Български владетели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Списък по исторически период[редактиране | редактиране на кода]

Прабългарски племенни вождове[редактиране | редактиране на кода]

Титла Име Династия Династичен герб Години на управление Бележки
Кан [1] Авитохол род Дуло ок.153 – ? [2]
Кан[1] Ирник (Бел-Кермек/Ернак) род Дуло 455 – 465 [2]  отъждествяван със сина на Атила
Кан[1] Заберган  ? 550 – 562 кан на кутригурите българи, Наследява трона на аварския каган Кандик
Хаган Баян род Дуло 562 – 602 Първи хаган на авари и българи, Наследява трона на българския кан Заберган

Владетели на Велика България[редактиране | редактиране на кода]

Кан, патриций)[1] Органа род Дуло 602 – 630 регент на утигурите
Кан[1] Гостун род Ерми 630 – 632 [2] 
Кан (патриций)[1] Кубрат (Курт) род Дуло 632665 [2]  Основател на Велика България в северното Причерноморие.
Кан[1] Батбаян (Безмер) род Дуло 665668 [2] 

Владетели на Първата българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Кан [1] Аспарух род Дуло 681700 Основател на Дунавска България. Син на кан Кубрат
Кан[1] (кесар) Тервел (Тривелий) род Дуло 700 – ок. 718 Най-вероятно син на кан Аспарух
Кан [1] Кормисош (Кормесий) род Дуло ок. 718 / 738
Кан [1] Севар род Дуло 738753 Убит от боилите за провизантийска политика.
Кан [1] Винех род Вокил 753760 Убит заедно с рода си за провизантийска политика.
Кан [1] Телец род Угаин 760763 Убит от боилите след военно поражение.
Кан [1] Сабин род Вокил 763765 Детрониран от народен събор за провизантийска политика.
Кан [1] Умор род Вокил 765 – управлява само 40 дни Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика.
Кан [1] Токту род Вокил 765 – управлява няколко месеца Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация.
Кан [1] Паган неизвестен род 765766 Убит от слугите си за провизантийската си политика.
Кан [1] Телериг неизвестен род 766777
Кан [1] Кардам неизвестен род 777803
Кан [1] Крум (Крун) неизвестен род, може би Дуло 803814 Пръв владетел на Крумовата династия
Кан (канасубиги) Омуртаг Крумова династия, вероятно част от Дуло 814831 Син на кан Крум
Кан (канасубиги) Маламир Крумова династия, вероятно част от Дуло 831836 Син на кан Омуртаг
Кан [1] Пресиян I Крумова династия, вероятно част от Дуло 836852 Племенник на кан Маламир
Княз[1] /  Борис I (Михаил) Крумова династия, вероятно част от Дуло 852864 – кан
864889 – княз
Син на кан Пресиян.
Княз Владимир (Расате) Крумова династия, вероятно част от Дуло 889893 Първороден син на княз Борис I.
Цар Симеон I Крумова династия, вероятно част от Дуло 893913 – княз
913918 – василевс на българите
918 – 927 – василевс на българите и ромеите
Син на княз Борис I и брат на княз Владимир.
Цар Петър I (Свети цар Петър) Крум, вероятно част от Дуло 927969 Син на Симеон I
Цар Борис II Крумова династия, вероятно част от Дуло 969971 първороден син на цар Петър I
Колективно наместничество на комитопулите Давид, Мойсей, Арон, Самуил 971977
Цар Роман Крумова династия, вероятно част от Дуло 977997 син на цар Петър I, брат на цар Борис II
Цар Самуил* – Комитопули, 9971014
Цар Гавраил Радомир* Комитопули, 10141015 син на цар Самуил
Цар Иван Владислав Комитопули, 10151018 братовчед на цар Гаврил Радомир
Княз Пресиян II-Фружин* Комитопули, 1018 син на цар Иван Владислав

Владетели при въстания срещу византийската власт[редактиране | редактиране на кода]

Цар Петър II (Делян) Комитопули, 10401041 син на цар Гаврил Радомир 
Цар Петър III (Константин Бодин) Комитопули, 1072  

Владетели на Втората българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Цар Петър IV (Тодор) Асеневци 11851197  
Цар Иван Асен I (Белгун) Асеневци 11901196 брат на цар Петър IV
Цар Иванко Асеневци 1196 братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец
Цар Калоян (Йоаница) Асеневци 11971207 брат на царете Асен и Петър
Цар Борил Асеневци 12071218 Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян
Цар Иван Асен II Асеневци Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg 12181241 Син на цар Иван Асен I
Цар Коломан (Калиман) I Асен Асеневци 12411246 Регентски съвет
Цар Михаил II Асен Асеневци 1246 – ок. 1253 – регенти
ок. 1253 – 1256 – цар
Регентски съвет, начело с Ирина Комнина;
после самостоятелно.
Цар Калиман II Асеневци 1256  
Цар Ростислав Михайлович тъст на Михаил II Асен Halicz coa XIVw.png 1256 – 1261
Цар Мицо Асен Мицо / Асеневци 12561263
Цар Константин I Асен Тих / Асеневци 12571277  
Император Яков Светослав Асеневци 1262 – 1276
Цар Ивайло по прякор Бърдоквата(тъй като го намерили като бебе в една маруля )  ? 12781279
Цар Иван Асен III Мицо / Асеневци 12791280 Син на цар Мицо Асен
Цар Георги I Тертер Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 12801292  
Цар Шишман I Шишмановци / Асеневци 1280 – 1313 Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново.
Цар Смилец Смилец BG 1295 Lord Maréchal.jpg 12921298  
Цар Йоан Смилец Смилец BG 1295 Lord Maréchal.jpg 12981300 Регентски съвет начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
Цар Чака татарин, потомък на Чингис Кан / Тертеровци 12991300  
Цар Теодор Светослав (Светослав Тертер) Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 13001321  
Цар Михаил Тих / Асеневци 1301 Син на Константин I Асен и Мария Палеологина.
Цар Георги II Тертер Тертеровци Terteroba coat of arms.jpg 13211322  
Цар Михаил III Шишман Асен Шишмановци / Асеневци 13231330  
Цар Иван Стефан Шишмановци / Асеневци 13301331  
Цар Иван Александър Шишмановци (Срацимировци) 13311371  
Цар Белаур Шишмановци / Асеневци 1331 – 1336 Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново.
Цар Михаил Асен Шишмановци / Асеневци 1336 – 1354 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново.
Цар Иван Асен IV Шишмановци / Асеневци 1336 – 1349 Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав.
Цар Иван Срацимир Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13361355 – съцар
13551396 – цар
Обявен за съцар.
Управлява Видинското царство с прекъсване.
Цар Шишман II Шишмановци / Асеневци 1341 Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия в емиграция.
Цар Иван Шишман Шишмановци (Срацимировци) BG-gerbXIV-vek.png 13711395 Управлява Търновското царство.
Цар Иван Асен V Шишмановци (Срацимировци) 1371-1388 Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен.
Цар Фружин Шишмановци (Срацимировци), потомък на Иван Шишман Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13931417 Управлява Търновското царство за кратко, после е в изгнание.
Цар Константин II Асен Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 13961422 Управлява Видинското царство с прекъсвания.

Владетели при въстания срещу османската власт[редактиране | редактиране на кода]

Цар Шишман III Шишмановци (Срацимировци), вероятно потомък на Фружин Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1598  
Княз Ростислав Стратимирович Шишмановци (Срацимировци) Stratemirovic Coat of Arms.jpg 1686  
Крал Карпош 1689  

Владетели на Третата българска държава[редактиране | редактиране на кода]

Княз Александър I Батенберг Батенберг Coat of arms of the House of Battenberg.svg 17 април 187926 август 1886  
Княз Валдемар Датски Олденбургови, (Дания) Royal Arms of Denmark (1903-1948).svg 29 октомври 1886 Избран за княз от III ВНС, но отказва престола.
Княз / цар Фердинанд Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 7 юли 188722 септември 1908 – княз
22 септември 19083 октомври 1918 – цар
 
Цар Борис III Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 3 октомври 191828 август 1943 син на княз/цар Фердинанд 
Цар Симеон II Сакскобургготски Wappen Sachsen Coburg Gotha.png 28 август 194315 септември 1946 Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България

Родословни дървета[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен препис на „Именник на българските канове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“ произлизаща от Централна Азия е разпространено най-вече сред монголите и тюрките.
  2. а б в г д Именник на българските канове

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]