Български месеци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Имената на годишните месеци от григорианския календар, кодифицирани в съвременния книжовен български език, произлизат от съответните латински наименования.

Старобългарските (и оттам народни) имена за дванадесетте месеца са коренно различни от латинските наименования. Тяхното използване се разпростира основно в народната литература и фолклор, макар и там да е силно ограничено. Не се използват и от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход. Те са родствени с народните наименованията на месеците у някои други славяни - хървати, чехи, поляци, украинци, беларуси, използвани и до днес от тях.

Произходът на славянските имена на годишните месеци е широко свързан с аграрнокултурните дейности, които се извършват в или асоциират с определения месец или с климатичните промени в дадения период. Някои имена в определени региони на България са различни. Използването на новите латински наименования от българите започва през края на XIX век, като причината за това е напредването на образованието в България.

Номер Имена на латински Имена на съвременен български Народни имена Значение на народните имена Предполагаеми имена на прабългарски (липсват източници)
1 ianuarius Януари просинец, колог, коложег, голям сечко месецът на горящия дънер алем
2 februarius Февруари съчен, сечко, малък сечко месецът на страшния лед тутом
3 martius Март сух сухият месец читем
4 aprilis Април брязок многоцветният месец твирем
5 maius Май тръвен, тревен тревистият месец вечем, сретен
6 iunius Юни изок, червеник червеният месец шехтем
7 iulius Юли чръвен, жетар, жътвар, сърпен месецът на жътвата сетем
8 augustus Август орач, зарев месецът на оранта есем
9 september Септември руен, руй изобилният (плодороден) месец девем
10 october Октомври листопад месецът на падащите листа елем
11 november Ноември груден земята става като на „грудки“ елнем
12 december Декември студен студеният месец алтом, алтем

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]