Българският полет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българският полет
РежисьориИван Трайков
ПродуцентиБНТ
НФЦ
Студия ВРЕМЕ
СценаристиМитре Стаменов
Иван Трайков
МузикаАлекс Нушев
ОператорВаньо Георгиев
МонтажСветослав Владимиров
Премиера2006
Времетраене54 минути (2х27)
Страна България
Езикбългарски
ЦветностЦветен

Българският полет е български документален филм от 2006 г. за това, как една малка и изпитваща икономически трудности страна като България намира място сред водещите в техническо и научно отношение нации. Авиационните и космически технологии винаги са били запазена марка за най-богатите и финансово обезпечени държави в света. Независимо от политическите конфронтации, българските авиоинженери, ракетни конструктори и астрономи успяват да достигнат върховете на професионалната си реализация, както в личен план в американските авиационни и космически програми, така и като колективно национално участие в ракетните програми на Съветския съюз.

Филмът е изграден от два самостоятелни епизода. Първият е „Към небето“ и разказва за легендата на първия „полетял“ българин; за началото на българската авиация; за живота и дейността на Асен Йорданов и събитията около Втората световна война. Вторият епизод – „Към звездите“ ни води през историческите събития след Втората световна война и до днешни дни. Разказани са превратните съдби на трима българи, обучаващи се по време на войната в Германия и намерили по-нататъшна реализация в ракетните програми и военната индустрия на САЩ: Иван Ночев, Петър Петров и Виден Табаков. Докато по време на Студената война те работят от американска страна за овладяването на космоса и околоземното пространство, България официално участва в съветската космическа програма. Освен тях се срещаме и с по-младото поколение български учени, работещи за НАСАЗлатан Цветанов и Димитър Съселов.

В ролята на Майстор Манол е Огнян Симеонов; текстовете се четат от Веселин Ранков; 3D анимациите и специалните ефекти са на Благой Димитров; художник е Виктор Андреев; монтаж – Светослав Владимиров; ас.режисьор в България – Елена Христова; организация, преводи и интервюта в САЩ – Елка Николова.

Филмът е прехвърлен и на 35 мм филмов носител със съдействието на Национален филмов център.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]