Български обичаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Българските обичаи са специфични за България и българите, разнообразни или постоянно повтарящи се действия на народа, свързани с почитането на бога, свети мъченици, национални герои, природата, здравето на хората, гонене на зли духове и т.н. Те произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса, като обикновено са подредени в календарна последователност. Хората от поколения предават устно историите, свързани с тях, като по този начин запазват националната култура и наследство.

Някои от обичаите са:

Български празници и съпътстващите ги обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Дата Празник Обичай
1 януари Васильовден Сурвакане
1 март Баба Марта Връзване на мартеници
В неделя, 49 дни преди Великден Сирни заговезни Хамкане
Съботата преди Цветница Лазаровден Лазаруване
Неделята преди Великден Цветница Кумичене
Вечерта на 21 май Св. св. Константин и Елена Нестинарство
24 декември Бъдни вечер Коледуване

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василева, Маргарита. Календарни празници и обичаи. В: Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. БАН. София, 1974. стр. 320.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Българска народна митология. Енциклопедичен речник. Съст. Анани Стойнев. Изд. гр. 7М+Логис, София, 1994.
  • Маринов, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Второ фототипно издание. София, 1994.
  • Маринов, Д. Жива старина. Книга перва: Верванията или суеверията на народа. Русе, 1891. 189 с.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]