Български институт за стандартизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Българският институт за стандартизация (БИС) е националният орган по стандартизация в Република България. Той е регистриран като публичноправна организация, което означава, че „работи за обществена полза и не разпределя печалба”.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на организирана работа по стандартизация в България е отбелязано през 1932 г., когато са започнали първите опити по унифициране и нормиране в младата ни тогава индустрия. През 1938 г. вече е учреден Български институт по норми (БИН), по подобие на DIN - Немския институт за норми. В периода до началото на войната са публикувани и първите 112 т. нар. български индустриални норми (БИН-ове).

След Втората световна война дейността по стандартизация се поема от ИНРА (Институт за рационализации), който започва да публикува първите БДС-та - българските държавни стандарти. През 50-те години на миналия век страната ни става член на основните международни организации по стандартизация - ISO и IEC.

В началото на 60-те години е създаден Институт по стандартизация, мерки и измерителни уреди (ИСМИУ) към Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП). През 1970 г. той е закрит и, заедно с Държавната инспекция за технически контрол върху качеството в промишлеността, влиза в състава на новосъздадения Комитет по качество, стандартизация и метрология (след 1975 година - Държавен комитет за стандартизация). През 1981 година комитетът е преобразуван в Главно управление по стандартизация, отново подчинено на ДКНТП.[1] През 1991 година отново е обособен Комитет по стандартизация и метрология, от 1999 година - Държавна агенция по стандартизация и метрология. През 2005 година, с нов Закон за националната стандартизация, е обособен Българския институт за стандартизация.

Цели и дейност[редактиране | редактиране на кода]

С работата си Българският институт за стандартизация цели:

  1. да подпомага развитието българската икономика;
  2. да хармонизира националните стандарти (БДС) с европейските и международните стандарти, с което постепенно се премахват техническите бариери пред търговията;
  3. да подпомага законодателството по отношение на опазване и подобряване на качеството на живота и здравето на хората, безопасните условия на труд, опазването на околната среда и защитата на потребителите, като чрез приетите стандарти осигурява единни общоприети изисквания, характеристики, правила, норми и процедури за оценяване на съответствието.

По-важните принципи в работата на БИС са правото на доброволно участие на всички заинтересовани групи при разработването и приемането на българските стандарти и консенсус (общо съгласие) на участниците по отношение на техническото съдържание на стандартите.

Дейността на БИС се състои преди всичко в:

  • разработване и одобряване на българските стандарти,
  • създаване и поддържане на база данни и фонд от национални, международни, европейски и чуждестранни национални стандарти,
  • разпространяване на международни и чуждестранни национални стандарти;
  • разпространяване на българските стандарти.

Както по цял свят, така и в България стандартите са обект на авторско право. Само БИС има правото да разпространява българските стандарти.

Дейността по разработване и приемане на стандартите се извършва от експерти, представени от членовете на БИС (членове могат да бъдат всички заинтересовани от тази дейност юридически лица). Работата на експертите е организирана в около 90 технически комитета (напр. ТК 80 Електронен обмен на данни, ТК 30 Заваряване на металите, ТК 45 Хазарт).

От началото на 2007 г. България е приета за пълноправен член на CEN и CENELEC, където тя е представена от БИС. БИС също представлява страната ни и в ISO и IEC. Наши експерти участват в работата на много от техническите комитети на тези организации.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интернет-страницата на БИС

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 87-88, 118-119.