Началото на клуба е като волейболна секция при ДФС „Нефтохимик“. През този период липсват сериозни успехи. Със закупуването на клуба от Лукойл, отборът става част от волейболния елит. През този период името на клуба е „Лукойл Нефтохимик“. През 2006 г. започват и успехите[1], когато отборът прави златен дубъл, печелейки първата си титла и Купата на България. През септември2011 година, името на клуба се променя на „Нефтохимик 2010“.[2]. Втората титла е завоювана през сезон 2016 – 17, побеждавайки на финала Монтана Волей, а третата през 2017 – 18 г, когато Нефтохимик побеждава ВК ЦСКА (София) във финалните мачове. През 2017 – 2018 г. отборът е попълнен с класни състезатели, като братята Братоеви и Теодор Салпаров и печели шампионата, купата на България и Суперкупата [3].
През Април 2018 г. Нефтохимик записва исторически златен требъл[4], което е най-доброто постижение на клуба от създаването му. В началото на 2019 г. отбора постига най-добрия си резултат в Европа. Бургазлии играят 1/4 финали във втория по сила европейски турнир CEV Cup, където отпадат от гръцкия Олимпиакос след победа с 3 – 1 в Бургас, загуба от 0 – 3 в Атина и загубен златен гейм. [5]. На 22 април 2019 г. в препълнената зала Младост (Бургас), Нефтохимик печели третата си поредна шампионска титла.[6]
Радостин Стойчев – Бивш волейболист, национал на България и настоящ треньор по волейбол; Шампион на България, Австрия и Франция като играч; Шампион на Турция, Русия, Италия, Шампионска Лига, Световно клубно първенство като треньор;
Матей Казийски – Национал на България; Бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.; Най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.; Най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г. Волейболист номер едно на Европа за 2006 година. Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.; Волейболист номер едно на Европа за 2008 година.; Носител на златен медал от Шампионската лига по волейбол на Европа през 2009 г.; С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.; Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) през 2009 г.; Най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.; Най-добър посрещач на финала на Шампионската лига през 2014 г.; (2002 – 2004)
Николай Николов – Национал на България; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; Носител на купата на ЦЕВ 2018 – (2017)
Валентин Братоев – Национал на България; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; – (2017 – 2018)
Георги Братоев – Национал на България; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Най-добър разпределител на финалите на Световната лига 2012 в София; Най-добър разпределите на Олимпиадата в Лондон; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.;
Николай Учиков – Национал на България; Tопреализатор на Серия А2 през сезон 2011/2012 година.; Световен клубен шампион с Трентино Волей за 2012 г.
Теодор Салпаров – Национал на България; Носител на Купата и на суперкупата на Русия с Динамо през 2007 г.; Бронзов медалист от Световното по волейбол през 2006 г.; Бронзов медалист от Световната Купа в Япония през 2007 г. Бронзов медалист от европейското в Турция през 2009 г.; Сребърен и бронзов медалист от Шампионската лига с Динамо; Златен медал от Шампионската лига със Зенит (Казан) през 2015, 2016, 2017 г.
Теодор Тодоров – Национал на България; Най-добър център-блокировач в шампионската лига 2015 г. [9]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.;