Български латентен вирус
| Български латентен вирус | ||||||||||||||
| Геном | ||||||||||||||
| Група IV: евРНК вируси (ssRNA+) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лозов латентен български вирус (на английски: Grapevine Bulgarian latent virus) e патогенен вирус по растенията, от семейство Secoviridae. В България болестта е установена при сортовете Болгар, Каберне Совиньон, Кардинал, Перл дьо Ксаба, Ркацители и Широка мелнишка лоза в районите на Ахтопол, Петрич, Плевен, Пловдив и Поморие.
Симптоматика[редактиране | редактиране на кода]
Заразените лози са със слаб растеж. Листата се развиват бавно, жълтеят и се завиват. Наблюдава се слабо развитие и скъсяване на леторастите. Реси почти не се образуват. Симптомите се проявяват през пролетта. При по-късно заразените лози симптомите са скрити през летния период. При различни сортове лози се наблюдава различно проявление на болестните признаци.
Инфекциозен агент[редактиране | редактиране на кода]
Вирусът спада към групата на неповирусите. Вирионите са изометрични с диаметър 30 nm. За диагностични цели се използват плевелните видове Chenopodium globosa, C. quinoa и Nicotiana clevelandii. В САЩ от лоза е изолиран щам на вирус, близък на лозовия латентен вирус (Uyemoto, 1978).
Допуска се, че лозовият български латентен вирус се пренася чрез нематоди от род Longidorus.