Българско консулство в Солун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генерално консулство на Република България в Солун
Информация
Основаване 1897 г.
Тип дипломатическо представителство
Седалище Flag of Greece.svg Солун, Гърция
Ръководител Владимир Писанчев

Генералното консулство на Република България в Солун е дипломатическо представителство на България в македонския град Солун, Гърция, разположено днес на улица „Николаос Манос“ № 6 и улица „Едмондос Абот“ № 1.

История[редактиране | редактиране на кода]

Консулството е създадено в 1897 година, когато градът е още в Османската империя, първоначално като търговско агентство. От отварянето си до Балканската война в 1913 година е управлявано от Атанас Шопов. След обяваване на независимостта на България в 1908 година агентството получава ранг консулство, а след 1910 е генерално консулство.[1]

Осман Али бей вила, където се помещава българското консулство в Солун от 1908 до 1916 година.

Местоположението, където агентството се намира първоначално не е известно, но се знае, че мястото е смятано за опасно от Шопов заради ниските прозорци на сградата. Шопов научава и за сръбски план за нападение на агентството и поради тези причини се заема активно в търсене на нова сграда. След като се премества, българското агенство се помещава заедно с френското консулство в къщата на Димостен Ангелаки на булевард „Хамидие“ (днес „Етники Амина“) № 6. Новото местоположение също има своите слаби страни, защото българското агентство е тясно свързано с френското консулство с много вътрешни врати, което при потенциално напускане на французите от сградата, оставя българската част уязвима.[1] В ноември 1904 година Шопов вижда обява за продажбата на Осман Али бей вила и започва преговори с българското правителство за закупуването ѝ.[2] Продажбата е финализирана на 26 март 1905 година, но поради особеностите на османското законодателство, вилата формално е купена от името на Хенри Бекър, английски търговец. По време на сделката вилата служи за резиденция на австро-унгарския консул в Солун. След като българското правителство купува вилата, австро-унгарското консулство продължава да се помещава в нея до 1908 година, плащайки наем на българското агентство.[3] В 1908 година, след смъртта на Хенри Бекър, сградата е прехвърлена на името на Атанас Шопов, след повдигнати аргументи в полза на прехвърлянето на сградата на българското консулство на името на българин.[4]

Цар Фердинанд с престолонаследника княз Борис и българското командване по време на посещението си в Солун, декември 1912 година.

Във вилата отсяда цар Фердинанд по време на посещението му в Солун в 1912 година. След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полиция на 26 юли 1913 година, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати.[5] Българското генерално консулство официално отваря отново врати в Осман Али бей вила на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски военни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а тогавашният консул Тодор Недков губи цялата си собственост. Френският генерал Морис Сарай след това се настанява във вилата и я превръща в своя резиденция. В 20-те години на XX век българското правителство отправя много молби към Гърция за възстановяване и обезщетения за тези загуби, но напразно.[6] След Първата световна война България прави редица опити да отвори отново консулство в Солун, но безуспешно. Безплодни са и опитите на българското правителство да си върне Осман Али бей вила. Първоначално Гърция отказва, на базата на факта, че сградата е купена от частно лице (Атанас Шопов), но след като наследниците му потвърждават, че Шопов е купил вилата със средства от българското правителство и от негово име, Гърция отново не се съгласява да върне имота.[7]

Генералното консулство на България в Солун отваря отново врати чак в 1973 година, в резултат на постигнати споразумения между Гърция и България в месец май на същата година.[8] Българското консулство обаче вече се помещава на друг адрес, а вилата така и никога не е върната.[9]

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

Номер Име Години Длъжност
1. Атанас Шопов 1897 - 1913 търговски агент (до 1908),
консул (1908 – 1910),
генерален консул (от 1910)
2. Тодор Недков 1913 - 1915 генерален консул
3. Петър Славчев 14 декември 1973 - 1976 генерален консул
4. Стилиян Стоянов 1976 - 1980 генерален консул
5. Илия Гешев 1 декември 1980 - 1985 генерален консул
6. Стойчо Даскалов 29 декември 1985 - ? генерален консул[10]
Румен Цанев 27 юли 1990 - 19 октомври 1995 генерален консул[11]
Илко Шивачев 21 октомври 1995 - 28 февруари 2003 генерален консул[11]
Пламен Иванов 2003 - ? генерален консул
Петко Сертов 4 август 2009 - 4 ноември 2009 генерален консул
Лъчезар Иванов 2009 - 2011 и. д. генерален консул
Васил Вълчев 2011 - 2015 генерален консул
Владимир Писанчев 2 септември 2015 - генерален консул

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233.
  2. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233 – 234.
  3. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235.
  4. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235 – 236.
  5. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 236.
  6. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 237.
  7. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 238.
  8. Костадинова, Тонка. Българо-гръцките отношения по време на управлението на военната хунта (1967 - 1974). // История XXI (1). 2013. с. 55.
  9. Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building. // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 240 – 241.
  10. Матеева, Мария. Консулските отношения на България, 1879 - 1986 г. ДИ „Петър Берон“, 1988. с. 62.
  11. а б Решение № 175/ 14.12.2010 г. стр. 65. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2010-12-14. Посетен на 2016-09-21.
     Портал „Македония“         Портал „Македония