Направо към съдържанието

Бяла река (област Пловдив)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла река.

Бяла река
България
42.0588° с. ш. 25.2615° и. д.
Бяла река
Област Пловдив
42.0588° с. ш. 25.2615° и. д.
Бяла река
Общи данни
Население629 души[1] (15 март 2024 г.)
27,9 души/km²
Землище22,568 km²
Надм. височина151 m
Пощ. код4285
Тел. код03166
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ07675
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Първомай
Николай Митков
(БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство
   кмет
Бяла река
Петкана Добрева
(ЗСАС, СДС, ВМРО-НИЕ)

Бяла река е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

Главната улица

География и икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Село Бяла река (област Пловдив) се намира в Южен централен регион на България и е част от община Първомай. Намира се на 6 km югоизточно от Първомай.

Има сведения за селото още от тракийски времена. Старото село се е намирало на изток от днешното, в сегашните лозя. През кърджалийско време селяните много патили от разбойниците и се изселили на юг – в полите на Родопите, където се чувствали по-защитени, далеч от Цариградското шосе и по-близо до планината. Тогава възникнал проблема, че шосето остава без поддръжка (едно от задълженията дотогава на селяните). С нарочен ферман султана наредил селяните да се върнат край пътя, като се поема закрилата над селото от властта. Една част се върнали и построили новото село западно от руините на старото село и било кръстено Читака. Друга част не посмяла да се върне. Сега двете села (Бяла река и Православен) са само на два километра от център до център.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Христо Смирненски 1929“
Паметна плоча на загиналите през Втората световна война жители на селото
Паметна плоча за посрещането на руската армия от жителите на селото през 1878 г.
  • Параклис аязмо „Свети Илия“
  • Църква „Свети Димитър“
  • Паметник (паметна плоча) на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия от Руската армия – освободила селото от османска власт
  • Паметник на войниците от селото загинали през Втората световна война
  • Основно училище „Любен Каравелов“
  • Целодневна детска градина „Лилия“
  • Читалище „Христо Смирненски 1929“
  • Чешма с извираща минерална вода от дълбочина 80 метра

Природна забележителност „Фосилни находки“

[редактиране | редактиране на кода]

С цел запазването на находището на фосилни находки от гръбначни животни, представители на хоботни бозайници, то е обявено за природна забележителност със Заповед № 36/11 януари 1968 г. на МГГП с обща площ 9100 ха, обхващащо поземлен и горски фонд в част от землищата на селата Поповица, Ахматово, Богданци, Селци Езерово, Бяла река и Православен, обл. Пловдивска. Най-често намирани в природната забележителност са единични кости, кътни и бивни зъби на мастодонти и дейнотериуми. Намирани са и кости на копитни бозайници.

Защитена зона от Натура 2000 – „Марица-Първомай“

[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в землищата на с. Чалъково и с. Белозем – община Раковски, с. Селци, с. Поповица и с. Милево – община Садово, с. Виница, с. Градина, с. Крушево, с. Добри дол, с. Караджалово, с. Бяла река, гр. Първомай, кв. Любеново и кв. Дебър, гр. Първомай – община Първомай, област Пловдив, с. Великан, с. Ябълково, с. Скобелево и с. Сталево – община Димитровград, област Хасково, с. Зетьово, гр. Чирпан и с. Златна ливада – община Чирпан, област Стара Загора;

В селото функционират:

  • Клуб на пенсионера
  • Група „Акорд“ (група за българска народна музика)
  • Край селото, до параклиса аязмо „Свети Илия“ се провежда събор на Илинден – в събота и неделя, най-близкостоящи до 20 юли. Има поверие, че в нощта срещу Илинден, който е праведен в кладенеца вижда конете на св. Илия.
Атанас Иванов от Голямо Конаре и Илия Русев от Бяла река, четници на Иван Наумов Алябака
  • Илия Русев, български революционер от ВМОРО, четник при Иван Наумов - Алябака
  • Иван Попов, член на Одринския окръжен революционен комитет 1904-1907 г.
  • Сталю Бялков Иванов (Черкеза), участник в превземането на Одрин през Балканската война.
  • Толю Диков Калинов (дядо Толю), участник в превземането на Одрин през Балканската война.
  • Делчо Василев – учител по професия, запасен офицер, партизански командир от бригада „Васил Коларов“, заместник командир (политически командир) на 10 родопска дивизия от новосформираната (декември 1944 г.) Първа българска армия под командването на ген. Владимир Стойчев
  • Димитър Аргиров – дълги години народен представител. Единственият партизански командир член на БЗНС. Лежал по затворите преди и след 9 септември 1944 г. заради политическите си убеждения.