Българско консулство в Солун
| Генерално консулство на Република България в Солун | |
 Осман Али бей вила, в която се помещава консулството от 1908 до 1916 година | |
| Информация | |
|---|---|
| Основаване | 1897 година |
| Тип | дипломатическо представителство |
| Седалище |  Солун, Гърция |
| Ръководител | Антон Марков |
| Уебсайт | www.mfa.bg/embassies/greecegk |
 | |
| Генерално консулство на Република България в Солун в Общомедия | |
Генералното консулство на Република България в Солун е дипломатическо представителство на България в македонския град Солун, Гърция, разположено днес на улица „Николаос Манос“ № 6 и улица „Едмондос Абот“ № 1.
История
[редактиране | редактиране на кода]Консулството е създадено в 1897 година, когато градът е още в Османската империя, първоначално като търговско агентство. От отварянето си до Балканската война в 1913 година е управлявано от Атанас Шопов. След обявяване на независимостта на България в 1908 година агентството получава ранг консулство, а след 1910 е генерално консулство.[1]
Местоположението, където агентството се намира първоначално не е известно, но се знае, че мястото е смятано за опасно от Шопов заради ниските прозорци на сградата. Шопов научава и за сръбски план за нападение на агентството и поради тези причини се заема активно в търсене на нова сграда. След като се премества, българското агенство се помещава заедно с френското консулство в къщата на Димостен Ангелаки на булевард „Хамидие“ (днес „Етники Амина“) № 6. Новото местоположение също има своите слаби страни, защото българското агентство е тясно свързано с френското консулство с много вътрешни врати, което при потенциално напускане на французите от сградата, оставя българската част уязвима.[1] В ноември 1904 година Шопов вижда обява за продажбата на Осман Али бей вила и започва преговори с българското правителство за закупуването ѝ.[2] Продажбата е финализирана на 26 март 1905 година, но поради особеностите на османското законодателство, вилата формално е купена от името на Хенри Бекър, английски търговец. По време на сделката вилата служи за резиденция на австро-унгарския консул в Солун. След като българското правителство купува вилата, австро-унгарското консулство продължава да се помещава в нея до 1908 година, плащайки наем на българското агентство.[3] В 1908 година, след смъртта на Хенри Бекър, сградата е прехвърлена на името на Атанас Шопов, след повдигнати аргументи в полза на прехвърлянето на сградата на българското консулство на името на българин.[4]
Във вилата отсяда цар Фердинанд по време на посещението му в Солун в 1912 година. След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полиция на 26 юли 1913 година, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати.[5] Българското генерално консулство официално отваря отново врати в Осман Али бей вила на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски военни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а тогавашният консул Тодор Недков губи цялата си собственост. Френският генерал Морис Сарай след това се настанява във вилата и я превръща в своя резиденция. В 20-те години на XX век българското правителство отправя много молби към Гърция за възстановяване и обезщетения за тези загуби, но напразно.[6] След Първата световна война България прави редица опити да отвори отново консулство в Солун, но безуспешно. Безплодни са и опитите на българското правителство да си върне Осман Али бей вила. Първоначално Гърция отказва, на базата на факта, че сградата е купена от частно лице (Атанас Шопов), но след като наследниците му потвърждават, че Шопов е купил вилата със средства от българското правителство и от негово име, Гърция отново не се съгласява да върне имота.[7]
Генералното консулство на България в Солун отваря отново врати чак в 1973 година, в резултат на постигнати споразумения между Гърция и България в месец май на същата година.[8] Българското консулство обаче вече се помещава на друг адрес, а вилата така и никога не е върната.[9]
Ръководители
[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Години | Длъжност |
|---|---|---|
| Атанас Шопов | 30 март 1897 | търговски агент |
| Недялко Колушев | 1902 | управляващ |
| Атанас Шопов | 1909 | търговски агент |
| Атанас Шопов | 18 януари 1910 | генерален консул |
| Тодор Недков | 25 май 1914 | генерален консул[10] |
| Коста Списаревски | 1925 | генерален консул |
| Петър Славчев | 14 декември 1973 – 1976 | генерален консул |
| Стилиян Стоянов | 1976 – 1980 | генерален консул |
| Илия Гешев | 1 декември 1980 – 1985 | генерален консул |
| Стойчо Даскалов | 29 декември 1985 – ? | генерален консул[11] |
| Румен Цанев | 27 юли 1990 – 19 октомври 1995 | генерален консул[12] |
| Илко Шивачев | 21 октомври 1995 - 28 февруари 2003 | генерален консул[12] |
| Пламен Иванов | 2003 - ? | генерален консул |
| Петко Сертов | 4 август 2009 - 4 ноември 2009 | генерален консул |
| Лъчезар Иванов | 2009 - 2011 | и. д. генерален консул |
| Васил Вълчев | 2011 - 2015 | генерален консул |
| Владимир Писанчев | 2 септември 2015 - 5 май 2022 | генерален консул |
| Антон Марков | 5 май 2022 | генерален консул |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233 – 234.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235 – 236.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 236.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 237.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 238.
- ↑ Костадинова, Тонка. Българо-гръцките отношения по време на управлението на военната хунта (1967 - 1974) // История XXI (1). 2013. с. 55.[неработеща препратка]
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 240 – 241.
- ↑ Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879-1986. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 114.
- ↑ Матеева, Мария. Консулските отношения на България 1879 - 1986 г. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 62.
- 1 2 Решение № 175/ 14 декември 2010 г. стр. 65 // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 14 декември 2010. Посетен на 21 септември 2016.
