Бял имел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бял имел
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Санталоцветни (Santalales)
семейство:Санталови (Santalaceae)
род:Имел (Viscum)
вид:Бял имел (V. album)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Бял имел в Общомедия
[ редактиране ]

Белият имел (Viscum album) е вид растение от семейство Санталови (Santalaceae). Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]

Той е един от особените видове паразитни растения, защото има зелени листа, с които може да извършва фотосинтеза, но се нуждае от растение гостоприемник, за да поема от него вода и минерални соли. Нарича се полупаразит.

Действие и приложение в медицината[редактиране | редактиране на кода]

В съвременната медицина се използват листата заедно с клонките или само листата, които се берат през март и април.

Понижава високото артериално налягане, нормализира ниското и подкрепя натрупването на калций в костите.

Има успокояващо действие и спомага за забавяне на сърдечния ритъм, подобряване на сърдечната дейност. Белият имел влияе кръвоспиращо при маточни кръвоизливи, кръвотечения от носа, продължителна менструация, кървящи хемороиди и др.

Белият имел намира приложение и като противогърчово средство при епилепсия, заболявания на нервната система, главоболие, невралгии, при атеросклероза, артроза, хронични заболявания на ставите.

В големи дози белият имел е отровен и не трябва да се употребява дълго време.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
  2. „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 57, 58.