Български контрачети през Втората световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Членове на българска контрачета на територията на бивша Югославия през 1943 г.

Българските контрачети през Втората световна война са паравоенни отряди създадени с помощта на българските власти с цел борба срещу комунистическите партизани, сръбските и гръцките националисти. Те са активни през периода на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия от 1942 до 1944 година. Отрядите съдействат на органите на българската полиция и армията, както и на германските и италианските окупационни части. Обикновено се водят от ветерани на михайловисткото крило на ВМРО, като войводата Кръстю Лазаров. Формироването им е одобрено от вътрешният министър Петър Габровски по предложение на скопския полицейски началник Стефан Симеонов, който е бивш четник на ВДРО.[1]

Първата контрачета, която е създадена в края на 1942 година е Велешката, начело с Пано Манев.[2] Между по-известните контрачети са Гевгелийската начело с Георги Хаджимитрев,[3] Кавадарската начело с Атанас Калчев,[4] Кочанската контрачета, начело на която е Димитър Медаров, както и Битолската и Прилепската контрачети. Други контрачети, които се създават са кумановската начело с Кръстьо Лазаров, Кратовската начело с Мите Опилски, в село Муртина се създава контрачета начело с дееца на ВМРО Дончо Аладжов от Моноспитово, в Ново село начело с Атанас Нушката от Габрово, във Василево начело с Манчо Калпаков от беровското село Русиново, в Истевник начело със Спиро Георгиев[5]. Освен тях се формират контрачета в Бродско през 1943 г., начело с Димитър Арсов Йовевски с 20 контрачетници, в Ресенско през май 1943 г., в Белица начело с Диме Соколески – Брадата.

От друга страна през март 1943 година командирът на 15-та пехотна дивизия дислоцирана в Беломорието Иван Маринов въоръжава първата контрачета в региона, а Владимир Куртев, Димитър Цилев и Георги Настев участват в организирането на отряди за борба с гръцките комунистически партизани и гръцките националисти. През лятото на 1944 година на територията на Вардарска Македония действат над 200 контрачетници.[6] След оттеглянето на българската администрация от региона и последвалия отказ на Иван Михайлов да формира марионетна държава, повечето от участниците в тях са избити в престрелки с партизаните или впоследствие са заловени и осъдени от комунистическите власти в Югославия.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Малковски, Ѓорѓи. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941-1944 година, Скопје, 1995 г.
  2. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 201.
  3. Ќортошев, Ристо. Црвена помош и "штукаџии", в. Вест, 23 януари 2002 г.
  4. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр. 198.
  5. Вестник Офицер, бр. 13, 2014, с. 11
  6. Cohen, P. J. Riesman, D. (февруари 1997). Serbia's Secret War: Propaganda and the Deceit of History. Texas A&M University Press. p. 100. ISBN 0-89096-760-1.
  7. Павловски, Јован. Судењата како последен пораз, Центар за информирање и издавачка дејност „Полог“, Тетово, 1977, стр.376.
     Портал „Македония“         Портал „Македония