Вакарел. Антропогеографски проучвания
| Вакарел. Антропогеографски проучвания | |
 | |
| Автор | Гунчо Гунчев |
|---|---|
| Първо издание | 1933 г. България |
| Оригинален език | български |
| Вид | научна статия |
| Публикувано в | Годишник на Софийския университет |
| Вакарел. Антропогеографски проучвания в Общомедия | |
„Вакарел. Антропогеографски проучвания“ е най-значимият научен труд на българския географ и етнограф Гунчо Гунчев. Публикуван е в Годишник на Софийския университет през 1933 г.
Започва работа върху него веднага след завръщането си от Германия в края на 1929 г. Първоначално като „всестранно антропогеографско проучване на двайсетте Вакарелски махали“. Този научен труд е неговата докторска дисертация.[1] Подготовката за осъществяване на научния труд започва по време на специализацията на Гунчо Гунчев в Германия. Запознава се с богатата научна литература в берлинските библиотеки. Същевременно си води бележки и справки за това какво трябва да се засегне в научния труд.[2] Има историко-етнографски характер. Състои се от антропогеографска част и физикогеографски преглед. Проучени са 20-те махали на Вакарел, разположени във Вакарелска планина. Проследява се възникването и развитието на пръснатия тип селища, начина на заселване и миграциите на населението. Представено е и стопанското развитие на Вакарел и е обърнато внимание на икономическото значение на Диагоналния път.[1]
| „ | Единъ погледъ възъ физикогеографската карта на Балканския полуостровъ може да ни убеди, че най-късиятъ, а същевременно съ най-малко природни пречки пътъ, който съединява Средна Европа съ Цариградъ, неизбежно трябва да пренине презъ Софийското поле. Ако тези две основни условия при съобщенията: най-късо разстояние и най-малко природни пречки за преодоляване вземемъ като мярка, с която измѣрим всички стари и нови, по-прѣки или по-обиколни пътища, които съединяватъ Софийско поле съ Маричината низина, ще се убедимъ, че най-подходящъ и отговарящъ на тия условия се явява пътѣтъ презъ Вакарелската седловина. | “ |
Гунчо Гунчев. „Вакарелъ. Антропогеографски проучвания“, 1933 г. | ||
Установява наличието на две денудационни заравнености – по-висока, между 950 и 1050 m и по-ниска и по-млада, между 700 и 900 m. Отличава Левантийската (Понтийската) седиментационна плоскост и кватернерни денудационни и седиментационни плоскости. Най-ниско в долината установено наличието на четири речни тераси – I на 1 до 3 m, II на 5 до 8 m, III на 12 до 16 m, IV на 30 до 35 m. Научният труд има ценен принос за сложния и важен въпрос за речните тераси в българските земи.[3]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
- Резюме на „Вакарел. Антропогеографски проучвания“, съставено от Любомир Динев
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Равначка, Александра. 100 години от рождението на доц. Гунчо Гунчев. Обучението по география, 2004. с. 41.
- ↑ Гълъбов, Живко, Любомир Динев, Михаил Мичев. Бележити български географи. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1982. с. 43.
- ↑ Яранов, Димитър. Приносите на Гунчо Ст. Гунчев за изучаване геоморфологията на България. В: Архив на поселищните проучвания. 1941. с. 62.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Екземпляр в Дигитална библиотека „Вакарел. Минало, песен, вяра“ Архив на оригинала от 2023-03-08 в Wayback Machine. към читалище „Заря 1902“, село Вакарел