Бяла (Област Русе)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла.

---

Бяла
Бяла Бяла 43.45, 25.733
Общи данни
Население	8 985 (ГРАО, 2013-12-15)* 8 457 (НСИ)
Землище	86,862 km²
Надм. височина	55 m
Пощ. код	7100
Тел. код	0817
МПС код	Р (Р)
ЕКАТТЕ	7603
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    - кмет	Бяла (Област Русе) Кольо Келерджиев (БСП)
Адрес община
пл. „Екзарх Йосиф I“ 1 Тел. 0817/726-63 Факс: 0817/746-34

Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла.

Населението на града към края на 2009 година е 9015 жители, което го прави второто по големина населено място в областта.

География

Градът е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 м надморска височина. Шосейни пътища водят за Русе (54 км), Плевен (95 км), Свищов (52 км), Велико Търново (56 км) и Попово (44 км)

На 5 км в посока гр. Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътна линия Русе - Горна Оряховица. Квартал Гара Бяла е център на индустрията в града. Там са разположени редица фирми обслужващи града и произвеждащи продукция за износ. В миналото е функционирал завод за латексови продукти "Латекс" АД, който в днешно време е разделен на малки халета, отдадени под наем на фирми като "Булмаркет ДМ", Русе (склад за петролни продукти), "Стедия" ООД (магазин за строителни материали), "СФК Инструмент" ООД (металообработващ цех).

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Бяла
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	6 352	7 854	9 362	10 555	11 030	11 222	10 006	9 581	9 282	9 015	8 457
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

История

Селището се споменава за пръв път в турски регистър от 1618 г. През 1831-37 г. е обхванато от чумна епидемия. Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. там е учителствал Петко Славейков.

По време на Руско-турската освободителна война от 29 юли до 13 август 1877 г. в сегашния Музей на Освободителната руско-турска война в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II.

Религии

Населението изповядва основно православие. В центъра на града е издигната православната църква „Свети Георги“, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена и беленчани се грижат добре за нея. Тя е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите ѝ поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и на следващата година е осветена.

В града има изповядващи исляма. Ромското население обитава квартал на края на града, на изхода за Попово.

Икономика

Бяла е център на обширна плодородна селскостопанска област. Градът е с удобно географско разположение на пътищата Москва - Букурещ - Русе - Велико Търново - Истанбул и София - Плевен - Шумен - Варна. До 1990 г. е с много добре развита лека промишленост, най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и електрониката - завод за печатни платки. Химическото производство и машиностроенето са осигурявали работа на голяма част от населението в региона.

Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са 2 винпрома, мандра, месодобивни фирми, машиностроене - МЗ "Модул" и др. В периода след 2005 г. в Бяла се наблюдава развитие на строителната дейност на жилищни сгради и съоражения от частни строителни фирми. От тях по-известни са "Бяластрой" ООД; "СФК-Стройко" ООД; Строителна група към "БЕСКУ" ООД.

Туризъм

На 5 км от града в посока Попово, в с. Пет кладенци се намира Кабакчиевата къща, подходяща за нощувки и селски туризъм. В същата посока и на почти същото разстояние се намират хижи, заобиколени от широк периметър широколистни и иглолистни насаждения в лесопарк "Бяла". Хижите са подходящи за нощувки и организиране на празнични събития на групи.

Обществени институции

• Народно читалище „Трудолюбие“
• Многопрофилна болница за активно лечение
• Областен диспансер по психиатрични заболявания

Забележителности

Беленският мост

• Беленският мост на река Янтра е построен през 1865-1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Колю Фичето. На метри от него се намира и новия мост над реката. Съоръжението е взело много жертви.
• Музеят на Освободителната руско-турска война. Открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова.
• Градската часовникова кула. Замислена като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 м, височина на каменното тяло 9,50 м, с кулата отгоре - общо 15,25 м. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.
• Паметници на Юлия Вревская, на Панайот Волов и Николай Пирогов (построен през 1977 г. от Българския червен кръст); Паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе - Велико Търново; паметни плочи на опълченци от Бяла; мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона.
• Паметник на богинята на лова - Диана, в Беленска гора
• На 7 км от града в към Попово се намира Лесопаркът - подходящо място за отдих и почивка.

Театри

Има самодеен театър към читалище „Трудолюбие“. Трупата се състои от ученици, културни дейци, учители и самодейци.

Музеи

На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“.

През лятото на 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов - областен управител на Русе, посещава Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. Впечатлен от сградата и разказите на беленчани за пребиваването на Александър II в Бяла, Заимов се замисля какво да се направи с бившия харем, служил за квартира на царя. На обяд у Ангел Крушков на станалите разисквания за бъдещето на харема (бил главна квартира на Александър II по време на Освободителната война) някои от гостите предлагат да се превърне в класно училище за „каквото бил употребен по-рано“, други - да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети - за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявява на събеседниците си, че харемът на Мехмед бей ще се превърне „във военно-исторически музей, в къща-музей“.

Харемът е откупен от държавата през 1879 г. В продължение на 10 години служи на общината за училище. След това е изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпва на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 - януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея Заимов споделя идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверява Заимов, че Николай II е наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

По лична заповед на Николай II са отворени военните складове, военно-историческите музеи в Санкт Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След 3 месеца търсене ротмистър Ганчев успява да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците, за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати са натоварени на няколко влака, придружени от военни команди, и са складирани на пристанището в Одеса.

Материалите пристигат във Варна с 3 парахода: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди са складирани на открито, а други — в навесите на морската част и Осми приморски пехотен полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-ти артилерийски полк с 20 войници да приеме и изпрати материалите до музеите. Манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там са изпратени по къщите-музеи. Към края на септември с.г. оградата била готова.

Редовни събития

• 3 март - тържествена заря по случай националния празник на България
• 6 май - празник на града, организира се ежегоден панаир с люлки, литературни и други културни празници
• 24 май - тържествено отбелязване на деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

Личности

• Юлия Вревская (1838-1878), починала в Бяла
• Иван Северняшки (1943), поет, член на Съюза на свободните писатели в България

Външни препратки

• Официален сайт на община Бяла