ВК Нефтохимик 2010

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Нефтохимик 2010.

„Нефтохимик 2010“
Vc-neftochimic-2010-burgas.png
Информация
Град Бургас
Държава  България
Прозвище „Нафта“
Основан 1 септември 2000 г.
Зала зала Младост
Капацитет 1200 зрители
Спонсор Лукойл
Мъжки отбор
Президент Огнян Томов
Старши треньор Николай Желязков
Първенство НВЛ – Суперлига
Сезон 2020/21 2-ро място
Екипировка
Марка Krasiko
Домакин
Гост

„Нефтохимик 2010“ е български мъжки волейболен клуб, основан на 1 септември 2000 г. в Бургас. Той участва в Национална волейболна лига мъже.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на клуба е като волейболна секция при ДФС „Нефтохимик“ през 1962 г. През този период липсват сериозни успехи. Със закупуването на клуба от Лукойл през 2000 г., отборът става част от волейболния елит. През този период името на клуба се сменя от „Нефтохимик" на „Лукойл Нефтохимик“. През 2004 г. започват и успехите[1], когато „Нафтата", с младите Матей Казийски и Дани Милушев в състава си, печели бронзов медал, а 3 години по-късно през 2007 прави златен дубъл, печелейки първата си титла и Купата на България. През септември 2011 година, името на клуба се променя на „Нефтохимик 2010“.[2]. Втората титла е завоювана през сезон 2016 – 17, побеждавайки на финала Монтана Волей, а третата през 2017 – 18 г, когато Нефтохимик побеждава ВК ЦСКА (София) във финалните мачове. През 2017 – 2018 г. отборът е попълнен с класни състезатели, като братята Братоеви и Теодор Салпаров и печели шампионата, купата на България и Суперкупата [3].

През Април 2018 г. Нефтохимик записва исторически златен требъл[4], което е най-доброто постижение на клуба от създаването му. В началото на 2019 г. отбора постига най-добрия си резултат в Европа. Бургазлии играят 1/4 финали във втория по сила европейски турнир CEV Cup, където отпадат от гръцкия Олимпиакос след победа с 3 – 1 в Бургас, загуба от 0 – 3 в Атина и загубен златен гейм[5]. На 22 април 2019 г. в препълнената зала Младост, Нефтохимик печели третата си поредна шампионска титла и общо четвърта,[6] след успех над Хебър Пазарджик, а година по-късно пета (четири поредни).

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 22 април 2019 г.

Разпределители
7 Flag of Bulgaria.svg Георги Братоев Captain sports.svg
10 Flag of Bulgaria.svg Любомир Агонцев
Центрове
3 Flag of Bulgaria.svg Стоян Самунев
18 Flag of Bulgaria.svg Теодор Тодоров[8]
9 Flag of Bulgaria.svg Илия Петков
19 Flag of Bulgaria.svg Николай Къртев
Посрещачи
17 Flag of Bulgaria.svg Георги Петров
5 Flag of Slovenia.svg Ален Джорджевич
2 Flag of Bulgaria.svg Денис Карягин
7 Flag of Bulgaria.svg Андрей Николов
Диагонали
15 Flag of Bulgaria.svg Николай Учиков
14 Flag of Bulgaria.svg Петър Христов
Либеро
13 Flag of Bulgaria.svg Теодор Салпаров
8 Flag of Bulgaria.svg Мартин Иванов

Зала на славата[редактиране | редактиране на кода]

Валентин Братоев е основен състезател на тима през 2018 година.

Емблематични волейболисти и национали, играли за Нефтохимик 2010:

  • Найден Найденов – бивш български национал на България, понастоящем е треньор по волейбол
  • Радостин Стойчев – Бивш волейболист, национал на България и настоящ треньор по волейбол; шампион на България, Австрия и Франция като играч; шампион на Турция, Русия, Италия, Шампионска лига, Световно клубно първенство като треньор;
  • Даниел Пеев – Бивш волейболист, национал на България
  • Матей Казийски – Национал на България; Бронзов медал от Световно първенство за младежи 2003 г.; Най-добър изпълнител на начални удари на Световната лига през 2004 г.; Най-добър нападател на Световната лига в Москва през 2006 г. Волейболист номер едно на Европа за 2006 година. Бронзов медалист от Световната купа в Япония 2007 г.; Волейболист номер едно на Европа за 2008 година.; Носител на златен медал от Шампионската лига по волейбол на Европа през 2009 г.; С бронзов медал от Европейското първенство 2009 г.; Световен клубен шампион с Итас Диатек (Трентино) през 2009 г.; Най-добър нападател на Световното клубно първенство в Доха през 2009 г.; Най-добър посрещач на финала на Шампионската лига през 2014 г.; (2002 – 2004)
  • Данаил Милушев – Национал на България; – (2002 – 2005)
  • Красимир Гайдарски – Национал на България; – (2016 – 2017)
  • Иван Станев – Национал на България;
  • Николай Николов – Национал на България; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; Носител на купата на ЦЕВ 2018 – (2017)
  • Валентин Братоев – Национал на България; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.; – (2017 – 2018)
  • Георги Братоев – Национал на България; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.; Най-добър разпределител на финалите на Световната лига 2012 в София; Най-добър разпределите на Олимпиадата в Лондон; Вицешампион на първите Европейски игри през 2015 г.;
  • Николай Учиков – Национал на България; Tопреализатор на Серия А2 през сезон 2011/2012 година.; Световен клубен шампион с Трентино Волей за 2012 г.
  • Ален Джорджевич – Национал на Словения;
  • Теодор Салпаров – Национал на България; Носител на Купата и на суперкупата на Русия с Динамо през 2007 г.; Бронзов медалист от Световното по волейбол през 2006 г.; Бронзов медалист от Световната Купа в Япония през 2007 г. Бронзов медалист от европейското в Турция през 2009 г.; Сребърен и бронзов медалист от Шампионската лига с Динамо; Златен медал от Шампионската лига със Зенит (Казан) през 2015, 2016, 2017 г.
  • Теодор Тодоров – Национал на България; Най-добър център-блокировач в шампионската лига 2015 г. [9]; Бронзов медалист от Европейското първенство през 2009 г.;
  • Любомир Агонцев – Национал на България;
  • Стоян Самунев – Национал на България; Най-добър блокировач за 2008 г. (MVP);

Ръководство и треньорски щаб[редактиране | редактиране на кода]

Николай Желязков е старши треньор на тима през 2019 година.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Треньорски щаб[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Волейбол“         Портал „Волейбол          Портал „България“         Портал „България