Валамара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валамара
Хребетът на Валамара видян от Охридското езеро
Хребетът на Валамара видян от Охридското езеро
Reliefkarte Albanien.png
40.7936° с. ш. 20.465° и. д.
Местоположение на картата на Албания
Общи данни
Местоположение Албания
Част от Албански планини
Най-висок връх Валамара
Надм. височина 2373 m
Валамара в Общомедия

Валамара е планина в югоизточната част на Албания, част от веригата т.нар. албански планини.

Състои се от основно било в посока север-юг с дължина 13 км, което има до 10 km широчина на места. Най-високият ѝ връх има надморска височина 2373 m, т.е. с 3 m под тази на връх Ботев. Разположена е между долините на Шкумбини на север и Девол на юг. Административно планината попада в уединен и почти необитаем район на границата между областите Корча и Елбасан.

Денивелацията ѝ е 1526 m – от най-ниската точка в подножието ѝ, което я прави внушителна. Топонимията в областта ѝ е от старобългарски произход и предвид на това, че е попадала в обхвата на Деволския комитат и Валонското княжество.

След Валамара, най-високите точки на планината са върховете Гури а Топи (2120 m надморско равнище), в северната ѝ част, и Лени (2012 m надморско равнище). [1] Южните и западни склонове на Валамара се спускат стръмно към река Девол, която образува дълбок пролом между планината с Островица и Томор. Източните склонове на Валамара са гористи, като има и няколко ледникови езера. [2] По-ниските източни склонове на планината са доминирани от дъб, а над 1300 m - от бук (горския пояс достига 2000 m надморско равнище) Срещат се и ели. [1]

Валамара е почти девствена от човешка дейност планина. Планината се разкрива внушително на югозапад от Галичица. По права линия от връх Валамара до връх Томор, с бекташкото му теке, са 28.5 km, а при ясна видимост гледката е фантастична.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Fjalor enciklopedik shqiptar. Тирана, 1985. с. 1150.
  2. Mevlan Kabos et al.. Gjeografia fizike e Shqipërisë. Т. Част 1. Тирана, 1990. с. 237 f.