Бяла (област Русе)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла.

---

Бяла
Центърът на Бяла с часовниковата кула и сградите на общината (в ляво и дясно)
Бяла 43.45, 25.733333 Бяла
Общи данни
Население	8 831 (ГРАО, 2015-03-15)* 8 457 (НСИ)
Землище	86,862 km²
Надм. височина	55 m
Пощ. код	7100
Тел. код	0817
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	7603
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    - кмет	Бяла (Област Русе) Димитър Славов (ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Екзарх Йосиф I“ 1 Тел. 0817/726-63 Факс: 0817/746-34
Бяла в Общомедия

Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла.

Населението на града към 15.09.2015 година е 8740 жители , което го прави второто по големина населено място в областта.

География

Градът е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 м надморска височина. Шосейни пътища водят за Русе (55 km), Плевен (98 km), Свищов (48 km), Велико Търново (55 km) и Попово (49 km).

На 6 km в посока гр. Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътната линия Русе — Горна Оряховица (София), както и редица фирми от индустрията в града.

Релефът на Бяла е равнинно-хълмист. Градът е разположен в долината на Беленската река и на хълмовете около нея. Естествено е защитен от релефа на местността от север. Почвите са черноземни и горски. Климатът е умерено континентален - с горещо лято и студена зима. Поради географското положение на Бяла преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2011):

Бяла
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	6 352	7 854	9 362	10 555	11 030	11 222	10 006	9 581	9 282	9 015	8 457
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

История

Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Според Иван Коларов „заселниците наименували селището "Бяла земя" по цвета на трите хълма. Впоследствие за по-кратко изговаряли само определението и така се получило днешното име".

Историята на град Бяла е описана от различни източници, събрани и систематизирани от Христо Христов в изданието

В околностите на града са намерени глинени съдове, монети и останки от зидове от римско време. Според изводите от археологическите изследвания, близо до бреговете на река Янтра през 4 - 5 век се е намирала една от осемте римски крепости за охрана на пътя – „Градището”. В околностите на града са открити и надгробни могили с тракийски произход.
До Средновековието югоизточно от града в Беленската гора последователно са съществували селищата Пуста Бяла - на около 7 km и Нова Бяла (Ени Беле) - на 1-2 km от сегашния град.

Според един от изводите на сегашното си място Бяла съществува поне от края на XV век и населението му е над 100 души, без войниганите.

Селището се споменава за пръв път в турски регистър за ленните владения на територията на Никополския санджак през 1544-1545 г. Записано е, че селото се владее от началника на мулетарите Хазър Балъ заедно с черибашията на войниганите. Поименно са описани жителите на Бяла - 17 християнски и 2 мюсюлмански домакинства. Поради непосилните данъци, налагани от турската власт 5 от християнските семейства са напуснали домовете си, когато е наближило времето за регистрация на данъкоплатците. Писарят отбелязва, че са били "укрити" и ги присъединява към раята на селото. Записани са имената на 5 нови войнигани. От първата половина на XVI век тук живеят и мюсюлмани. Общият брой на населението е 250-300 души, от които повечето са българи.

В друг турски регистър от 22 август 1618 година, наречен „Кратък регистър на джизието от неверниците във вилаета Търново", е записано, че Бяла е само 5 къщи. Не е известно защо българското население е намаляло толкова бързо.

След Чипровското въстание в 1688 година тук се заселват за постоянно турци. Те заемат северозападната част на Бяла, където до XX век са имали джамия, превърната впоследствие в турско училище.

В Никополски регистър за данъка "джизие" от първата половина на XIX в. село Бяла е описано с около 146 къщи българско население.

През 1831 - 1837 г. селището е обхванато от чумна епидемия.

Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчийство , кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. там е учителствал Петко Славейков.

В края на турското владичество в Бяла има 258 български къщи със 773 души и 50 мюсюлмански къщи със 131 души.

През Априлското въстание апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и въстаникът Стоян Ангелов са открити от случайно срещнал ги турчин в западните покрайнини на Бяла. Те са нападнати от турска потеря и при опит да преплуват придошлата река Янтра се удавят в нея на 23 май 1876 г. Днес на това място се издига паметник.

По време на Руско-турската освободителна война Бяла става второто освободено селище от турско владичество в България след Свищов. Бяла е освободен на 5.7.1877 г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати с голяма радост по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов. Селяните приготвят храна за войската в големи бакърени съдове. Същия ден Трета сотня от 20-ти казашки полк води сражение северозападно от Бяла с башибозуци и конни черкезки отряди, които искат да ограбят и опожарят селото. Войниците заемат височините около града и се окопават. Вечерта 12-ти драгунски Стародубовски полк и 19-та конна батарея от Първа бригада на 12-та кавалерийска дивизия навлизат и освобождават Бяла, без да срещнат особена съпротива, тъй като беят на Бяла, Мехмед бей преждевременно е напуснал селището.
На следващия ден началникът на щаба на Русчушкия отряд ген. л-т Ванновски влиза в Бяла с 33-та пехотна дивизия, командвана от ген. л-т фон Дризен.

От 20 юли до 13 август 1877 г. в сегашния Музей на Освободителната руско-турска война в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II. До тогава сградата е била харем на Мехмед бей. Оценено е важното стратегическо положение на града на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово. Александър II е посрещнат тържествено от местното население на Беленския мост като Цар Освободител. Пребиваващите в Бяла руски войници се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Шествието се отправя към центъра на селото. Улицата, по която е минало, днес се нарича "Цар Освободител". Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По предложение на учителя Стефан Маринов по случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II е организирано тържествено посрещане от беленската община. На мегдана пред къщата на Мехмед бей се извива голямо хоро. На музиката от гайди, гъдулки и тъпани пред руските големци играят хоро българи от Бяла и околните села, руски войници и офицери. За руският император е направен своеобразен трон. Той е качен на каруца с дълги ритли, постлани с пъстри черги. Красивите Беленски моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска ръченица и за кръшната си игра получават от него по една жълтица.
Празникът е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На това хоро българският поет и писател Иван Вазов посвещава стихотворението „Царят в Бяла”.

Главната щаб-квартира провежда в Бяла 2 военни съвета, чиито решения имат стратегическо значение за цялостния ход на войната. На първия съвет, на 2 август, присъстват Александър II, военният министър Дмитрий Милютин, главнокомандващият на Балканския фронт Николай Николаевич, наследникът на императора - Великият княз Александър Александрович, командир на Русчушкия отряд и началник-щаба на действащата армия генерал Непокойчица. Военният съвет взема следните решения: Предният отряд, командван от генерал Йосиф Гурко да се оттегли на Балкана; Русчушкият отряд да заеме отбранителни позиции; Да не се предприема настъпление, докато не бъде превзет Плевен; Да се повика на бойното поле гвардията на Русия. След 1 седмица в Бяла пристига генерал Гурко, с него е и бъдещият български княз Батенберг. На 10 август се провежда вторият военен съвет. До 13 август в Бяла пребивават още граф Николай Игнатиев, лекарят Сергей Боткин, историкът Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски и други военни и граждански дейци.
Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село Горна Студена, Великотърновско, а на 13.08.1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.

Населението на Бяла и съседните села активно подпомага руските войски в приготовленията да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник Русе - Шумен - Варна - Силистра към Плевен и София. От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления за 18 батальона. Силни укрепления са направени на десния бряг около селото, а на левия е избрана ариергардна позиция. Всеки ден по 300-350 мъже са помагали при изкопаването на траншеи, гнезда за оръдията и всичко необходимо за укрепване позициите по височините около селото. Дислоцирани са 45 батареи, 210 оръдия, около 100 артилерийски прикрития и 30 км път, който свързва двете отделни позиции. Построяват два дървени моста на река Янтра. В селото са складирани много храни и медикаменти.

В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница – в къщата на Мехмед бей след оттеглянето на Главната квартира и в 30 палатки с покрив от кожа (юрти), 16 големи и 10 малки палатки недалеч от Ханищата в близост до левия бряг на река Янтра; 56-а болница - в големия сайвант на Иван Узунтонев, вдясно от дерето под хълма Бабина патка. На 22 август 1877 г. в нея са настанени 800 ранени от битката при Абланово. При болницата има 10 сестри, 5 студенти от медицинската академия и целия останал състав на полевата болница. Тук се лекува от раните си руският писател-демократ Всеволод Гаршин, който тогава е 22-годишен студент, записан в армията като доброволец. Ранен е при село Светлен (Аязлар) на 23.08.1877 година. По време на лечението в Бяла той пише разказа „Четири дни", очерка „Аязларското сражение" и „Из спомените на редника Иванов". С тези произведения той влиза в руската литература.

Баронеса Юлия Петровна Вревская

Известният лекар Сергей Боткин казва, че "населението на Бяла не познава медицината и няма навик да се лекува, а използва само знахари и отлежава болестта". По негов съвет потапят тифусно болните заедно с носилките в река Янтра за понижаване на температурата на телата им, което дава добри резултати.

През есента на 1877 г. военновременните болници в Бяла са инспектирани от известния руски хирург академик Николай Пирогов. Той ги оценява много високо и смята, че "двете болници изпълняват дейността на четири такива".

Като милосърдна сестра в 48-а болница работи и баронеса Юлия Вревская. Настанява се в къщата на Иван Хаджиев в центъра на Бяла. Всяка сутрин изминава по 3 km до 48-а болница, където 5 сестри се грижат за 400 души тежко ранени. През декември 1877 г. тя наема каруца и отива по собствено желание в Обретеник на първа бойна линия. В края на месеца се връща в Бяла. При обслужването на заболелите от тифус тя се заразява и след тежки страдания умира на 5 февруари 1878 г. Погребана е в двора на болницата (сегашния музей). Френският писател Виктор Юго я нарича ”Розата на Русия, откъсната на българска земя”. Гробът на Вревская винаги е покрит с цветя.

По предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на 7 септември 1891 година Народното събрание обявява Бяла за град.

За икономиката на града след Освобождението важна роля играят Беленските ханища. Това е квартал, намиращ се западно от Беленския мост, в който са построени 9 хана и една гостилница. С изграждането на железопътната линия Русе - Търново значението им постепенно намалява.
Местният пазар в началото се е правел в неделя, след това в четвъртък, което е запазeно и досега.
Направена е казарма извън града (сега там се намира психоболница), изградени са сиропиталищно училище и ветеринарна лечебница (която съществува и до наши дни).

Градът се променя след 1944 година. Построени са сградите на пощата, универсалния магазин, болницата, читалището, хотел-ресторант „Янтра", Държавна спестовна каса, Автогарата, МВР, административната сграда на Градския народен съвет. Надграждат се съществуващите сгради на Българска народна банка и Народния съд. За кратко време градът е електрифициран и е изградена навсякъде водопроводна мрежа.
Прокарва се нов главен път край Беленската река. Улиците са асфалтирани. Открита е градска автобусна линия между града и ж. п. гарата.
Изградени са бетонни стълби до високите квартали Банка махала, Турската махала, Катараето и Освобождение.

Религии

Населението изповядва основно православие. В центъра на града е издигната православната църква „Свети Георги“, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена и беленчани се грижат добре за нея.
В града има изповядващи исляма. В северната част на града има турска махала. Ромското население обитава квартал "Освобождение" на югоизточния край на града, вляво от изхода за Попово, на южния склон на хълма „Бабина патка“.

Икономика

Бяла е център на обширна плодородна селскостопанска област. Градът е с удобно географско разположение на пътищата Москва - Букурещ - Русе - Велико Търново - Истанбул и София - Плевен - Шумен - Варна. До 1990 г. е с много добре развита лека промишленост, най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и електрониката - завод за печатни платки. Химическото производство и машиностроенето са осигурявали работа на голяма част от населението в региона.

Днес по-голямата част от бизнеса е наследник на предприятията от социализма. Сред тях са 2 винпрома, мандра, месодобивни фирми, машиностроителен завод "Модул АД" (производител на редуктори, съединители, зъбни колела, улични фенери) и др.
В промишлената зона между града и гарата функционират месокомбинат "Надежда М" ООД, хотел, мотел, автосервизи, бензиностанции на "Петрол", "OMV" и "Лукойл", цех за брезентови покривала "Белсистемс".
В квартал Гара Бяла са разположени редица фирми, обслужващи града и произвеждащи продукция за износ. В миналото е функционирал завод за латексови продукти "Латекс" АД, който в днешно време е разделен на малки халета, отдадени под наем на фирми като "Булмаркет ДМ", Русе (склад за петролни продукти), "Стедия" ООД, Русе (магазин за строителни материали), "СФК Инструмент" ООД (металообработващ цех).
В периода след 2005 г. в Бяла се наблюдава развитие на строителната дейност на жилищни сгради и съоръжения от частни строителни фирми. От тях по-известни са "Бяластрой" ООД и Строителна група към "БЕСКУ" ООД.

Туризъм

На 5 km от града в посока Попово, се намират хижи, заобиколени от широк периметър широколистни и иглолистни насаждения в лесопарк „Бяла“. Хижите са подходящи за нощувки и организиране на празнични събития на групи.

Обществени институции

В град Бяла има 2 средни училища, 1 основно училище, 2 начални училища, 3 целодневни детски градини с детски ясли , читалище, 2 болници, Районна станция на съобщенията, Районно полицейско управление, Противопожарна служба, Районен съд, 2 нотариални служби с нотариуси, Автогара, Ж. п. гара, Клонове и офиси на няколко банки.

• Средно общообразователно училище "Панайот Волов" - град Бяла. Основният камък на новото училище се полага на 11.5.1905 година. Строежът продължава до 1907. В завършен вид сградата е масивна - първия етаж на днешното СОУ „П. Волов". През следващите учебни години в града се разкрива и четвърти клас (сега XI клас), с който се поставя началото на средното образование в Бяла. През 1947 година беленчани надстрояват втория етаж на СОУ „П. Волов".
• Професионална гимназия - град Бяла
• Основно училище "Никола Йонков Вапцаров" - гара Бяла
• Начално училищe "Петко Рачев Славейков" - град Бяла. На 20.9.1914 година се полага основният камък на началното училище в отчуждения имот на Ангел Крушков. През втората половина на XX век училището прераства в основно, след което пак става начално.
• Начално училищe "Св. Св. Кирил и Методий" - град Бяла. На 30.4.1915 г. се полага основният камък и на второто начално училище в махалата Катараето.
• Целодневни детски градини с детски ясли "Стадиона", "Пролет" и "Първи Юни" - град Бяла
• Народно читалище „Трудолюбие 1884“ :
  
  • Любителски състави:
    

- Група за автентичен фолклор “Янтра”
- Група за шлагерни и стари градски песни “Нежни звуци”
- Детски състав за стандартни и латиноамерикански танци
- Самодеен театър. Трупата се състои от учители, ученици, културни дейци и самодейци.

• • Клубове: Арт-студио “Слънце”, Клуб “Приятели на книгата”, Литературен клуб, Клуб “Млади беленски дарования”
  • Школи. Обучителни курсове: Школа по латино-американски танци, Школа по народни танци, Школа по китара
  • Библиотека. Интернет-център по Програма “Глобални библиотеки”

• Многопрофилна болница за активно лечение "Юлия Вревская"
• Държавна психиатрична болница
• Районно полицейско управление.
• Районна служба "Пожарна и аварийна безопасност"
• Районен съд
• Железопътната гара е в квартал "Гара Бяла", на 7 км от автогарата, която е в южната част на града. Свързани са с градска автобусна линия.
• Клонове на банки: ДСК, ОББ, Райфайзенбанк. Офис на Сибанк.

Забележителности

Беленският мост на Кольо Фичето през нощта

• Беленският мост на река Янтра е построен през 1865-1867 г. по заповед на Русенския валия Мидхат паша от майстор Колю Фичето. В отговор на офертата на френските инженери за цена на строежа 2 милиона гроша, самоукият български майстор заявява: "Паша ефенди, ако моста на Бяла не построя по теркя си за 700 000 гроша, вземи ми главата!". Залагайки честта и живота си, той спазва обещанието си и построява моста от дялан камък от варовик и хоросан за 2 години с труда и активното участие на местното население.
  

Мостът е една от най-забележителните архитектурни творби на Възраждането. Дълъг е 276 м и широк 9,50 м. Изграден е от 13 подпорни колони и 14 полукръгли свода. Украсен e с барелефи на лъвове, грифони, нимби и лебеди. След Освобождението строителните инженери проявяват интерес към технологията на майстор Колю Фичето и разкопават западната част на моста, която е над сушата. Но през втората половина на май и началото на юни 1897 г. падат проливни дъждове. Придошлата река наводнява разкопаната част и от 1 до 12 юни отнася 5 свода. През 1922 - 1923 година западната част на моста е възстановена с бетонни колони и сводове, различни от първоначалните. До днес са запазени 4 оригинални колони със сводове от моста на Колю Фичето. На метри от него се намира и новият мост над реката. Съоръжението е взело много жертви.

• Музей на Освободителната руско-турска война.
  

  Музеят на Освободителната руско-турска война

На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“. Дружество на комитета в Бяла се създава на 18 февруари 1901 година.

През август 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов - областен управител на Русе, посещава Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. На обяд у депутата Ангел Крушков стават разисквания какво да се прави с бившата къща на Мехмед бей, служила за негов харем, а по време на Освободителната война - за главна квартира на руския император Александър II. Някои от гостите предлагат да се превърне в класно училище за „каквото бил употребен по-рано“, други — да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети — за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявява на събеседниците си, че харемът ще се превърне „във военно-исторически музей, в къща-музей“.

Харемът е откупен от държавата през 1879 г. В продължение на 10 години служи на общината за училище. След това е изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпва на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 - януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея Заимов споделя идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверява Заимов, че Николай II е наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

По лична заповед на Николай II са отворени военните складове, военно-историческите музеи в Санкт Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След 3 месеца търсене ротмистър Ганчев успява да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците, за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати са натоварени на няколко влака, придружени от военни команди, и са складирани на пристанището в Одеса.

Материалите пристигат във Варна с 3 парахода: на 3, 9 и 18 декември 1903 г. Оръдията, лафетите, предниците, зарядните ракли, понтонни коли и части, лодки и снаряди са складирани на открито, а други — в навесите на морската част и Осми пехотен приморски полк. Военният министър генерал Савов командирова във Варна капитан Михлюзов от 5-ти артилерийски полк с 20 войници да приеме и изпрати материалите до музеите. Манекени, картини, модели на кораби и мостове са изпратени в София и изложени в Офицерския клуб и от там са изпратени по къщите-музеи. Към края на септември с. г. оградата била готова.
Музеят е открит през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова.

Градската часовникова кула

Православна църква „Свети Георги"

• Градската часовникова кула. Замислена e като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 m, височина на каменното тяло 9,50 m, с кулата отгоре — общо 15,25 m. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.

• Православна църква „Свети Георги". Тя е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите ѝ поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и следващата 1924 година е осветена.
• Градски парк и стадион в източната част на града до Районната болница.
• Паметници:
  

- Паметник на Юлия Вревская в центъра на града.
- Паметник на Панайот Волов на кръстовището на изхода за Русе.
- Паметник на Николай Пирогов, построен през 1977 г. от Български червен кръст до киното.
- Паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе — Велико Търново
- Паметник на Колю Фичето в западния край на Беленския мост, построен от него.
- Паметни плочи на опълченци от Бяла.
- Мемориален комплекс на загиналите във войните граждани на Бяла и региона в центъра на града.
- Паметник на богинята на лова Диана в Беленската гора.

• Вдясно след изхода за Попово, на 7 km от града, се намира Лесопаркът - подходящо място за отдих и почивка.

Редовни събития

• 2 март - тържествена заря по случай националния празник на България 3 март
• 6 май - празник на града, организира се ежегоден панаир с люлки, литературни и други културни празници
• 24 май - тържествено отбелязване на деня на българската просвета и култура и на славянската писменост
• 5 юли - тържествено отбелязване на деня на освобождението на Бяла

Личности

• Юлия Вревская (1838-1878), починала в Бяла
• Иван Северняшки (1943), поет, член на Съюза на свободните писатели в България

Външни препратки

• Официален сайт на община Бяла
• История на Бяла, сдружение "Опора"
• Мутафчийство
• Бяла. Музей "Освободителна война"
• 50 г. гр. Бяла - Музей "Освободителна война"
• Читалище "Трудолюбие", Guide-Bulgaria.com
• МБАЛ - гр. Бяла с ремонт за над 4,5 милиона лева
• Държавна психиатрична болница - Бяла
• Радио и телевизия в Бяла