Български наименования в Космоса

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Българските наименования в Космоса се отнасят за обекти в Космоса с имена, свързани с България и/или българите.

В астрономията се наименуват (или поне номерират) откритите естествени тела (като астероиди, комети и др.), както и техни географски обекти (напр. кратери), като тези имена се утвърждават от Международния астрономически съюз. Астрономите, открили естествени космически обекти, в правото си на техни откриватели ги наименуват по свое усмотрение. Наименуват се също изкуствени космически обекти (създадени от хора) – като спътници, прибори и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото българско наименование в Космоса е за астероида 785 Цветана, наречен на дъщерята Цветана на академик Кирил Попов – първия български изследовател на астероиди. Открит е от германския астроном Адам Масингер в обсерватория Хайделберг-Кьонигщул, Германия на 30 март 1914 г.[1]

Едва след половин век идват следващите български имена – дадени са от съветската астрономка Тамара Смирнова в Крим на астероидите 2575 България, открит на 4 август 1970 г., и 2371 Димитров (в чест на Георги Димитров), открит на 2 ноември 1975 г.[2] Нейните колеги семейство Черних (Николай и Людмила) наричат астероид 2530 Шипка по случай 100-годишнината от епичната Шипченска битка, преди това той открива 2206 Габрова на 1 април – Деня на шегата, и го нарича на българската столица на хумора Габрово,[2] а после тя открива 2609 Кирил-Методи.

Все пак повечето от българските наименования се дължат именно на български астрономи. Сред българските учени, открили космически обекти и наименували ги с български имена, се открояват с принос работилите съвместно Владимир Шкодров и Виолета Иванова, както и напоследък Филип Фратев.

С развитието на космонавтиката в България към естествените се добавят също изкуствени „български“ обекти, създадени от български специалисти. Сред тях най-известни са първият български спътник „Интеркосмос 22“ с дублиращо название „Интеркосмос-България-1300“ и производни варианти (1981) – посветен на 1300-годишнината на страната, спътникът „България Сат - 1“ (2017), серията уреди за спектрометрия и дозиметрия „Люлин“ (1988).

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Астероиди
Релефни обекти
  • долина Нестус (Марс)
  • долина Хеброс (Марс)
  • кратер Будевска (Венера)
  • кратер Бяла (Марс)
  • кратер Дулово (Марс)
  • кратер Здравка (Венера)
  • кратер Марица (астероид 253 Матилда)
  • планина Хемус (Йо, спътник на Юпитер)
  • планина Хемус (Луна, спътник на Земята)
Други обекти

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schmadel, Lutz D. Dictionary of Minor Planet Names – Fifth Revised and Enlarged Edition. B., Heidelberg, N. Y.: Springer, 2003. p. 74. ISBN 3-540-00238-3
  2. а б „Българските имена в Космоса“, Петър Кънев – в obekti.bg, 16.09.2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]