Направо към съдържанието

Футбол в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Български футболист)

Футболът е най-популярният спорт в България.

Футболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учител по физкултура Жорж дьо Режибюс, поканен да преподава в страната. Запознаването с новата игра става в двора на Казанлъшката гимназия Св.Св.Кирил и Методий в края на учебната 1893 – 1894 г. Учителят формира два отбора от учениците с по единадесет души. Маркира врати от двете краища на игрището с ученически палта и обяснява накратко правилата на играта. Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България. Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване.[1] Футболът е представен в София от Шарл Шампо следващата година. Правилата на играта са публикувани на български от швейцарски учители в списание Училищен преглед през 1897 г. и футболът е продължил да набира популярност в началото на 20 век.

Националния отбор на България дебютира на 21 май 1924 г. на квалификациите за Летни олимпийски игри 1924, губейки с 0:6 от Австрия във Виена. През 1950-те и 1960-те години българският футбол постига най-големите си успехи на Олимпийските игри, завършвайки трети на Летни олимпийски игри 1956 в Мелбърн, втори на Летни олимпийски игри 1968 в Мексико Сити, както и пети на Евро 1968. През 1962 г. България за пръв път се класира за Световно първенство по футбол. Участвайки на финалите през 1966, 1970 и 1974, отборът е елиминиран, без да запише победа. На Световно първенство по футбол 1986, България стига до 16-ина финал, но все още е без победа. На Световното 1994 е най-големият успех на националния отбор на България – четвърто място, победа над тогавашния световен шампион Германия и първо място в голмайсторската надпревара на Христо Стоичков – Камата.

Според изявление от 26 ноември 2007 г. [2] на д-р Герхард Капъл, вицепрезидент на Австрийската футболна федерация и главен дисциплинарен инспектор на УЕФА, отборите на цялата А група са разследвани от УЕФА за корупция и уреждане на мачове.

Български футболни турнири

[редактиране | редактиране на кода]

Първенство на България

[редактиране | редактиране на кода]

Българското първенство се състои от общо 56 групи, разпределени на 5 нива[3][4]:

Ниво

Група

1

А футболна група
14 отбора

2

Западна Б футболна група
16 отбора

Източна Б футболна група
16 отбора

3

Северозападна В футболна група
16 отбора

Югозападна В футболна група
20 отбора

Североизточна В футболна група
18 отбора

Югоизточна В футболна група
18 отбора

4

А Областни футболни групи
39 на брой (всички са на едно ниво):

А ОФГ Благоевград Струма
А ОФГ Благоевград Бистрица
А ОФГ Благоевград Места
А ОФГ Бургас
А ОФГ Варна
А ОФГ Велико Търново
А ОФГ Видин
А ОФГ Враца
А ОФГ Габрово Запад
А ОФГ Габрово Изток
А ОФГ Добрич Запад
А ОФГ Добрич Изток
А ОФГ Кърджали
А ОФГ Кюстендил Осогово
А ОФГ Кюстендил Рила
А ОФГ Ловеч
А ОФГ Монтана
А ОФГ Пазарджик
А ОФГ Перник Север
А ОФГ Перник Юг
А ОФГ Плевен
А ОФГ Пловдив
А ОФГ Разград
А ОФГ Русе Запад
А ОФГ Русе Изток
А ОФГ Силистра
А ОФГ Сливен
А ОФГ Смолян
А ОФГ София (столица) Север
А ОФГ София (столица) Юг
А ОФГ София Запад
А ОФГ София Изток
А ОФГ Стара Загора
А ОФГ Търговище Изток
А ОФГ Търговище Среда
А ОФГ Търговище Запад
А ОФГ Хасково
А ОФГ Шумен
А ОФГ Ямбол

5

Б Областни футболни групи
10 на брой (всички са на едно ниво):

Б ОФГ Бургас Север
Б ОФГ Бургас Юг
Б ОФГ Велико Търново
Б ОФГ Пазарджик Север
Б ОФГ Пазарджик Юг
Б ОФГ Плевен Запад
Б ОФГ Плевен Изток
Б ОФГ Пловдив Север
Б ОФГ Пловдив Център
Б ОФГ Пловдив Юг

Купата на България е български футболен трофей. За неговото спечелване всяка година се провежда турнир, в който участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България.

Провеждането на турнира за Купата на България започва през 1981 година в чест на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. От 1983 година турнирът става официален и победителят в него получава званието Носител на националната купа, както и правото да представя България в европейския турнир за Купата на носителите на купи. До 1990 г. официалното име на турнира е Купа на Народна република България.

Суперкупата на България е български футболен трофей. Турнирът за спечелване на трофея се състои от един мач и противопоставя носителя на Купата на България и шампиона на страната. В случаите когато шампионът и носителят на купата са един и същи отбор срещу него излиза загубилият финала за купата на България.

Аматьорски турнири

[редактиране | редактиране на кода]
  • Женското първенство на България по футбол е футболен турнир за определяне на шампиона на страната. Участие взимат всички официално регистрирани женски футболни отбори в България.
  • Купа на България – жени

Вече несъществуващи турнири

[редактиране | редактиране на кода]

Участия в европейските клубни турнири

[редактиране | редактиране на кода]

Български клубове участват ежегодно в европейските клубни турнири по футбол.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пайташев, Румен. Футболът в България // Световна футболна енциклопедия. София, КК Труд, 2001. ISBN 954-528-201-0. с. pp. 10 – 11.
  • Симеонов, Климент. Футболът в България. София, Медицина и физкултура, 1984. ISBN 06-1755-04-84.