Бял салкъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бял салкъм
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Robinieae
род:Robinia
вид:Бял салкъм (R. pseudoacacia)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Бял салкъм в Общомедия
[ редактиране ]

Бял салкъм,[2][3] „Бяла акация“[4] (Robinia pseudoacacia) е дървесен вид салкъм от сем. Бобови. Произхожда от С. Америка, но е разпространен от човека на всички континенти освен Антарктида[5] и често се смята за инвазивен вид.[6] Разпространено е из цяла Европа, без най-северните ѝ части.[7] В България се среща повсеместно.[8]

Название[редактиране | редактиране на кода]

В разговорния език видовете от род Robinia често се наричат акации, което създава объркване, тъй като видовете от род Acacia също се наричат акации.[4] За да се избегне това двусмислие, в българската научна ботаническа литература се предпочита името салкъм.[2][3] „Акациевият“ мед в България се получава от белия салкъм (Robinia pseudoacacia).

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Широколистно дърво, достигащо височина до около 20 като самостоятелно дърво и около 30 метра, когато е част от дървостой; рядко става и по-високо.[6]

Кора[редактиране | редактиране на кода]

Кората на стъблото е сиво-кафява до тъмнокафява, с надлъжни пукнатини, които с възрастта стават все по-дълбоки.[6] При съвсем младите стъбла и младите клонки кората е сравнително гладка и зелена. При по-старите клонки кората е масленозелена до кафява.

Листа[редактиране | редактиране на кода]

Листата са сложни, нечивтоперести, съставени обикновено от 7 – 21 срещуположни или почти срещуположни елипсовидни листчета. Листчетата с къси дръжки, на върха често с малка изрезка.[2] Листата на младите клонки имат чифт големи остри бодли в основата; представляват видоизменени прилистници.[2] Понякога се появяват бодли и на други места.

Цветове[редактиране | редактиране на кода]

Растението е еднодомно, а цветовете са двуполови, бели и образуват висящо гроздовидно съцветие с дължина 10÷20 cm.[6] Чашката е широка 5 mm и дълга 5÷6 mm, звънчевидна (образувана от слети чашелистчета), гъсто влакнеста, зелена повече или по-малко червено напетнена.[2] Венчето е дълго 15÷20 mm . Цветните дръжки са гъсто влакнести, с дължина 8÷10 mm.[2]

Плодове[редактиране | редактиране на кода]

Плодът е тъмнокафяв боб с дължина 5÷10 mm и ширина около 1 cm. Семената са тъмнокафяви и бъбрековидни.[2]

Други[редактиране | редактиране на кода]

На бялата акация е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robinia pseudoacacia (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж Вълев, Ст., Кожухаров, Ст., Кузманов, Б. Флора на Народна република България, том 6. София, Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 125 – 126.
  3. а б Определител на растенията в България. София, Земиздат, 1983. с. 216 – 217.
  4. а б Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 26.
  5. GRIN – Robinia pseudoacacia // Посетен на 17 август 2022.
  6. а б в г European Atlas of Forest Tree Species. Luxembourg, Publication Office of the European Union, 2016. DOI:10.2788/038466. с. 166 – 167.
  7. PESI portal – Robinia // Посетен на 17 август 2022.
  8. Асьов, Борис, Петрова, Антоанета, Димитров, Димитър. Конспект на висшата флора на България. София, 2012. ISBN 978-954-9959-58-1. с. 348.