Ваджрапани
Ваджрапани (от санскрит: ваджра – гръмотевица или диамант, и пани буквално „в ръка“, на тибетски Чана Дордже) е един от основните бодхисатви в Махаяна. В будистката иконография наред с Авалокитешвара и Манджушри често е изобразяван в близкото обкръжение на историческия Буда Шакямуни. В Махаяна бодхисатва Ваджрапани е почитан като един от 8-те сърдечни синове на Буда Шакямуни, като е изобразен спокоен на вид. Във Ваджраяна Ваджрапани обикновено е изобразяван в гневна или по-скоро защитна форма, позната като Гухяпати – „Господарят на Тайните“. Исторически той е основният получател, държател и защитник на всички тантрически текстове и учения, получени от Буда Шакямуни (изобразен като Ваджрадхара). В ученията Ваджрапани символизира силата на всички буди на десетте посоки и трите времена или просветлената им активност. Бодхисатва Манджушри изразява мъдростта на Буда, а Авалокитешвара – отвъдличностното съчувствие на Буда. В тантрическата практика Ваджрапани е често е просветлен покровител с многобройни форми, откривани във всичките четири класа тантри, почитан във всички традиции на Тибетския будизъм, нови и стари. [1]
В ранните елинистични изображения на Ваджрапани от периода на гръко-будизма очевиден негов прототип е героят Херакъл. По-късните образи напр. тханките, изразяващи символично качествата му, го показват най-често син на цвят с Ваджра скиптър в дясната ръка и, ако е в защитната си форма Гухяпати, това е показано с могъщото му телосложение, специалната разкрачена поза на силата, корона от черепи и око на мъдростта в средата на челото. В този случай може да държи и ласо, с което улавя негативни енергии и пречки по пътя.
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Според „Панкавимсатисахасрика“ и „Астасахасрика Праджняпарамита“ всеки бодхисатва по пътя към просветлението може да получи защитата на Ваджрапани и това го прави недостижим за атаки „както от хора така, и от духове“. [2]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.himalayanart.org
- ↑ DeCaroli, Robert. Haunting the Buddha: Indian Popular Religions and the Formation of Buddhism. New York: Oxford University, 2004 (ISBN 0-19-516838-0), p. 182
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Religions and the Silk Road“ by Richard C. Foltz (St. Martin's Press, 1999) ISBN 0-312-23338-8
- „The Diffusion of Classical Art in Antiquity“ by John Boardman (Princeton University Press, 1994) ISBN 0-691-03680-2
- „Old World Encounters. Cross-cultural contacts and exchanges in pre-modern times“ by Jerry H. Bentley (Oxford University Press, 1993) ISBN 0-19-507639-7
- „Alexander the Great: East-West Cultural contacts from Greece to Japan“ (NHK and Tokyo National Museum, 2003)
- „The Greeks in Bactria and India“ W.W. Tarn, Cambridge University Press
- „De l'Indus à l'Oxus, Archéologie de l'Asie Centrale“, Osmund Bopearachchi, Christine Sachs, ISBN 2-9516679-2-2
- „The Crossroads of Asia, Transformation in image and symbols“, 1992, ISBN 0-9518399-1-8