Бърчево (община Струга)
| Бърчево Брчево | |
| — село — | |
 | |
  Бърчево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Караорман |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 6338 |
| Бърчево в Общомедия | |
Бърчево или Бърчово (на македонска литературна норма: Брчево; на албански: Bruqeva) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югозападните поли на планината Караорман.
История
[редактиране | редактиране на кода]В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 47 лица (мъже) в Бърчево дължат данък, като 40 от тях са от средна категория, а седем - от най-ниска категория.[1]
В XIX век Бърчево е българско село в Охридска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бърчово има 300 жители българи християни.[2]
Четири от престолните икони на старата църква в Бърчево – на Света Богородица, Свети Йоан Предтеча, Свети Архангел Михаил и Свети Никола, са дело на дебърския майстор Йосиф Мажовски и са датирани в 1870 година. На иконата на Света Богородица се подписва: „їз рȢки Їѡсиф зȢграфъ“.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бърчово е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 42 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бърчово има 336 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Силян Стефоф, а за членове на управлението - Цветан Саве и Нове Трайче.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бърчево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бърчово има 301 жители и е център на община в Стружка околия на Охридски окръг.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 9 жители македонци.[9]
В селото има църкви „Света Варвара“, „Свети Архангел Михаил“ и „Свети великомъченик Димитър“, осветена на 30 август 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бърчево
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментар). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Ѓоргиев, Драги (избор, превод и коментари). Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 260.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 56.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 4 март 2014. Посетен на 16 март 2014 г.
- 1 2 Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
