поппетров, Анастас Разбойников и други обществени и просветни дейци. Българска матица издава четири броя на годишник-календар „Летоструй“ (1909 – 1912) под редакцията на Александър Теодоров-Балан.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Жечев, Николай. Българска матица в Цариград // Македонски преглед XV (1). 1992. с. 33 – 66.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ [ttps://electronic-library.org/articles/Article_0114.html#a0011 Николай Савов, Възникване и утвърждаване на Българското книжовно дружество. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. София, 2009 г.]
- ↑ Кирил патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 15.
- ↑ а б Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 14.
