Вакарел. Антропогеографски проучвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вакарел. Антропогеографски проучвания
Вакарел. Антропогеографски проучвания, Гунчо Гунчев - 01.jpg
Автор Гунчо Гунчев
Първо издание 1933 г.
България
Оригинален език български
Вид научна статия
Публикувано в Годишник на Софийския университет
Вакарел. Антропогеографски проучвания в Общомедия

„Вакарел. Антропогеографски проучвания“ е най-значимият научен труд на българския географ и етнограф Гунчо Гунчев. Публикуван е в Годишник на Софийския университет през 1933 г.

Започва работа върху него веднага след завръщането си от Германия в края на 1929 г. Първоначално като „всестранно антропогеографско проучване на двайсетте Вакарелски махали“. Този научен труд е неговата докторска дисертация.[1] Подготовката за осъществяване на научния труд започва по време на специализацията на Гунчо Гунчев в Германия. Запознава се с богатата научна литература в берлинските библиотеки. Същевременно си води бележки и справки за това какво трябва да се засегне в научния труд.[2] Има историко-етнографски характер. Състои се от антропогеографска част и физикогеографски преглед. Проучени са 20-те махали на Вакарел, разположени във Вакарелска планина. Проследява се възникването и развитието на пръснатия тип селища, начина на заселване и миграциите на населението. Представено е и стопанското развитие на Вакарел и е обърнато внимание на икономическото значение на Диагоналния път.[1]

Единъ погледъ възъ физикогеографската карта на Балканския полуостровъ може да ни убеди, че най-късиятъ, а същевременно съ най-малко природни пречки пътъ, който съединява Средна Европа съ Цариградъ, неизбежно трябва да пренине презъ Софийското поле. Ако тези две основни условия при съобщенията: най-късо разстояние и най-малко природни пречки за преодоляване вземемъ като мярка, с която измѣрим всички стари и нови, по-прѣки или по-обиколни пътища, които съединяватъ Софийско поле съ Маричината низина, ще се убедимъ, че най-подходящъ и отговарящъ на тия условия се явява пътѣтъ презъ Вакарелската седловина.

— Гунчо Гунчев. „Вакарелъ. Антропогеографски проучвания“, 1933 г.

Установява наличието на две денудационни заравнености – по-висока, между 950 и 1050 m и по-ниска и по-млада, между 700 и 900 m. Отличава Левантийската (Понтийската) седиментационна плоскост и кватернерни денудационни и седиментационни плоскости. Най-ниско в долината установено наличието на четири речни тераси – I на 1 до 3 m, II на 5 до 8 m, III на 12 до 16 m, IV на 30 до 35 m. Научният труд има ценен принос за сложния и важен въпрос за речните тераси в българските земи.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Равначка, Александра. 100 години от рождението на доц. Гунчо Гунчев. Обучението по география, 2004. с. 41.
  2. Гълъбов, Живко, Любомир Динев, Михаил Мичев. Бележити български географи. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1982. с. 43.
  3. Яранов, Димитър. Приносите на Гунчо Ст. Гунчев за изучаване геоморфологията на България. В: Архив на поселищните проучвания. 1941. с. 62.