Български исторически архив
Българският исторически архив (БИА) се поддържа от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в него се съхраняват около 1,5 млн. документа с историческа значимост. Той включва и сбирка „Портрети и снимки“, съдържаща повече от 80 хил. фотографии.
История[редактиране | редактиране на кода]
Българският исторически архив е едно от първите български хранилища за документи. Изграждането му започва с учредяването на Народната библиотека в София през 1878 г. До създаването на Държавния архивен фонд през 1951 г. БИА има ролята на национален архив.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Най-многобройни са документите от средата на 19 век до средата на 20 век. Подробно отразени са движението за национално освобождение, създаването на българската държава и борбите за освобождение на Македония и Одринско.
Сред по-известните документи на архива са:
- джобното тефтерче на Васил Левски
- джобното тефтерче на Христо Ботев
- фрагмент от пергамент с гръцко минускулно писмо от XI век – най-старият ръкопис в архива
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Българският исторически архив – информация на сайта на Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий
- Дигитална библиотека с част от архива
