Бяла (област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бяла (Област Русе))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бяла.

Бяла
BigbenByala.JPG
Центърът на Бяла с часовниковата кула и сградите на общината (в ляво и дясно)
Общи данни
Население 8 831 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 7 831 (НСИ)
Землище 86,862 km²
Надм. височина 55 m
Пощ. код 7100
Тел. код 0817
МПС код Р
ЕКАТТЕ 7603
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Бяла (Област Русе)
Димитър Славов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. „Екзарх Йосиф I“ 1
Тел. 0817/726 – 63
Факс: 0817/746 – 34
Бяла в Общомедия

Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Бяла.

Населението на града към 15 септември 2015 г. е 8740 жители [1][2][3][4], което го прави второто по големина населено място в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 m надморска височина. Шосейни пътища водят за Русе (55 km), Плевен (98 km), Свищов (48 km), Велико Търново (55 km) и Попово (49 km).

На 6 km в посока Велико Търново е разположен квартал Гара Бяла. Там се намира железопътната гара, поддържаща железопътната линия Русе – Горна Оряховица (София), както и редица фирми от индустрията в града.

Релефът на Бяла е равнинно-хълмист. Градът е разположен в долината на Беленската река и на хълмовете около нея. Естествено е защитен от релефа на местността от север. Почвите са черноземни и горски. Климатът е умерено континентален – с горещо лято и студена зима. Поради географското положение на Бяла преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2011):[2][3][4]

Бяла
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011 2016
население 6 352 7 854 9 362 10 555 11 030 11 222 10 006 9 581 9 282 9 015 8 457 7 831
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището се споменава за пръв път в турски регистър от 1618 г. През 1831 – 37 г. е обхванато от чумна епидемия. Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти – абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. там е учителствал Петко Славейков.

По време на Руско-турската освободителна война от 29 юли до 13 август 1877 г. в сегашния Музей на Освободителната руско-турска война в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II.

По предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков на 7 септември 1891 година Народното събрание обявява Бяла за град.[5]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва основно православие. В центъра на града е издигната православната църква „Свети Георги“, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена. В града има изповядващи исляма. В северната част на града има турска махала. Ромското население обитава квартал „Освобождение“ на югоизточния край на града, вляво от изхода за Попово, на южния склон на хълма „Бабина патка“.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Бяла е център на обширна плодородна селскостопанска област. Градът е с удобно географско разположение на пътищата Москва – Букурещ – Русе – Велико Търново – Истанбул и София – Плевен – Шумен – Варна. До 1990 г. е с много добре развита лека промишленост, най-вече по отношение на хранително-вкусовата, шивашката и дървопреработвателната, както и електрониката – завод за печатни платки. Химическото производство и машиностроенето са осигурявали работа на голяма част от населението в региона.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

На 5 km от града в посока Попово, се намират хижи, заобиколени от широколистни и иглолистни насаждения в лесопарк „Бяла“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В град Бяла има 2 средни училища, 1 основно училище, 2 начални училища, 3 целодневни детски градини с детски ясли [6], читалище, 2 болници, Районна станция на съобщенията, Районно полицейско управление, Противопожарна служба, Районен съд, 2 нотариални служби с нотариуси, Автогара, Ж. п. гара, Клонове и офиси на няколко банки.

  • Средно общообразователно училище „Панайот Волов“ – град Бяла
  • Професионална гимназия – град Бяла
  • Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гара Бяла
  • Начално училище „Петко Рачев Славейков“ – град Бяла
  • Начално училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Бяла
  • Целодневни детски градини с детски ясли „Стадиона“, „Пролет“ и „Първи юни“ – град Бяла
  • Народно читалище „Трудолюбие 1884“ :
    • Любителски състави:
      • Група за автентичен фолклор „Янтра“
      • Група за шлагерни и стари градски песни „Нежни звуци“
      • Детски състав за стандартни и латиноамерикански танци
      • Самодеен театър. Трупата се състои от учители, ученици, културни дейци и самодейци
    • Клубове: Арт-студио „Слънце“, Клуб „Приятели на книгата“, Литературен клуб, Клуб „Млади беленски дарования“
    • Школи. Обучителни курсове: Школа по латино-американски танци, Школа по народни танци, Школа по китара
    • Библиотека. Интернет-център по Програма „Глобални библиотеки“
  • Многопрофилна болница за активно лечение „Юлия Вревская“
  • Държавна психиатрична болница
  • Районно полицейско управление
  • Районна служба „Пожарна и аварийна безопасност“
  • Районен съд
  • Железопътната гара е в квартал „Гара Бяла“, на 7 km от автогарата, която е в южната част на града. Свързани са с градска автобусна линия.
  • Клонове на банки: ДСК, ОББ, Райфайзенбанк, офис на Сибанк.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Беленският мост на река Янтра е построен през 1865 – 1867 г. по заповед на Русенския валия Мидхат паша от майстор Колю Фичето. В отговор на офертата на френските инженери за цена на строежа 2 милиона гроша, самоукият български майстор заявява: „Паша ефенди, ако моста на Бяла не построя по теркя си за 700 000 гроша, вземи ми главата!“. Залагайки честта и живота си, той спазва обещанието си и построява моста от дялан камък от варовик и хоросан за 2 години с труда и активното участие на местното население.
  • Музей на Освободителната руско-турска война.
    Музеят на Освободителната руско-турска война

На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“. Дружество на комитета в Бяла се създава на 18 февруари 1901 година.

През август 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов – областен управител на Русе, посещава Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. На обяд у депутата Ангел Крушков стават разисквания какво да се прави с бившата къща на Мехмед бей, служила за негов харем, а по време на Освободителната война – за главна квартира на руския император Александър II. Някои от гостите предлагат да се превърне в класно училище за „каквото бил употребен по-рано“, други – да се превърне в сиропиталище за сирачета, трети – за приют за сакати, слепи и пр. Заимов заявява на събеседниците си, че харемът ще се превърне „във военно-исторически музей, в къща-музей“.

Харемът е откупен от държавата през 1879 г. В продължение на 10 години служи на общината за училище. След това е изоставен и разграбен. През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпва на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 – януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея Заимов споделя идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверява Заимов, че Николай II е наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите-музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

По лична заповед на Николай II са отворени военните складове, военно-историческите музеи в Санкт Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След 3 месеца търсене ротмистър Ганчев успява да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците, за нуждите на военно-историческите музеи. Подаръците и бъдещите експонати са натоварени на няколко влака, придружени от военни команди, и са складирани на пристанището в Одеса.

Музеят е открит през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова.

Градската часовникова кула
Православна църква „Свети Георги"
  • Градската часовникова кула. Замислена е като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 m, височина на каменното тяло 9,50 m, с кулата отгоре – общо 15,25 m. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.
  • Православна църква „Свети Георги". Тя е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите ѝ поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и следващата 1924 година е осветена.
  • Градски парк и стадион в източната част на града до Районната болница.
  • Паметници:
  • Вдясно след изхода за Попово, на 7 km от града, се намира Лесопаркът.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 март – тържествена заря по случай националния празник на България 3 март
  • 6 май – празник на града, организира се ежегоден панаир с люлки, литературни и други културни празници
  • 24 май – тържествено отбелязване на деня на българската просвета и култура и на славянската писменост
  • 5 юли – тържествено отбелязване на деня на освобождението на Бяла

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население на градове в България по настоящ адрес – ЕСГРАОН
  2. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  3. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  4. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  5. Христо Христов: „Бяла – кратка история“
  6. Училища и детски градини с ясли в Община Бяла

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]