Бяла (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бяла (Област Варна))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла.

Бяла
Byala1.jpg
Панорамен изглед от Бяла
Общи данни
Население 2 274 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2 034 (НСИ)
Землище 42,859 km²
Надм. височина 42 m
Пощ. код 9101
Тел. код 05143
МПС код В
ЕКАТТЕ 7598
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Бяла (Област Варна)
Анастас Трендафилов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
тел.: 2402, 2286, факс 2130
Бяла в Общомедия
Параклис в центъра
Девственият плаж на Кара дере
Блок с врязани знаци (VII – IX в.) от Бяла

Бя̀ла е град в Североизточна България. Той се намира във Варненска област и е в близост до брега на Черно море. Градът е административен център на Община Бяла.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Бяла се намира на границата между Варненска и Бургаска област, почти на равно разстояние от областните градове Варна (56 км) и Бургас (70 кв). Най-близкият град е Обзор, който се намира на 5 км.

Съвременният релеф на Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%.

Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По-голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр. около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата „Космос“ и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО. Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс.

При археолгочиеските проучвания на нос Св. Атанас е открита късноантична (ранновизантийска) крепост, която е била част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий I и Юстиниан I. Обхващала е площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. За сега е локализирана една голяма кула – основите ѝ са с диаметър над 14-15 м. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които е частично проучено. При разкопките също така е установено, че преди изграждането на крепостта на носа е съществувало римско селище. Най-интересният обект, открит тук е раннохристиянска базилика, датирана от V в. Крепостта е разрушена и опожарена при аваро-славянските нашествия от началото на VII век.

След основаването на Първото българско царство през 681 г., районът на днешния град влиза в границите му. От това време се отнася земленият отбранителен вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение към днешния ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известният камък с врязани рунически букви-знаци.

От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който в момента се намира в центъра.

През 1731 г. селото е споменато в османски регистър под името Акдере. По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях- гръцка или „Св. Успение Богородично“ и „Св. Параскева“.

От 1925 до към 1928 г. от Бяла в Гърция са се изселили около двеста семейства в Катерини, Коринос, Китрос и Аспрос. В техните къщи се настаняват българи-бежанци от Македония, а по-късно и от Източна Тракия и Северна Добруджа.

След Втората световна война започва благоустрояването на селището. До тогава къщите са едноетажни, измазани с кал или въобще без никаква мазилка. Общината се помещава в изоставени от германските войски бараки. За телеграфо-пощенска станция, медицинска амбулатория, родилен дом, ветеринарна лечебница и др. служби се наемат помещения в частни жилища. Голямо значение за благоустрояването на селището изиграва трудовата повинност. Тя се въвежда през 1948 г., като този труд се влага в изграждането на училището, читалището, мостове и пътна мрежа, водоснабдяване и електрификация, озеленяване.

Отделят се средства за изграждането на обществени сгради и оформянето на нов център. През 1976 г. са открити детска градина и аптека, преустроена е пощатата. През 70-те години започва строителството на поликлиника, която официално е открита през 1983 г. От 7 септември 1984 g. Бяла е със статут на град.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Легендите разказват, че най-старото християнско средище в землището на Бяла – параклисът „Св. Атанасий“, разположен на едноименния нос Св. Атанас е бил обитаван от монаси – исихасти, последователи на Теодосий Търновски. Знае се, че параклисът е сринат от османските поробители.

Най-старата действаща църква в Бяла носи името „ Света Параскева“. Тя е построена през 1847 г. До 1907 г. в църквата се проповядва на гръцки, по което време се изземват и изгарят всички църковни книги на този език. В една от стаите в предверието на храма е било гръцкото училище. Дарените икони са датирани от 1830 г., някои от тях са реставрирани от дядо Никола Зограф през 1935 г. Църковният храм „Св. Параскева“ е осветен през 1842 г. на 26 юли (стар стил) и храмовият празник е на същата дата.

Църквата „Успение Богородично“ е построена през 1876 г. и е действала до средата на 80-те години, след което е подложена на разрушение от атмосферните условия и липсата на всякаква поддръжка от властите и населението.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономическата активност не е особено висока, основните дейности са туризъм и земеделие. Летният туризъм привлича много хора. В последните години се забелязва удължаване на туристическия сезон, който започва в началото на месец май и продължава до септември.

На територията на град Бяла има добре развита мрежа от места за настаняване. Туристите, избрали да прекарат лятната си почивка в Бяла могат да направят своя избор от малки семейни хотелчета до 3-звездни хотели от затворен тип.

Около града се отглеждат лозя. На територията на Община Бяла има няколко малки фабрики с различна дейност.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Община Бяла функционират две училища:

  • Основно училище „Отец Паисий“
  • Професионална гимназия по селско стопанство и туризъм

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Възстановени стени от крепостта на нос. Свети Атанас
Стените на базиликата

На централния плаж на малкото градче се намира Палео-геоложкият обект Белите скали.

Най-старата съществуваща и до днес църква в Бяла е „Св.Преподобна Мъченица Параскева“ построена през 1840/41 година от жителите на Бяла по тогава действащите закони на Османската империя. Храмът на православните християни не е могъл да бъде по- висок от ръста на турчин с фес, покачен на своя кон и да не се различава по външна архитектура от останалитесгради в селото. През 2013 година бе извършена реставрация на над 170-годишния храм.

На територията на Бяла има изграден още един храм. Църквата „Св.Успение Богородично“ е датирана от 1876 година. През месец октомври 2001 г. по идея на родолюбиви българи е създадена Фондация „Вяра, Надежда, Любов“ в Бяла, която през 2003 г. успява да събере средства за започване на строежа по новия храм. След като бе разрушен напълно стария храм, на негово място започна изграждането на нов през месец септември 2003 г. Църквата „Св.Успение Богородично“ е изградена напълно.

От 2009 година Община Бяла финансира единствено и само с нейни средства археологическите разкопки на нос „Св. Атанас“ в гр. Бяла.

През изминалите 5 археологически сезона бяха открити изключително интересни и ценни за българската и световната археология движими и недвижими паметници културни ценности.

През декември 2013 година Община Бяла приключи мащабен проект за Консервация, реставрация, експониране и социализация на „Антично селище и Късноантична крепост на нос „Св. Атанас“. По този проект са реставрирани и консервирани три от по-важните сгради – баптистерий (кръщелна), винарна и раннохристиянска базилика. 

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

В град Бяла функционира Народно читалище „Пробуда 1928“. То е културен център на жителите на града от самото си създаване до ден днешен. Сградата на читалището се намира на площад „Европа“. В същата сграда се помещава и Библиотеката.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционно събитие през месец януари е празнуването на Йордановден.
  • 14 февруари – денят на св. Трифон Зарезан – традиционно се празнува в Бяла. Бяла и региона са известни с дългогодишните си традиции в лозарството и винопроизводството и този празник е с особено значение за беленци.
  • Всяка година на 19 февруари в Бяла се отдава почит на Апостола на Свободата, Васил Левски.
  • Националният празник на България се почита всяка година с тържествен рецитал и поднасяне на венци в памет на загиналите в борбата за българската свобода.
  • Съборът на Бяла се провежда на 21 май – деня на св.св. Константин и Елена.
  • В края на месец май се провежда Национален симпозиум по дървопластика. Събитието е уникално за българското Черноморие. Жителите и гостите на града имат възможността да проследят целия процес при създаването на скулптурите – от избора на дървото, през обработката, до финалните щрихи и лакирането. Майстори на длетото от цяла България извайват уникални скулптури от дърво на различни теми всяка година. Благодарение на този симпозиум Община Бяла разполага с една уникална за колекция от произведения на изкуството. Скулптурите са разположени из целия град и допринасят за артистичната атмосфера.
  • В края на месец юни ежегодно на площад „Европа“ се провежда Националният събор на читалищата. Едно уникално събитие, по време на което центърът на града е обагрен в цветовете на България. Представители на всички региони и области, в характерните за тях носии, показват най-доброто от себе си. Танцови, певчески и актьорски състави се представят пред жителите и гостите на града. Това изключително рядка възможност най-вече за туристите в

рамките на 3-4 дни да се докоснат и да познаят всяко едно кътче на България. До сега участие в него са взели художници от повече от 20 страни. В рамките на пленера, те излизат всеки следобед под специално създадена шатра и претворяват красотата на Бяла в своите платна. Това е начин жителите и гостите на града да го видят по един различен, по абстрактен начин.

  • През месец юли се провеждат множество концерти на родни и чужди изпълнители.
  • Седмицата на морето в гр. Бяла е традиция започнала в началото на 80-те години и продължава до днес с невероятен успех. В рамките на седем дни за жителите и гостите на града се организират различни спортни и културни събития, конкурси за малки и големи и концерти всяка вечер на откритата сцена на площад „Европа“. Седмицата на морето е букет от събития, в който всеки един може да открие подходящото за него забавление.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]