Ваджраяна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Ваджраяна (девангари: वज्रयान; ория: ବଜ୍ରଯାନ, тибетски: རྡོ་རྗེ་ཐེག་པ་, до рдже тег па; монголски: Очирт хөлгөн) е известен и още като Тантрически будизъм, Тантраяна, Мантраяна, Тайна мантра, Езотеричен будизъм и Диамантена колесница. Ваджраяна е сложна и многообразна система от будистки учения и практики, които са се развивали в продължение на няколко века.[1]

Според оригиналните ръкописи на Ваджраяна тя е една от трите колесници или пътища, водещи до просветление като другите два са Теравада и Махаяна.

Основните свещени писания във Ваджраяна се наричат тантри.[2] Отлечителна черта във Ваджраяна е ритуала на вещите (опитни) средства наречен (Упая). Те се използват като заместител или за алтернатива на ранните абстрактни медитации.[3][4]

Историята на Ваджраяна[редактиране | edit source]

Въпреки, че първите тантрически будистки ръкописи се появяват в Индия от 3 в.н.е. чак до 12 век [5], учени като Харикава Акира вярват, че Ваджраяна възниква най-вероятно през 6-ти или 7-ми век.[6] А името Ваджраяна става факт за първи път през 8 век.[2] Предшественик на Ваджраяна е Мантраяна, а след Ваджраяна се развиват Сахаджаяна и Калачакраяна.[7]

Индия[редактиране | edit source]

Периода на индиийския Ваджраяна будизъм е класифициран като петият[6] или последен[2] период на индийския будизъм. Литературата на Ваджраяна отсъства от най-старата будистка литература на Канона Пали и от Агама.

Митологичен произход[редактиране | edit source]

В тибетките будистки предания, се твърди че историческия Буда Шакямуни учил на тантра и на това че те са 'тайни' учения, слагащи граница във връзката между ученика и неговият учител. Те били написани дълго след ученията на Буда, Пали канона и Махаяна сутрите. Ваджраяна преданията казват, че ученията на Ваджраяна били за първи път представени от Буда 16 години след неговото просветление. Историци са идентифицирали ранния период на Мантраяна, започващ от 4 век.[8]

Според някои предания, тантрическия будизъм първоначално се развива в кралство Уддияна като тази страна е разделена на две царства Шамбала и Ланкапури. Шамбала е отждествена като Шамбалпур, а царство Ланкапури като Сонепур. [web 1] Според преданието Индрабхути, кралят на Шамбалпур създал Ваджраяна, когато неговата сестра се оженила за принц (Ювараджа) Джалендра от царство Ланкапури Сонепур и създала Сахаджаяна.[9]

Исторически произход[редактиране | edit source]

Мантраяна и Ваджраяна[редактиране | edit source]

Въпреки твърдението, че Ваджраяна е древна и автентична будистка школа като всяка друга, най-вероятно тя постепенно се е развила в среда със съществуващи по-рано от нея тесктове като махапашаннипата и текста, наречен ратнакетудхарани.[10] Основното положение на Ваджраяна е все още същото такова каквото е било на първите будисти, а именно сътоянието на анатта: няма нищо вечно.[11] Промените заели място съвпадали с променящото се общество в Средновековна Индия: представянето било променено, техниките по пътя към просветлението се променили, над външната проява на будизма доминирал ритуализма и духовния ред от буди, бодхисатви, богове и богини.[11]

Съществуват различни гледни точки относно това къде точно в индийският суб-континент Ваджраяна започва да съществува. Съществуват предположения, че историческият произход на Ваджраяна може да е в Бенгал[12] както и в тогавашното кралство Уддияна, което вече не съществува, но мястото все още се намира в Ориса или това е в наши дни долината Сват в Пакистан.

Най-ранните открити текстове на тази будистка школа са от 4 век. Университета Наланда в Източна Индия тогава става център за развиването на теоритичната част на Ваджраяна. Въпреки това е по-вероятно университетът да е следвал отколкото да е водил това най-ранно тантрично будистко учение.

Само от 7-ми[8] или началото на 8-ми век тантричните техники и подходи стават силно доминиращи в Индия.[5] От началото на 7-ми век много известни религиозни елементи на хетерогенната природа били вмъкнати в будизма Махаяна, което в края на краищата дало отпечатък върху историческия произход на тантрическите учения Ваджраяна, Калачакряна и Сахаджаяна. Тези два нови тантрически култа към будизма представили Мантра, Мудра и Мандала заедно с шестте тантрически Абхичари (практики) като Марана (Смърт), Штамбхана, Саммохана, Видвесан, Уччатана и Ваджикарана. Те все още са живи в примитивните вярвания и практики в по-опростен и по-малко официален подход към личното божество, където съществува свободно и уважително отношение към жените и отричане на кастотвата система.[web 2][web 3]

Индия ще продължи до 11 век да бъде водещ източник на практиките във Важраяна, раждайки много именити махасидхи.

Езотерично предаване[редактиране | edit source]

Три ритуални прибора: ваджра, камбанка и броеница

Ваджраяна будизма е езотеричен, в смисъл, че предаването на определени учения става само от учител на ученик по инициация (съвършено тайнство, посвещение) или овластяване, а това не може да се научи от книга. Освен това много техники са тайна, но някои Ваджраяна учители отговарят, че самата тайна не е важна, а само страничния ефект на реалността, където техниките нямат валидност извън линията учител-ученик. [13] За да практикува ученика Ваджраяна, той трябва да получи такова посвещение или разрешение:

Ако тези техники не се практикуват правилно, практикуващте могат да си навредят физически и умствено. За да се избегнат тези опастности, практиката се пази "тайна" външно от връзката учител-ученик. Пазенето на тайна и отговорността на ученика към ваджра гуру са аспекти на самая (тиб. дамциг) или "свещена връзка", които пазят практикуващия и целостта на ученията."[14]

Ученията могат да се разглеждат като "тайни", което значи че даже и те да се разкажат директно на човек, този човек няма непременно да разбере ученията без правилния контекст. Така ученията са "тайна" за умовете на тези, които не следват духовния път с нищо повече от просто чувство на любопитство.[15][16]

Рамките на езотеричното предаване могат да заемат много форми. Школата Ниингма на тибетския будизъм използва метод наречен Дзогчен. Тибетската Кагю школа и школата Шингон в Япония използват алтернативен метод наречен Махамудра.

Терминология[редактиране | edit source]

Терминологията свързана с Ваджраяна може да е объркваща. Повечето от термините произлизат от пали езика на тантрическия индийски будизъм и като явно са преминали през други култури като Япония и Тибет преди превода им от съвременния читател. Допълнителни усложнения възникват, когато видно равностойни термини могат да имат леки вариации при употреба и значение според контескта, времето и мястото на употреба. Трети проблем е, че Ваджраяна текстовете използват тантричните предания на междинен език(значение на инструкция, което е преднамислено кодирана).

Школи на Ваджраяна[редактиране | edit source]

Въпреки че има исторически доказателства за Ваджраяна будизма в Югоизточна Азия и другаде (виж История на Ваджраяна), днес Ваджраяна съществува предимно под формата на две основни под-школи на тибетския и езотеричен будизъм. В Япония те са известни като Шингон, които са шепа по-малки под-школи, използващи по-малки количества езотерични или тантрически материали.

Разграничението между традициите не винаги е твърдо. Например, тантра разделите на Канджур понякога включват материал, който обикновено не се счита като тантричен извън тибетски будистката традиция, като например Сутрата Сърце[17] и дори версии на някои от материали, намерени в Канона Пали.[18][19]

Тибетски будизъм[редактиране | edit source]

виж също Тибетски будизъм

Тибетските будистки школи, основани върху линии и текстовите традиции на Канджур и Тенджур на Тибет се намират в Тибет, Бутан, Северна Индия, Непал, Югозападен и Северен Китай, Монголия и различни континентални републики на Русия, които са съседни до тези райони като например Област Амур, Бурятия, Област Чита, Република Тува и Хабаровски край. Тибетският будизъм е също и основна религия в Калмикия.

Ваджраяна будизма е бил създаден в Тибет през 8 век, когато Шантаракшита е бил пристигнал от Индия в Тибет по инициатива на Дхарма краля Трисонг Децен, някъде преди 767. Той създал на основата на това, което по-късно става известно като школата Нйингма. Като принос тантричесния Махасидха Падмасамбхава осигурил тибетският будизъм да стане част от традицията Ваджраяна. Докато Ваджраяна будизма е част от тибетския будизъм в това, че оформя съществената част от всяка от главните тибетски будистки школи, тя не е съвсем идентична с тях. Будисткия учен Александър Берцин отнася Ваджраяна към "Махаяна и Ваджраяна традициите на тибетския будизъм".[web 4] Казва се, че обучението в "общите пътеки" на Сутра (включително Ламрим) е в основата на "необикновения път" на Ваджраяна.[20] Ваджраяна техниките прибавят "изкусните умения" към основните Махаяна учения за напреднали ученици. "Изкусните умения" на Ваджраяна в тибетския будизъм се отнасят към тантрическите техники Дзогчен (тибетски; санскрит:маха-ати) и Махамудра (тибетски:Чагчен).

Китайска употреба на езика сиддхам на мантрата Пратишара 927 г.н.е.

Непалския Невар будизъм[редактиране | edit source]

Будизма Невар се практикува от невари в Непал. Това е единствената форма в будизма Ваджраяна, в която ръкописите са написани на санскритски. Нейните свещеници не следват безбрачие и се наричат Ваджрачаряии.

Китайски езотеричен будизъм[редактиране | edit source]

Езотеричните традиции в Китай са сходни на ученията в японската школа Шингон, въпреки че броя практикуващи беше значително намален, от части поради гоненията на будисти при царуването на император Вузонг от Танг, който помти заличил напълно линията на китайския езотеричен будизъм. В Китай и в страни с голямо китайско население като Тайван, Малайзия, Сингапур, китайския езотеричен будизъм е често считан като Тангми (唐密) "Тайния будизъм на династия Танг" и Ханчуанмицонг (漢傳密宗) "свещения будизъм на трансмисията Хан" (кратко Ханми漢密) или Донгми (東密) "Свещен Източен будизъм." В по-общ смисъл, китайския термин Мицонг (密宗) "Свещения Път", е най-популярния термин отнасящ се към всяка форма на Езотеричния будизъм. Тези традици в по-малка или по-голяма степен споделят едни и същи учения като школата Шингон с многоот нейните ученици пътуващи до Япония, за да получат трансмисия при планината Коя.

Според учителя Сюан Хуа най-известния пример на езотерични учения все още се практикува в много Зен манастири в Източна Азия, който е написан в Шурангама сутра и нейната дхарани(Шитатаратрошниша Дхарани) заедно с Великото Състрадание дхарани (Нилакантха дхарани) с неговите 42 ръце и мантри-очи.[21]

Шингон олтар с поставена в центъра статуя на Махавайрочана и закачени отстрани на статуята мандали, посветени на Утробната сфера и Диамантена сфера.

Япония[редактиране | edit source]

Будизма Шингон[редактиране | edit source]

Школата Шингон е основана в Япония и включва практики, известни в Япония като Миккийо, които са подобни като идея на тези в тибетския Ваджраяна будизъм. Линията на Шингонския будизъм се отличава от тази на Ваджраяна, защото произлиза от Индия и Централна Азия(вкл. Китай) и е основана на по-ранни версии на индийски текстове от тибетската приемственост. Шингон споделя заедно с тибеския будизъм едни и същи езотерични сутри (наречени тантри в тибеския будизъм) и мандали, но действителните практики не са свързани. Основните текстове на будизма Шингон са Махавайрочана сутра и Ваджрасекхара сутра. Осномателят на Шингон будизма и Кукай, който бил японски монах, който учел в Китай през 9в. по време на династията Танг и пренесъл Ваджраяна ръкописи, техники и мандали тогава популярни в Китай. Школата най-вероятно загинала или се сляла с други школи в Китай след края на династия Танг, но в Япония по това време тя била в разцвета си. Шингон е една от последните клонове на будизма в света, която продължава да използва сидхам езиковите знаци на санскритския език.

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. * Macmillan Publishing (2004), „Macmillan Encyclopedia of Buddhism“, Macmillan Publishing 
  2. а б в Macmillan Publishing, 2004, p. 875-876
  3. Warder, 1999, p. 466
  4. Hawkins, 1999, p. 24
  5. а б Williams, 2000, p. 194
  6. а б Akira, 1993, p. 9
  7. Schumann, 1974
  8. а б Kitagawa, 2002, p. 80
  9. Datta, 2006
  10. Warder, 1999, p. 459-461
  11. а б Warder, 1999, p. 477
  12. Banerjee, 1977
  13. Dhammasaavaka. The Buddhism Primer: An Introduction to Buddhism, p. 79. ISBN 1-4116-6334-9
  14. Ray, 2001
  15. Morreale, Don (1998) The Complete Guide to Buddhist America ISBN 1-57062-270-1 p.215
  16. Trungpa, Chögyam and Chödzin, Sherab (1992) The Lion's Roar: An Introduction to Tantra ISBN 0-87773-654-5 p. 144.
  17. Conze, The Prajnaparamita Literature
  18. ^ Peter Skilling, Mahasutras, volume I, 1994, Pali Text Society[1], Lancaster, page xxiv
  19. ^ Skilling, Mahasutras, volume I, parts I & II, 1997, Pali Text Society, page 78, speaks of the tantra divisions of some editions of the Kangyur as including Sravakayana, Mahayana and Vajrayana texts
  20. Tantric Grounds and Paths: How to Enter, Progress on, and Complete the Vajrayana Path, page 1, Tharpa Publications (1994) ISBN 978-0-948006-33-3
  21. Hua, 2003, p. 68-71