Български паметници в Западните български земи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Темнишки надпис от времето на цар Самуил 10 – 11 в.: "Свети Ксантий Сисиний, Леонтий, Мелитон, Севериан, Филоктимон, Ангий, Ираклий, Екдикт, Кирион, молите Бога за нами!, плочката с размери 20 х 20 см е открита край с. Горни Катун при гр. Крушевец
Момчилов град – крепостта на Пирот
Челе кула (на сръбски: Ћеле-кула), иззидана от отрязаните от турците 511 глави на българи в Ниш, 1809 г.

Българските паметници в западните български земи са концетрирани основно в района на Поморавието и са обекти от българското културно-историческо наследство от създаването на Българската държава до съвременността, като сред тях има и някои общи за българи, сърби и власи.

Намират се най-вече в областта от настоящата българска западна граница до и по поречието на река Морава, т.е. между Дунав и Македония – и основно в днешните Пчински окръг, Ябланишки окръг, Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Поморавски окръг и Борски окръг.

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Топографски карти[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта – сборна

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Јован Деретић, Кратка историја српске књижевности (-{I} – Стара књижевност)
  2. Стоjановић, Љ. 1913: Темнићки натпис X-XI в. Jужнословенски филолог, 1913, 1 – 2, 4 – 20.
  3. Средновековен манастир Свети Роман при с. Прасковче от 1011 г.:[1][2]
  4. Cредновековна крепост на Враня наричена „Марково Кале“, построена преди 1093 г.
  5. Споменичко наслеђе Србије: непокретна културна добра од изузетног и од великог значаја, чланак Вражји камен, Богородичина црква,САНУ
  6. Александар Дероко, Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији, Београд, 1950
  7. А. Тодоров – Балан, Българите в югозападно Моравско, София 1917, стр. Х Курвинград или Коприян, българска крепост над брега на река Българска Морава на 11 км югозападно от Ниш, Феликс Каниц счита, че е построена от Цар Михаил Шиман, в римско време тук е построен града Комплос, по времето на Василий ІІ Българоубиец, крепостта се нарича Коприян, името показва сходство с това на крепоста Копринища в планината Томор, резиденция на Цар Самуил. От време на ІІ-то Блъгарско царскто, е останало настоящото име, идентично с това на крепостта при с. Колена до Стара Загора. След битката при Велбъжд замъкът пада под сръбска власт и е преустроен в 1372 г. от сина на велможата Богдан за отбрана срещу турците. Името Коприян може да идва от Копрония – византийски термин за резиденция, а сегашното название Курвинград легендата свързва с нрава на разюзданата му господарка, която всяка вечер привиквала млад мъж от подчиненото ѝ население и ако не останела доволна от него нещастикът политал във водите на р.Българска Морава.
  8. Българската крепост Голубац, старобългарски Голѫбьць, Константин Иречек, История на българите, стр. 395
  9. Дунавската българска крепост Гълъбец, дн. Голубац, Пламен Павлов, цар Константин II Асен (1397 – 1422)
  10. Манастир Св. Йоан Предтеча с. Яшуня, spomenici kulture,sanu
  11. Църква с. Поповица западно до Неготин, от 1807 г.
  12. Дървена църква с. Поповица до Неготин

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]