Българска тимелея
| Българска тимелея | ||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||
Застрашен | ||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Българската тимелея (Thymelaea bulgarica Cheshm.) е едногодишно тревисто растение от семейство Тимелeеви (Thymelaeaceae), български ендемит. Вписано е в Червената книга на България като застрашен вид.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Българската тимелея е едногодишно тревисто растение. Стъблото му е високо от 8 до 35 cm, тънко и нежно, неразклонено или слаборазклонено. Листата са последователни, приседнали, линейни, дълги 8 – 12 mm. Цветовете са двуполови и еднополови, зеленикаво-жълти, разположени в пазвите на горните листа. Прицветниците са яйцевидни или ланцетни, дълги 2 – 5 mm.[1]
Цъфти през юли – август, плодоноси август – септември. Размножава се със семена, като семенната продуктивност е силно зависима от климатичните условия.[1]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в Източна Стара планина (Сините камъни), Знеполе, Пирин и Славянка на надморска височина от 900 до 1500 m.[1] Обитава разредени субмедитерански храсталаци от Carpinus orientalis с участие на Fraxinus ornus, Cotinus coggygria, Syringa vulgaris и тревна покривка главно от степни и ароматни видове. Вирее на канелено-горски, сухи, каменисти, отцедливи и силно ерозирани с варовита скална основа почви. Популациите са с численост 25 – 100 индивида, разпръснати върху площ от няколко m2.
Застрашеност
[редактиране | редактиране на кода]Находищата на българската тимелея са застрашени от засушаването на климата, пороища и ерозия на почвата, както и от утъпкване от туристи. Малката численост и площ на популациите, годишните вариации в семепродуктивността и числеността им поради на годишните климатични условия са отрицателно действащи фактори.[1]
Опазване
[редактиране | редактиране на кода]Българската тимелея е вписана в Червената книга на България. Част от находищата ѝ са в защитени територии (природен парк „Сините камъни“, национален парк „Пирин“), част попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“ в България.[1]
За да бъде опазена, българската тимелея трябва да бъде включена в Закона за биологичното разнообразие като застрашен вид. Необходимо е коригиране на туристическите маршрути през находищата, както и строго спазване на предвидените мерки за защита в съответните Планове за управление.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|