Бяс в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

За първи път заболяване от бяс при животните в България е обявено официално през 1896 г.

От тогава до наши дни болестта е регистрирана ежегодно при диви и домашни животни с различна степен на интензивност и териториално разпространение. През изминалото столетие се променя и коренно структурата на епизоотичния процес като от типичен „уличен бяс“ в началото днес регистрираните случаи са на „горски бяс“. Благодарение на извършваната орална ваксинация против бяс по дивите животни съществува реален шанс за по-малко от десетилетие бесът причинен от Rabies virus да изчезне напълно. До момента в България не са регистрирани случаи на заболяването причинен от други видове сходни вируси (т.нар. „прилепов бяс“). Успоредно с намаляването на случаите от бяс при животните се наблюдана и рязко намаляване на заболели хора. Благодарение на предприетата антирабична терапия случаите при хората са сведени до единични през последните две десетилетия.

Развитие на беса при животните[редактиране | редактиране на кода]

До 1955 г. уличният бяс е бил широко разпространен в България

В развитието на епизоотичния процес на беса в България се наблюдават няколко периода различаващи се по своята степен на интензивност, характер и териториален обхват.

1896 г. – 1955 г.[редактиране | редактиране на кода]

През този период бесът се проявява в класическата си форма на уличен бяс. Основният резервоар на инфекцията е кучето[1]. През 1925 г. са наблюдавани случаи в 140 селища, а през 1946 г. засегнатите селища са 1011 бр. с 2285 бр. болни. През тази година на антирабично лечение са подложени около 15 000 души.

През 1948 г. президиумът на Народното събрание издава „Указ № 9399 за борба с беса“ (ДВ, бр.136 от 1948 г.). Съгласно него от началото на 1949 г. ваксинацията против бяс на домашните кучета придобива задължителен характер. Нормативният документ урежда и драстично ограничаване на домашните дворни кучета. Така от близо 1 млн. кучета през 1950 г. в България през 1955 г. кучетата наброявали около 120 000. В резултат на предприетите мерки в края на периода засегнатите селища са 10 бр. с 15 случая.[2]

От 1954 г. се счита, че бесът в България е ликвидиран. Регистрирани са единични случаи по границите на страната.

1956 г. – 1973 г.[редактиране | редактиране на кода]

През този период значително намаляват огнищата на уличен бяс в страната. Така например за последните 14 години от него регистрираните случаи са само в селища на някои от окръзите от Южна България. Регистрирани са 140 случая на болни животни, като 73% от тях са били домашни кучета[3]. До края на 1973 г. в България няма случаи на „горски бяс“.

1974 г. – 1978 г.[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1974 г. в България е регистриран горски бяс

През този период са регистрирани първите случаи на „горски бяс“[3]. Това е и първата вълна на тази форма на заболяването в страната. Епизоотията започва с повишена необичайна смъртност при язовците, най-вече в Силистренски окръг и по-рядко в съседните на него окръзи в Североизточна България. Приема се, че в началото (януари, февруари) на 1974 г. от окръг Констанца в Румъния са преминали болни диви животни в Силистренско. Предполага се, че те са влезли в страната през граничната ивица между селата Кайнарджа и Средище. Факт подкрепящ тази теория е, че след инкубационен период от 10 дни през март 1974 г. в с. Средище от бяс умира човек ухапан по главата от лисица[3].

През 1977 г. е регистриран един случай в Михайловградското село Мездрея. Смята се, че това е спорадична проява на епизотията в Югославия.

1979 г. – 1981 г.[редактиране | редактиране на кода]

През този период епизотията от бяс в страната затихва. Смята се, че смъртността сред лисиците достига до 50%. Причината за това е, че заболяването навлиза за първи път в лисичата популация. Като втори фактор прекъснал епизотичната верига се приема усиленият им лов. През тези години в Североизточна България годишно са отстрелвани над 3500 лисици[3].

1982 г. – до днес[редактиране | редактиране на кода]

Този период се характеризира с възникването на втора епизотия на лисичи бяс, която с известни затишия продължава. Тя започва от зимата на 1982 г., когато в Плевенски окръг са открити болни животни. Това е свързано със сериозно застудяване на времето и замръзване на река Дунав. Предполага се, че бесът е навлязъл в България посредством бясна лисица от Румъния. От тогава до края на 2008 г. са регистрирани 806 случая в 24 области (без Благоевградска, Пазарджишка, Смолянска и Кърджалийска). Близо 90% от случаите са регистрирани в Северна България като най-интензивен е епизоотичния процес в Централна северна и Северозападна България. Наблюдава се и навлизане на вируса в популацията от чакали, успоредно с териториалното им разпространение от района на Странджа и Сакар към Северна България. Взависимост от степента на разпространение и интензивност се наблюдават няколко подпериода:

Глава от златист чакал убит през януари 2009 г. в с.Кочово преди да бъде изпратена за лабораторен тест
Констатирани случаи на бяс при животните в Република България за периода 1988 – 2008 г..[4][5]
Област 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008
Благоевград -
Бургас 1 1 1 -
Варна 3 2 1 5
Велико Търново 7 3 1 1 2 1 1 3 4 2 2 1 2
Видин 17 7 1 2 1 2 1 1 8 1 8 2 1 6
Враца 14 8 4 14 5 7 2 1 1 4 5 1 1 2 1 1 3 1
Габрово 3 3 2 -
Добрич 1 1 1 4 6 1 4 4 3 4 1 -
Кърджали -
Кюстендил -
Ловеч 10 18 9 7 2 2 1 1 1 2 2 1
Монтана 34 13 11 9 11 1 2 1 2 1 4 3 1 3
Пазарджик -
Перник 1 1 -
Плевен 6 6 3 5 2 3 4 1 1 2 16 17 3 1 2
Пловдив 5 1 -
Разград 1 2 3 2 3 1 1 3 5
Русе 3 1 1 1 1 1
Силистра 1 1 1 1 2 1 2 10 2
Сливен 2 -
Смолян -
Област София-град 5 1
Област София 1 1 3 2 11 4
Стара Загора 1 -
Търговище 1 3 7 1 2 4 1 12 4 2 1 -
Хасково 1 1 -
Шумен 3 3 7 3 1 4 2
Ямбол -
Общо 84 78 35 20 23 42 14 12 23 16 9 14 23 61 15 17 10 11 9 40 35
Вид и брой на заболелите от бяс животни за периода 1988 – 2007 г.
крави, овце, кози, коне 39 38 11 9 16 24 10 4 10 1 4 11 11 7 3 5 2 1 0
Кучета 3 2 6 3 4 6 3 5 1 3 4 7 2 1 1 7
Котки 2 1 1 4 1 2 5 7
Лисици 42 37 18 7 7 12 4 2 15 8 2 11 4 38 3 10 4 5 2 24
Чакали 2 1 3 4 1 1 0 2
други диви животни 1 1 2 2 12 2 1 1 0 0
Общо 84 78 35 20 23 42 14 12 23 16 9 14 23 61 15 17 10 11 14 22

1982 г. – 1987 г.[редактиране | редактиране на кода]

Случаи на бяс 1982 г.-1987 г.
Случаи на бяс 1988 г.-1994 г.
Случаи на бяс 1995 г.-2001 г.
Случаи на бяс 2002 г.-2008 г.
* в зелено – Области без случаи на бяс
* в оранжево – Области с единични случаи на бяс
* в червено – Области с висока плътност на случаи от бяс

Пред първите шест години на възникване епизотичния процес се характеризира с висока интензивност и широко териториално разпространение. Заболяването е регистрирано в района на 173 неблагополучни селища с 203 случая. Бесът е регистриран в 14 области (9 в Северна и 5 в Южна България). Болестта прониква в Южна България през района на Котленския проход. Факт подкрепящ това твърдение е възникналото през зимата на 1983 г. огнище в района на с. Братан, Сливенско[5].

1988 г. – 1994 г.[редактиране | редактиране на кода]

Следващият период от шест години се характеризира с най-висока интензивност и териториално разпространение. Регистрирани са 295 случая в 19 области (12 в Северна и 7 в Южна България). По-голямата част от случаите са регистрирани в северозападната част на страната[5].

1995 г. – 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

В следващия етап от развитието на втората вълна се наблюдава постепенно намаляване на случаите в Южна България докато в Северна са засегнати почти всички области. Най-висока интензивност епизотията бележи в Плевенска, Търговищка и Добричка област. Регистрирани са 158 случая в 19 области (13 в Северна и 3 в Южна България)[5].

2002 г. – 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

С изключение на София-град, Софийска, Кюстендилска и Пернишка област Южна България е свободна от бяс в този период. С изключение на Габровска област всички области са неблагополучни за заболяването. Най-много от регистрираните случаи са във Видинско, Силистренско и Шуменско. Случаите на бяс в Южна България се дължат на проникване на инфекцията от Северна България през Искърското дефиле и спорадични случаи на бесни животни вероятно влезли от Сърбия[5].

2009 г. –[редактиране | редактиране на кода]

От пролетта на 2009 г. е започнато изпълнението на няколкогодишна програма за орална ваксинация на лисиците против бяс. Тя обхваща двукратно разпръскване на ваксинални примамки в неблагополучните за бяс области. Целта на програмата е постепенно ликвидиране на огнищата на горски бяс в България. Освен в страната е нужно и в съседните Сърбия и Румъния да се извършва съгласувано изпълнение на подобни програми с цел непроникване на болни животни от тяхната територия.

За периода в страната случаите на бяс при животните рязко намаляват. През 2009 г. случаите са 59 (47 лисици, 2, чакала, 3 кучета, 3 котки и 4 домашни животни). Констатираните случаи са концентрирани в Западна България без обл. Благоевград и Североизточна България (основно в Шумен, Разград и Търговище). За първи път от много години са засегнати и общини от северната част на Бургаска област. През 2010 г. случаите падат на 6 (2 лисици, 3 кучета и 1 котка), а през 2011 и 2012 г. са по един в Кюстендилска област. И през двете години случаите са при лисици в гранични със Сърбия и Македония селища[6].

Случаите на бяс в Бургаско и регистрираните случаи в Република Македония са причина оралната ваксинация против бяс да се извършва и в северната част на област Бургас и крайните гранични райони на област Благоевград.

Развитие на беса при хората[редактиране | редактиране на кода]

Ваксинацията против бяс на ухапани хората в България започва след 1894 г. от д-р М. Иванов. Той е специализирал в Петербург и института „Пастьор“ при Робърт Кох. Завръщайки се в страната започва да произвежда противобясна ваксина от щам „Пастьор“. Същият е използван до 1980 г. Първата ваксинация е извършена на 16 октомври 1897 г. на Калина Благоева Тренева, от село Ахматово, Конушка околия.

В периода от 1920 г. до 1968 г. от бяс в България умират 467 души[7]. Едни от последните случаи на заболяване от бяс при хората в България са регистрирани през 1974 г. при човек от Силистренски окръг ухапан от лисица[8], през 1994 г. при 8-годишно дете от село Черни бряг, Търговищко ухапано от куче[5]. Последният случай на заболял човек в България е от 2001 г. при шестгодишно момиченце хоспитализирано в клиниката по заразни болести при Медицински университет гр. Варна. Детето е прието с признаци на енцефалит като дни преди това е било ухапано от неваксинирано за бяс куче.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Дурмишев А., Илиев Б., Денчев В., Митов Г., Радев М., Ганчева Ц., Баев В., Ангелов Л., Илиева П., Митова Р., Дурмишев Л., Инфектология, АИ „Проф. Марин Дринов“, София 2001, ISBN 954-430-810-5
  1. Уручев К., „Постижения за борбата с беса в България“, сп. „Ветеринарна сбирка“, 1967 г., бр.12
  2. Димитров Н., сп. „Ветеринарна сбирка“, 1957 г., бр.1
  3. а б в г Бейкова Ц., „Съвременни аспекти в епизоотологията на беса в Европа и у нас“, 1981 г.
  4. ПЛАН – ПРОГРАМА за контрол и изкореняване на болестта бяс на територията на Република България. //
  5. а б в г д е Ликов Б., Тодоров Т., Рубенова М., „Възможно ли е ликвидирането на беса в България“, сп. „Ветеринарна сбирка“, 2009 г., бр.7 – 8
  6. BG Rabies national situation
  7. Братованов Д., Гъбев Е., Кузмов К, Епидемиология, 1974 г.
  8. Последен случай на бяс при човек в България. //
  9. Последен случай на бяс при човек в България. //