Бяло море (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сателитни снимки на НАСА
Карта на Бяло море
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за морето в Русия. За Егейско море вижте Бяло море.

Бяло море е вътрешно море на Северния Ледовит океан, разположено край северните брегове на Европейска Русия. Площ около 90 хил.km²

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Бяло море е разположено между континенталния бряг на Европейска Русия на изток и юг, Карелския провлак на запад и Колския полуостров на север. На североизток чрез протока Гърло, северната част на който носи името Воронка се съединява с Баренцово море, като границата между двете морета се прекарва между носовете Канин Нос на изток и Свети Нос на запад. В тези си граници площтта на Бяло море е около 90 хил.km² и административно се поделя между Архангелска и Мурманска област и Република Карелия. Обем около 6 хил.km³. Средна дълбочина 67 m, максимална – 330 m ( в североизточната част на Кандалакшки залив).[1]

Брегове, острови, заливи[редактиране | редактиране на кода]

Северозападните брегове на морето са високи и скалисти, а югоизточните – полегати и ниски. В него има 4 големи залива: Кандалакшкия на северозапад, Онежка губа на юг, Двинска губа на югоизток и Мезенска губа на изток. Най-големите острови са: Соловецките острови на югозапад и островите Моржовец на североизток и Мудюгски на югоизток. В Бяло море се вливат стотици реки, най-големи от които са: Северна Двина, Мезен, Онега, Кулой, Виг, Кем, Нива, Умба, Варзуга, Поной и др.[1]

Релеф на дъното[редактиране | редактиране на кода]

Бяло море е типично шелфово море, съвременната котловина на което представлява крайконтинентална депресия, възникнала на склона на кристалинния Балтийски щит. Дъното му има силно разчленен ралеф. В северозападната част е разположена Кандалакшката падина с ясно очертани бордове и с неизяснен произход. Южно от нея се намира подводно възвишение, върховете на което са Соловецките острови. Множество малки подводни възвишения („лудове“) има в Онежка губа. В протоците Гърло и Воронка и в Мезенска губа са характерни пясъчни дълги възвишения, създадени от приливните течения. Дъното на морето в по-голямата си част и в Двинската губа е покрито с тиня и пясъчна тиня, а в Кандалакшкия и Онежкия заливи и в северните му части – с пясък и камъни. Често (особено близо до брега) на дъното лежат ледникови наслаги. Подобно на Балтийско море, с което Бяло море е тясно свързано исторически, в последната ледникова епоха котловината му е била запълнена с ледове. Чак в антропогенния период, когато края на континенталния ледник отстъпва на северозапад, котловината е била залята от морски води.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е преходен от полярен морски към умереноконтинентален. Средната януарска температура на въздуха е от -9°С до -13°С, а средната юлска – от 8°С до 15°С. Зимата преобладават югозападните ветрове, а лятото североизточните. Облачното време е характерно явление през годината, с много мъгливи дни. Годишната сума на валежите намалява от 529 mm на юг при град Онега до 282 mm на североизток при нос Канин нос.[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Температура на водата, соленост, ледови явления[редактиране | редактиране на кода]

Температурата на водата на повърхността през лятото е от 6,9°С в протоците Гърло и Воронка и Онежка губа до 15°С в централните части. През зимата температурата на водата се колебае от -1,3°С до -1,7°С в централните части и от -0,5°С до -0,7°С в заливите.[1]

Солеността на водата на Бяло море намалява от североизток на югозапад. В протока Воронка е 34-34,5‰, в протока Гърло – 30,5‰, в централните части 24-26‰, а в районите където се вливат големи реки ощи по-малка. Водите в дълбочина под 100 m се отличават с постянна температура (-1,4°С) и соленост (30‰).[1]

Обикновено Бяло море замръзва в края на октомври или началото на ноември и се размразява в края на май или началото на юни.[1]

Морски течения, приливи[редактиране | редактиране на кода]

Повърхностните течения в откритите части на морето са слаби и неустойчиви, със скорост под 1 km/час, а в заливите тя значително се увеличава. През протоцита Воранка и Гърло се осъществява постоянен водообмен между Бяло и Баренцово море. В тази част по голямо значение имат приливните течения. Приливите са правилни полуденонощни, от 1 m на юг до 10 m в Мезенска губа.[1]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Фауната в Бяло море е представена от арктични и бореални видове. Дънната фауна наброява 720 вида, ихтиофауната – над 60 вида, а морските бозайници – 5 вида.[1]

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Бяло море е било известно на новгородците още от ХІ век. Богатството на раойна на животни с ценни животински кожи и морски зверове и удобните морски връзки спомагат за неговото бързо усвояване. Още по това време са били установени търговски връзки между народите населяващи бреговете на Каспийско море и Бяло море, осъществяващи се по големите реки. По бреговете му се появяват първите руски селища, най-старото от които е Холмогори.[1]

От края на ХV до началото на ХVІІІ в. Бяло море е имало важно значение за морските пътища, свързващи Русия със Западна Европа. За първи път западноевропейски кораб достига Бяло море през 1553 и 1555 г. под командването на английския мореплавател Ричард Чансълър, като тези експедиции са спонсорирани от създадената малко преди това Московска компания. В началото на ХVІІІ в. транспотната роля на морето значително намалява във връзка с изграждането на Санкт Петербург и излаза на Русия на брега на Балтийско море. От 1920-те години значителна част от морските превози започва да се осъществява от незамръзващото пристанище Мурманск на Баренцово море.[1]

Първите хидрографски сведения за морето се отнясат към средата на ХVІ в. Обстоятелствени дейности по хидрографското изследване на морето са били изпълнени през 1827-32 г. от руския хидрограф Михаил Рейнеке, който съставя и издава „Атлас Белого моря“ и прави първото му хидрографско описание. Регулярни метеорологични наблюдения започват от 1840 г., а от началото на ХХ в. – и постоянни хидроложки наблюдения. През 2-та половина на ХІХ в. са организирани и проведени няколко експедиции, по време на които се водят дълбоководни и биоложки наблюдения. От 1891 до 1902 г.под ръководството на руския учен Николай Михайлович Книпович за първи път са извършени комплексни изследвания на морето и е осъществена пълна и подробна хидрографска снимка. След 1920-те години получават развитие комплексните изследвания на природата на Бяло море от специализирани експедиции, хидрометеорологични станции, обсерватории и научни институти.[1]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Бяло море има голямо транспортно значение, свързвайки икономическите райони на северната част на Европейска Русия с пристанищата в азиатската ѝ част. Основно и важното пристанище на брега на Бяло море е Архангелск, което през голяма част от руската история е главният център на руската международна морска търговия. През ХХ в. то е превърнато в основна съветска военноморска база. Други по-големи пристанища са: Беломорск, Онега, Мезен, Кем, Кандалакша, Умба. В товарооборота на пристанищата преобладават: дървен материал, въглища, сол. Бяло море е свързано с Балтийско море чрез Беломорско-Балтийския канал, пуснат в експлоатация 1933 г.[1]

Национален атлас на Русия[редактиране | редактиране на кода]

  • Бяло море[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article107048.html «Большая Советская Энциклопедия» – Белое море, т. 3, стр. 121-122
  2. http://национальныйатлас.рф/cd1/322-323.html
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия