Бяла мечка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бяла мечка
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Бяла мечка (U. martimus)
Научно наименование
Phipps, 1774
Разпространение
Бяла мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Бялата мечка (Ursus maritimus), наричана още полярна мечка, е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]

Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата, жълтеникавата или по-точно прозрачната ѝ козина позволява да се слее със снежната среда. Дебелият ѝ подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води, в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.

Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд – 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина. Цветът на кожата ѝ е черен.

Сетива[редактиране | редактиране на кода]

Бялата мечка има много изострено обоняние. Тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период при белите мечки настъпва през пролетта, като най-активният им месец е април. Тогава мъжките изминават огромни разстояния в преследване на женските.

След бременност от 250 дни, женската ражда в периода ноември-януари в снежната бърлога 1 – 3 мечета, които кърми 1 година. Малките се раждат голи, глухи и слепи и тежат между 450 и 900 грама. След като дадат живот на първите малки, обикновено белите мечки раждат веднъж на три години.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Белите мечки са главно месоядни животни, нуждата им от храна е огромна, особено с приближаването на арктическата зима. Хранят се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша, като обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите.

Белите мечки дебнат плячката си. Новородените тюлени са основна плячка за тях. Майките скриват малките си на метри под леда, за да ги предпазят, но дори и така мечките надушват тюленчетата със свръхсилното си обоняние, със силата на теглото си чупят леда и пъхат муцуните си в дупките. Въпреки това, хищниците не хващат винаги плячката си, защото понякога тюленчетата успяват да се гмурнат бързо под водата.

Активност[редактиране | редактиране на кода]

Бялата мечка е активна денонощно, а мъжкият – и целогодишно.

През октомври и ноември мечките изкопават бърлога в снега или под земята в тундрата, чийто отвор обикновено е на южен склон и северните ветрове го затрупват със сняг. През зимата в бърлогата на бялата мечка е по-топло, отколкото навън: температурата е около нулата. Въпреки че всяка мечка си прави леговище, само женските прекарват по-дълго време в него, изпадайки в зимен сън.

Може да тича със скорост около 40 км/час, а средната скорост, с която се движи, е 3 – 6,5 км/час. Умее да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. ....

Придвижване по леда[редактиране | редактиране на кода]

Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Като малочислен вид бялата мечка е поставена под закрила.

По данни на Световния фонд за дивата природа в света има между 22 000 и 31 000 бели мечки. [2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ursus martimus (Phipps, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Where to see polar bears in the wild, lonelyplanet.com, януари 2017 г.