Български институт за стандартизация
Българският институт за стандартизация (БИС) е националният орган по стандартизация в Република България. Той е регистриран като публичноправна организация, което означава, че „работи за обществена полза и не разпределя печалба“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Началото на организирана работа по стандартизация в България е отбелязано през 1932 г., когато са започнали първите опити по унифициране и нормиране в младата ни тогава индустрия. През 1938 г. вече е учреден Български институт по норми (БИН), по подобие на DIN – Немския институт за норми. В периода до началото на войната са публикувани и първите 112 т. нар. български индустриални норми (БИН-ове).
След Втората световна война дейността по стандартизация се поема от ИНРА (Институт за рационализации), който започва да публикува първите български държавни стандарти, известни с означението БДС. През 50-те години на миналия век страната ни става член на основните международни организации по стандартизация – ISO и IEC, където е регистрирана чрез означението BDS, ползвано и до днес.[1]
В началото на 60-те години е създаден Институтът по стандартизация, мерки и измерителни уреди (ИСМИУ) към Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП). През 1970 г. той е закрит и заедно с Държавната инспекция за технически контрол върху качеството в промишлеността влиза в състава на новосъздадения Комитет по качество, стандартизация и метрология (след 1975 година – Държавен комитет за стандартизация). През 1981 година комитетът е преобразуван в Главно управление по стандартизация, отново подчинено на ДКНТП.[2] През 1991 година отново е обособен Комитет по стандартизация и метрология, от 1999 година – Държавна агенция по стандартизация и метрология. През 2005 година, с нов Закон за националната стандартизация[3], е обособен Българският институт за стандартизация.
Цели и дейност
[редактиране | редактиране на кода]С работата си Българският институт за стандартизация цели:
- да подпомага развитието българската икономика;
- да хармонизира националните стандарти (БДС) с европейските и международните стандарти, с което постепенно се премахват техническите бариери пред търговията;
- да подпомага законодателството по отношение на опазване и подобряване на качеството на живота и здравето на хората, безопасните условия на труд, опазването на околната среда и защитата на потребителите, като чрез приетите стандарти осигурява единни общоприети изисквания, характеристики, правила, норми и процедури за оценяване на съответствието.
По-важните принципи в работата на БИС са правото на доброволно участие на всички заинтересовани групи при разработването и приемането на българските стандарти и консенсус (общо съгласие) на участниците по отношение на техническото съдържание на стандартите.
Дейността на БИС се състои преди всичко в:
- разработване и одобряване на българските стандарти,
- създаване и поддържане на база данни и фонд от национални, международни, европейски и чуждестранни национални стандарти,
- разпространяване на международни и чуждестранни национални стандарти;
- разпространяване на българските стандарти.
Както по цял свят, така и в България стандартите са обект на авторско право. Само БИС има правото да разпространява българските стандарти.
Дейността по разработване и приемане на стандартите се извършва от експерти, представени от членовете на БИС (членове могат да бъдат всички заинтересовани от тази дейност юридически лица). Работата на експертите е организирана в технически комитети (ТК), всеки от които е специализиран в определена област и направление (напр. ТК 75 Електромагнитна съвместимост, ТК 99 Нанотехнологии; ТК 57 Информационни и комуникационни технологии, ТК 80 Електронен обмен на данни, ТК 30 Заваряване на металите, ТК 45 Хазарт). Има 108 технически комитета, от които 77 активни (към май 2026 г.).[4] От тях два са на високото ниво по международната категоризация – ТК 75 Електромагнитна съвместимост и ТК 99 Нанотехнологии.
От началото на 2007 г. България е приета за пълноправен член на CEN и CENELEC, където тя е представена от БИС. БИС също представлява страната ни и в ISO и IEC. Български експерти участват в работата на много от техническите комитети на тези организации.
Означение на българските национални стандарти
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно чл. 4 от Закона за стандартизацията българските стандарти се идентифицират с буквено и цифрово означение. Буквеното означение се състои от буквите БДС или комбинация от буквите БДС и други буквени означения (в случаите на въвеждане на европейски или международни стандарти – БДС EN, БДС ISO и др.). Означението БДС, ползвано от 50-те години на миналия век, е условно, наследено исторически. От 1991 г. българските стандарти вече не са „държавни“ (т. е. не се издават от държавен орган и не са задължителни, а спазването им е доброволно), затова се наричат само национални стандарти. Означението BDS (на латиница) е запазено също във всички международни организации по стандартизация.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Членство в ISO
- ↑ Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 87 – 88, 118 – 119.
- ↑ Законът на сайта Lex.bg // Архивиран от оригинала на 12 юни 2018. Посетен на 12 юни 2018.
- ↑ Технически комитети на Български институт за стандартизация, официален сайт на БИС, посетен на 14.05.2026 г.Архив на оригинала от 2019-01-24 в Wayback Machine.