Бързи и яростни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бързи и яростни
The Fast and the Furious
Tfatf-logo.svg
Лого на филма.
Режисура Роб Коен
Продукция Нийл Х. Мориц
Сценарий Гари Скот Томпсън
Дейвид Айер
Ерик Бергквист
Базиран на „Racer X“ на Кен Ли
В ролите Пол Уокър
Вин Дизел
Мишел Родригес
Джордана Брустър
Рик Юне
Чад Линдбърг
Джони Стронг
Тед Ливайн
Музика BT
Оператор Ериксон Кор
Монтаж Питър Онес
Филмово студио Original Film
Mediastream Film
Разпространител Юнивърсъл Пикчърс
Премиера Съединени американски щати 22 юни 2002
Времетраене 106 минути
Страна САЩ, Германия
Език английски
Бюджет $38 милиона[1]
Приходи $207 милиона[1]
Хронология
Бързи и яростни 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Свързани филми Бързи и яростни
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

„Бързи и яростни“ (на английски: The Fast and the Furious) е американски пълнометражен игрален филм от 2001 г., режисиран от Роб Коен и продуциран от Нийл Х. Мориц. Сценарият е дело на Гари Скот Томас и Дейвид Айър. В лентата участват актьорите: Пол Уокър, Вин Дизел, Мишел Родригес, Джордана Брустър, Рик Юне, Чад Линдбърг, Джони Стронг и Тед Ливайн.

Филмът е първата част от поредицата пълнометражни филми „Бързи и яростни“. Историята се върти около младия полицай под прикритие Брайън О'Конър, който е натоварен със задачата да спре неизвестна група обирджии, които действат с помощта на високоскоростни спортни автомобили. Концепцията за филма е вдъхновена от статия озаглавена „Racer X“, публикувана в американското списание „Vibe“ от журналиста Кен Ли. Тема на статията са уличните гонки с коли в Ню Йорк. „Бързи и яростни“ е снимана главно в този град и от части в Южна Калифорния и Нова Англия.

Екшън лентата пожънва финансов успех, но получава различни отзиви от критиката. Критиците приветстват играта на Уокър и Дизел, чийто участие в „Бързи и яростни“ им печели световна слава и признание. Режисурата и сценария не са особено критикувани, като някои ги оприличават на лошо копие на екшъна от 1991 г. „Точка на пречупване“. Филмът е преиздаден на 22 юни 2016 г. по случай 15-та годишнина на поредицата. Продължение на лентата е „Бързи и яростни 2“ от 2003 г. До 2017 г. излизат още шест пълнометражни филма и няколко късометражни.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

На доковете, разположени извън Лос Анджелис, полуремарке е натоварено със стока електроника. По пътя камиона е похитен от три силно модифицирани „Хонда Сивик“, боядисани в черно и с неонови светлини под тях. Един от шофьорите на колите изстрелва кука, с която разбива предното стъкло на ремаркето и влиза в кабината. Успява да упои водача на камиона и взима управлението в свои ръце.

На следващия ден полицаят под прикритие от Полицейското управление на Лос Анджелис Брайън О'Конър получава задачата да намери бандата, отговорна за похищението. Хваща се на работа в магазин за автомобилни части, за да се внедри в местната сцена на улични автомобилни гонки. Докато посещава близката закусвалня, между него и мъж на име Винс избухва конфликт, заради собственика на заведението Миа Торето. Двамата са разтървани от Доминик „Дом“ Торето – брат на Миа и един от най-популярните улични състезатели. Дом успокоява своя приближен Винс и заплашва Брайън с уволнение.

Вечерта уличните състезатели се събират. Брайън пристига със соята кола „Митсубиши Еклипс Джи Ес“ от 1995, а Доменик с „Mazda RX7“ от 1993 г. Местният букмейкър Хектор и Дом организира състезание между три автомобила, между които и този на Торето. Брайън се включва в надпреварата, като залага личната си кола. Двигателят на Мицубишито едва не се взривява по време на гонката. Доменик завършва с малка преднина пред Брайън. Сборището се разтурва набързо, след като е обявено, че полицията пристига. Дом е притиснат от една патрулка, но Брайън го спасява. Двамата обаче навлизат в територията на Джони Трен – лидер на виатнамска банда мотоциклетисти и стар противник на Дом. Тран и неговия братовчед Ланс взривяват Мицубишито.

О'Ковър е притиснат от управата да ускори разследването. Той докарва на Торето „Toyota Supra“ от 1995 в грохнало състояние, но с перфектен двигател. Доменик наема младежът да поправи колата и да участва в предстоящите „Войни на скорост“ – състезание, което ще се проведе в пустинята. Винс приема с раздразнение новия член на бандата, особено когато го вижда как се сближава с Мия. Междувременно Браян започва да провежда разследване. Подозренията му падат върху Хектор и Тран. Докато разследващият проверява возилата на първият, той е хваната от Винс и Дом, които искат обяснение от него: дали е ченге? О'Конър успява да ги убеди, че проверява колите на съперниците преди голямата гонка. Тримата отиват с хамбара на Трен, където полицаят забелязва кашони с плеъри.

Извършен е втори подобен обир и полицията на Лос Анджелис арестува бандата на Тран. Оказва се, че плеърите са закупени легално и обвиняемите са пуснати. Разследващите дават 36 часа на О’Конър, за да хване истинските престъпници или ще е уволнен. Във „Войни на скорост“ Джеси – друг приближен на Доменик, - загубва от Тран и отпрашва нанякъде с автомобила си. Между Торето и виатнамеца избухва побой, след като втория го обвинява, че го е натопил на полицията. Вечерта Брайън признава на Мия, че е под прикритие, и я убеждава да спрат бандата на Торето, която същата вечер се готви за друг обир.

Доменик, Винс, приятелката на Торето Лети, и другия от групата Леон, се готвят да направят своя последен удар. Обирът се усложнява когато шофьора на полуремаркето открива огън по тях. Винс увисва на въжето пред кабината на камиона. Торето се опитва да му помогне, но колата му пострадва сериозно от гилзите. Автомобила на Лети се обръща. Брайън и Мия пристигат на помощ и успяват да спасят Винс. Пострадалият се нуждае от спешна медицинска помощ. О'Конър се обажда на полицията, с което издава, че е ченге. Торето избягва с останалите.

Брайън отива пред дома на Доменик. След него пристига и Джеси, съжаляващ, че е избягал. Те са засечени от Тран и Ланс на мотори. Двамата откриват огън и убиват Джеси. Дом и О'Конър тръгват по петите им. Ланс катастрофира, а Тран е прострелян от Брайън. О'Конър и Торето се изправят един срещу друг в гонка, която завършва с преобърнатата кола на Доменик. Въпреки това Брайън дава ключа на пострадалия и той избягва с неговия автомобил.

Сцената след финалните надписи дава Торето в „Chevrolet Chevelle“ от 1970 г., каращ в Баха Калифорния, Мексико.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

  • Вин Дизел като Доменик Торето – професионален уличен състезател и лидер на банда обирджии, които похищават тирове, натоварени със стока. От обирите Торето докарва своите основни доходи, с които да подържа личните си автомобили. Той притежава „Mazda RX-7“ от 1993 г. и има в гаража си направен по поръчка „Dodge Charger“ от 1970 г. Доменик живее заедно със своята сестра Мия. Баща му е бил пистов състезател, загубил живота си по време на състезание, заради друг пилот на име Кени Линдер. Колата на бащата на Доменик се разбива в стената и изгаря. След седмица Торето се вижда с Линдер и го пребива с гайчен ключ. Заради това свое деяние на Доменик му е забранено до живот да участва като професионален състезател. Линдер става разсилен в една гимназия, който всеки ден ходи на работа с автобус.
  • Пол Уокър като Брайън О'Конър – полицай от Полицейско управление на Лос Анджелис, изпратен от ФБР да открие и залови групата похитители на тирове, с което може да спечели значка за детектив. Работи почасова работа в магазинът за автомобилни части „The Racer's Edge“, собственост на Хенри. Тази работа му служи като свръзка с местната сцена на улични гонки. О'Конър успява да се сближи с Доменик, след като го спасява от арест. Между лидерът и полицаят под прикритие изниква доверие и приятелски отношения. Брайън се влюбва в сестрата на Торето Мия, което го кара да се отнесе с известна симпатия към престъпната банда. Между него и Винс съществува конфликт, заради Мия. Първоначално О'Конър кара „Mitsubishi Ecilpse GSX“ от 1995, след това червен „Ford Lightning“ и по-късно оранжева „Toyota Supra MK IV“ от 1995 г.
  • Джордана Брустър като Миа Торето – сестра на Доменик, която в последствие се превръща в приятелка на Брайън. Още от самото начало тя е привлечена от него. Винс също я сваля, от което изникват дразги между него и ОꞌКонър. Мие не одобрява незаконната дейност на своя брат и бе искала той да започне нов живот. Седи далеч от престъпленията и не участва в бандата на Торето. Тя държи малка закуствалня, в която обикновено се среща групата на Дон. Миа е добър шофьор и кара „Acura Integra“ от 1994 г. в морскосин цвят.
  • Мишел Родригес като Летисия „Лети“ Ортиз – приятелка на Дом и част от престъпната му банда. Живяла с Торето на една и съща улица и винаги привлечена от нея. Когато става на 16 Доменик също е привлечен от нея. Лети е мъжко момиче, израснало по улиците, което знае много за суровия живот. Тя е ловък механик и шофьор. Кара тъмночервен „Nissan 240SX“ от 1997 г.
  • Рик Юн като Джони Тран – главния противник на Доменик и лидер на виатнамска банда от Малкия Сайгон. Първоначално той е главния заподозрян от Брайън в обирите на тирове. Обикновено Тран и неговия братовчед Ланс карат мотоциклети, но той разполага и с черна „Honda S2000“ от 2000 г. Тран идва от изключително заможно семейство и в досието си има само леки престъпления. В края на филма той убива Джеси и в последствие е застрелян смъртоносно от Брайън.
  • Чад Линдберг като Джеси – приятел на Доменик, част от престъпната му банда. Отраства на улицата и е доведен от Леон в групата. Бащата на Джеси е стар приятел на Том и излежава присъда в затвора. Момчето е добро в математиката и алгебрата, но страда от ХРНВ, което го кара да напусне средното училище. С широки познания по компютрите и автомобилните двигатели, той се води мозъкът на бандата и взима участие като шофьор в обирите. Джеси се надбягва с „Volkswagen Jetta“ от 1995 г., собственост на баща му. Момчето е убито в края на филма от Тран.
  • Мат Шулц като Винс – приятел на Доменик от детството. Отраства с Дом и Леон. Груб и недодялан. Поддържа реномето си на мачо. Влюбен в сестрата на Торето, от което изниква непреязама му към Брайън. Подозира О'Конър, че е ченге. Той човекът в обирите, който влиза н кабината, упойва шофьора на тира и взима камиона в свои ръце. Кара „Nissan Maxima“ от 1999 г. В последното похищение Винс е ранен от един тираджия, спасен от Брайън и откаран в болницата. Предполага се, че след това избягва в Южна Америка, където се устройва в Рио де Женейро.
  • Джони Стронг като Леон – приятел на Торето и още един член на бандата му. Отраства заедно с Винс. В обирите Леон играе ролята на човекът, който прави началния удар – изстрелва първата кука, с която маха предното стъкло на кабината. Кара жълт „Nissan Skyline GT-R“ от 1995 г. След провала на последния обир, се предполага, че Джеси напуска Ел Ей.

Основният кастинг е попълнен от Тед Ливайн и Том Бери като Танер и Билкинс, съответно членове от екипа, които организира разследването и внедряването на Брайън под прикритие. Ноел Гъгълеми участва като Хектор – латиноамериканец, който организира уличните гонки. Музикантите Джа Рул и Ер Джей де Вера играят като Едуин и Дани – улични автомобилни състезатели. Вито Руджинис се превъплащава н ролята на Хенри, информатор и собственик на сервиз, който помага с прикритието на О'Конър. Реги Лий е Ланс Нгуен – братовчед на Тран и негова дясна ръка. Нийл Х. Мориц и Роб Коен се включват в кастинга с камео роли.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Разработка и заснемане[редактиране | редактиране на кода]

Режисьорът Роб Коен взима вдъхновение за направата на този филм, след като прочита статия в списание „Vibe“ за уличните гонки в Ню Йорк,[2] и присъства на улично автомобилно състезание в Лос Анджелис. Преди лентата да бъде озаглавена „Бързи и яростни“, продуктът е носил името „Redline“.[3] Роджър Кормък държи правата над първото заглавие. През 1955 г. Кормък създава филма „Бързи и ярости“ за Юнивърсъл, с което компанията разполага с името и е свободна да го даден на друг филмов продукт. И двете ленти са въртят около автомобилните състезания.[4]

Продуцентът Нийл Х. Мориц, който преди е работил с Пол Уокър във филма „Брадството“ (2000), дава на актьора сценария и му предлага ролята на Брайън О'Конър. Първоначално студиото казва на продуцентите, че дават зелена светлина на проектът ако успеят на убедят Тимъти Олифант да се превъплъти в ролята на Торето. Олифант, който предишната година е играл в блокбастъра „Да изчезнеш за 60 секунди“, също занимаващ се с темата бързи коли, отказва предложената роля. Вместо него Мориц предлага Вин Дизел. Дизел до този момент изпълнява предимно поддържащи персонажи във филмите, така че продуцентът трудно убеждава студиото да се спре на него.[5]

Филмът е заснет основно в Лос Анджелис и от части в Южна Калифорния. Основните локации включват: стадион „Доджър“ (една от първите сцени, в която Брайън тества своя „Еклипс“ на паркинга), „Angelino Heights“, Силвър Лейк и Ехо Парк (кварталите, покрай дома на Торето), като и „Малкия Сайгон“ (там Тран унищожава „Еклипса“ на О'Конър) и летището „Сан Бернардино“, в което се събират над 1,500 притежатели на автомобили и състезатели, за да се пресъздадат „Войни на скорост“.[6] Последната сцена с надбягвания е направена по Domenigoni Parkway в южната част на Сан Йачинто/Хемет, разположена в долината Йочинто в близост до Езерото на Диамантената река.

Преди снимките Джордана Брустър и Мишел Родригес не са имали шофьорска книжка, затова взимат уроците по времена на продукцията. За финалната сцена между Брайън и Торето двете коли, пресичащи железопътната линия, и влака, минаващ по нея, за заснети по отделно. После снимките са обединени, за да създаде илюзията, че автомобилите изскачат пред влака и за секунда се разминават с него. Дълъг стоманен прът е използван като рампа за колата на Торето, която се разбива в полуремърке и се превърта във въздуха.

Заснет е и алтернативен край, озаглавен „Повече от яростни“, в който Танер докарва Брайън до дома на Торето. Вътре О'Конър се натъква на Мия, която събира багажа си, за да напусне Лос Анджелис. Брйън я моли за втори шанс, споделяйки, че вече не е ченге и полицията му е позволила тихо да напусне. Мия отвръща, че няма да е лесно, но бившия полицай я уверява, че разполага с доста време. Този завършек е включен DVD пакета от първите пет филма на поредицата.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Музиката към филма е създадена от музикалния продуцент BT, който смесва електроника и хип-хоп, под влиянието на индъстриъл звученето. Филмът притежава два официално реализирани саундтрака. В първият рап и хип-хоп музика преобладават, докато във вторият, наречен „More Fast and Furious“ (По-бързи и по-яростни), присъстват алтърнатив метъл, пост-гръндж и ню метъл песни, както и тракове от филма на BT.

Реализиране[редактиране | редактиране на кода]

Приходи и бюджет[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на „Бързи и яростни“ е на 22 юни 2001 г. в Северна Америка. Филмът достига първо място в бокс офис класациите, печелейки $40,089,015 в първата седмица от реализирането си. След което е пуснат за широко разпространение в 2,889 киносалони. По време на излъчването си по кината лентата събира $144,533,925 за територията на САЩ и $62,750,000 чуждестранни приходи, което прави общо $207,283,925 печалба. Филмът е с бюджет от $38 милиона.[1]

Оценка на критиката[редактиране | редактиране на кода]

В сайтът Rotten Tomatoes лентата получава рейтинг 53%, съставен от ревютата на 147 критици. Средната оценка е 5.4/10. Критичният коментар гласи: „На първо гледане лъскав и блестящ, „Бързи и яростни“ напомня на онези евтини тийнейджърски филми от 50-те години на миналия век“.[7] В Metacritic лентата получава резултата 58 точки от 100, базирани на ревюта от 29 критика, които дават от смесени до средни оценки.[8] Том Маккарти от „Варайъти“ дава следния коментар на филма: „силно и задоволително евтино изживяване. Високооктановият и сълзлив продукт за бързи коли на Роб Коен е рядкост в днешните дни. Наистина добър екшън, предвещаващ поредица от продължения, ако бъде запомнен до следващата година.“[9] Кевин Томас от „Лос Анджелис Таймс“ го нарича: „екшън лента, която изненадва със сложно изградените главни персонажи и предвидимия трагизъм“.[10] Пресъздаването на образа на Доменик Торето от Вин Дизел печели адмирация, особено в оценката на Рийз Пендълтън от „Чикаго Рийдър“, която пише: „Дизел държи на плещите си целия филм със своята спокойна натура тип Дзен и добре овладени емоции.“[11]

Другите оценки от критиката са по-разнообразни. Сюзън Влочшина от „Ю Ес Ей Тъдей“ дава на филма 2 ½ от 4 звезди, казвайки за Коен „поне знае как да движи нещата и да ги прави вълнуващи“.[12] Оуен Глейберман от „Ентъртейнмънт Уийкли“ оценява филма с С категория, коментирайки „усилена работа за да постигне вълнуващ продукт, но лентата лежи върху лаврите на заглавието си“.[13] Рита Кемплей от „Вашингтон Поуст“ дава остро ревю за филма наричайки го: „„Бунтовник без кауза“ без каузата. „Млади и непокорни“ с газови изпарения. „Бърз или мъртъв“ със следи от гуми.“[14] Пол Клинтън от Си Ен Ен пише за Коен, че е „създал високооктанов фарс с миризма на изгорели гуми“. Същият критикува лентата заради „дупки в сценария, през които може да мине цял камион“ и идиотски финал.[15] Критикът Ленърд Малтин дава на филма 2 ½ от 4 звезди и пише за него: „натъпкана с бензин версия на филмите с бързи коли от 50-те… Елементарна сюжетна линия, подържана от екшън сцени с бързи скорости…“[16]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Категория Номиниран(и) Резултат
Американски филмов институт
Оператор на годината Ериксон Кор номинация
Награда ALMA
Най-добра песен от филм The Fast and the Furious номинация
Награда ASCAP
Най-изпълнявана песен от филм Caddillac Tah награда
Награда Black Reel
Най-добър филмов актьор Вин Дизел номинация
Награда BMI Film Music
BT награда
Награда Golden Trailer
Най-добър екшън номинация
Награда Hollywood Breakthrough
Актьорска игра Пол Уокър награда
Награда Golden Reel
Най-добър звуков монтаж: Ефекти и шум Брус Стамблър (надзорен звуков монтажист), Джей Ниренберг (надзорен звуков монтажист), Майкъл Дресел (надзорен монтажист на шума), Стив Ман (звуков монтажист), Ким Секрист (звуков монтажист), Стив Нелсън (звуков монтажист), Хауърд Нейман (звуков монтажист), Глан Хоскинсън (звуков монтажист) Тим Уолстън (дизайнер на звуковите ефекти), Чарлз Дийнън (дизайнер на звуковите ефекти), Скот Къртис (монтажист на шума), Дан Йеил (монтажист на шума) номинация
Най-добър звуков монтаж: Диалог и дублиране Брус Стамблър (надзорен звуков монтажист), Джей Ниренберг (надзорен звуков монтажист), Беки Съливън (монтажист на диалог и дублиране) Милдред Йатроу (монтажист на диалог), Доналд Ел. Уорнър Дж. (монтажист на диалог), Робърт Трой (монтажист на диалог), Пол Къртис (монтажист на диалог), Уилям Дотсън (монтажист на диалог), Кати Спийкман (монтажист на диалог), Никълас Винсън Корда (монтаж на дублирането), Лий Лемънт (монтаж на дублирането) номинация
Филмови награди на Ем Ти Ви
Най-добър тийм на екрана Вин Дизел и Пол Уокър награда
Най-добър филм номинация
Най-добро мъжко изпълнение Вин Дизел номинация
Пробив в мъжкото изпълнение Пол Уокър номинация
Най-добро продължение номинация
Награди Taurus
Най-добро шофиране Мат Джонсън, Майк Джъстъс, Деби Евънс, Тим Трела, Кристофър Джей. Тък, Кевин Скот (шофьор на камион) награда
Най-добра работа с автомобил Кристофър Джей. Тък, Майк Джъстъс награда
Най-добра каскада от жена каскадьор Деби Евънс награда
Най-добра каскада от мъж каскадьор Кристофър Джей. Тък, Тим Трела награда
Най-добър каскадьорен кординатор Мик Роджърс награда
Най-добра работа с автомобил Джими Ен. Робъртс номинация
Най-труден удар Майк Джъстъс номинация

Домашно разпространение[редактиране | редактиране на кода]

„Бързи и́ яростни“ излиза на Ди Ви Ди на дата 2 януари 2002 г. Второто издание на диск, озаглавено „Tricked Out Edition“ (Тунинговано издание) е пуснато на 3 юни 2003, включващо късометражния филм „Turbo Charged Prelude“ – прелюдие към втората част „Бързи и яростни 2“. Орязана версия на късометражката е включена и в Ди Ви Ди изданието на продължението.

Мърчендайз[редактиране | редактиране на кода]

„Racing Champions“ пуска на пазара метални копия на колите от филма. Играчките варират в скала от 1/18 до 1/64.[17] „RadioShack“ правят също малки копия - коли ZipZaps, контролирани от радио. Продуктът излиза през 2002 г.[18] Комплект с пластмасови модели в скала 1/24, представяща автомобилите от филма, са произведени от „AMT Ertl“.[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  „The Fast and the Furious“. // Box Office Mojo. Посетен на 29 април 2017.
  2. ((en)) Zakarin, Jordan. „Meet the Writer Who Made 'The Fast and the Furious' Possible“. // Yahoo! Movies, 26 март 2016. Посетен на 6 май 2017.
  3. Интервю от оригиналните коментари от DVD изданието на филма.
  4. ((en)) Gardner, Eriq. „Roger Corman: How I Made 400 Films, Mentored Coppola and Ended Up Fighting in Court for My Fortune“. // hollywoodreporter.com, 25 февруари 2016. Посетен на 6 май 2017.
  5. ((en)) Ross, Robyn. „Vin Diesel almost wasn't Dom in The Fast & the Furious“. // Entertainment Weekly, 12 април 2017. Посетен на 6 май 2017.
  6. ((en))  „Fast and the Furious, The : Production Notes“. // cinema.com, 4 май 2017. Посетен на 6 май 2017.
  7. ((en))  „The Fast and the Furious (2001)“. // Rotten Tomatoes. Посетен на 16 май 2017.
  8. ((en))  „The Fast and the Furious (2001)“. // Metacritic. Посетен на 16 май 2017.
  9. ((en)) McCarthy, Todd. „Review: ‘The Fast and the Furious’“. // Варайъти, 21 юни 2001. Посетен на 16 май 2017.
  10. ((en))  „Entertainment News - Los Angeles Times“. // Лос Анджелис Таймс. Посетен на 16 май 2017.
  11. ((en)) Pendleton, Reece. „The Fast and the Furious“. // Чикаго Рийдър, 2013. Посетен на 16 май 2017.
  12. ((en)) Wloszczyna, Susan. „Car hoods rev up in 'Fast and Furious'“. // Ю Ес Ей Тъдей, 26 юни 2001. Посетен на 16 май 2017.
  13. ((en))  „The Fast and the Furious“. // Ентъртейнмънт Уийкли, 22 юни 2001. Посетен на 16 май 2017.
  14. ((en)) Kempley, Rita. „'Fast': Leaving Logic in the Dust“. // Вашингтон Поуст, 22 юни 2001. Посетен на 16 май 2017.
  15. ((en)) Clinton, Paul. „Review: 'Fast and Furious' runs on empty“. // cnn.com, 22 юни 2001. Посетен на 16 май 2017.
  16. Maltin, Leonard. „Leonard Maltin's Movie Guide 2011 Edition“. New York, A Signet Book, 2010. ISBN 978-0-451-23087-4. с. 441.
  17. ((en))  „Movie/TV Series Models“. // diecastmodelswholesale.com. Посетен на 19 май 2017.
  18. ((en))  „Mods - RadioShack ZipZaps - Description“. // microrccars.com, 25 ноември 2002. Посетен на 19 май 2017.
  19. ((en))  „Fast And Furious Amt nice6.dirtbuggyracing.com“. // dirtbuggyracing.com. Посетен на 19 май 2017.