Валент (Римска империя)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Валент.

---

Валент
66-и император на Римската империя
Роден	328 г. Винковци
Починал	9 август 378 г. Одрин
Управление
Период	28 март 364 – 9 август 378
Семейство
Род	Валентинианова династия
Баща	Грациан Старши
Братя/сестри	Валентиниан I
Съпруга	Албия Домника
Деца	Валентиниан Галат
Валент в Общомедия

Флавий Юлий Валент (на латински: Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година. В историческата литература понякога е означен като Валент II, среща се и с името Валенс.

Валент е назначен за император на Източната империя от по-големия си брат Валентиниан I. Валент е убит в катастрофалното сражение срещу готите на 8 август 378 г. при Адрианопол. Така става вторият римски император (след Деций) и първият византийски император загинал в битка с външни врагове (вторият е Никифор I Геник).

Управление

Акведукта на Валент в Константинопол, дн. Истанбул

Валент е издигнат на трона от брат си Валентиниан на 28 март 364 г. в Константинопол. След това Валентиниан запазва западната половина на Римската империя под своя власт, докато Валент застава начело на източната част. Неталантлив, нетактичен и неопитен, Валент нямал нито успешната военна кариера на брат си, нито бил образован, но бил негов доверен поставеник в Константинопол. Тъй като изповядвал арианската ерес, Валент бил непопулярен сред мнозинството от народа и духовниците. През управлението си облекчил някои данъчни задължения и построил акведукт в Константинопол. В 365 г. Антиохия и други градове в източното Средиземноморие са разрушени от голямо земетресение.

Валент трябвало да се справя както с вътрешна съпротива и заговори, така и с външни заплахи. По-голямата част от управлението си прекарва в походи с неясен резултат, водени срещу сасанидските перси за контрола над Армения и Месопотамия. Докато Валент воюва на източната граница, в столицата избухва въстанието на узурпатора Прокопий (365 – 366). Валент е принуден да сключи бързо примирие с персите, като им отстъпва спорните територии в Армения, след което се насочва срещу Прокопий. След разгрома на узурпатора, Валент започва политика на терор срещу знатното съсловие, избива много граждани обвинени в магия и предателство и присвоява богатствата им.

В края на 60-те и началото на 70-те години на IV век Сасанидска Персия и Източната римска империя отново водят оспорвана борба за надмощие в Арменското царство и Иверия. През 375 г. избухва военен бунт в Исаврия. В подновените по-късно войни с персите (375 – 378) и сарацините (377 г.) на изток, римляните отново постигат само частичен успех.

Война срещу готите

Силиква с образа на Валент

В периода 4 – 5 век се ускорява процесът на т.нар. Велико преселение на народите: бягащи от неблагоприятните условия за живот номадските племена от Централна Азия тръгват на запад, като изтикват европейските племена към границите на Римската империя. Притиснати от нашествието на степните хуни от изток, готите търсят спасение в римските територии на Балканите.

През 367 – 369 г. римляните водят напрегната отбрана срещу готските племена, които са навлезли в Мизия (Първата Готска война). Император Валент лично води кампанията от щаба си в Марцианопол. Постигнато е споразумение, според което готите се заселват на римска територия в земите около Дунав и получават статут на федерати с ограничена автономия. В замяна те трябва да участват като помощна войска в имперската армия. Държавните служители третират зле, унижават и ограбват готските заселници, и това довежда до тяхното недоволство и неподчинение, което скоро прераства в бунт.

Въстание на готите

Придвижване на готите през 376 – 377 г.

Събитията от 376 – 378 година имали много фатални последици за съдбата на империята. Обединените племена федерати въстанали срещу произвола на римските власти и започнали да опустошават Тракия. Скоро те били подкрепени от недоволни римски поданици: обеднели селяни или роби, като така движението придобило и социален класов характер. Прекъсналият за втори път войната с Персия император, бързал да се разправи с въстаниците, като подценил тяхната сила. Подстрекаван от своите съветници, той не изчакал помощта на западния си колега и племенник Грациан, комуто както се говорело завиждал за славата на бойното поле; решавайки да го изпревари, Валент събрал наличните войски в столицата и тръгнал с тях на север.

Битка при Адрианопол (378)

В горещия летен следобед на 8 август 378 година се състои решителното сражение край Адрианопол, дн. Одрин. Валент прибързано хвърля изморените от дълъг поход войници срещу превъзхождащата по брой и позиции армия на въстаналите федерати. Отначало настъплението на тежката римска пехота е уверено и те обкръжават варварското опълчение, укрепено в лагер. Впоследствие имперската войска бива атакувана в гръб от чакащата в засада тежка конница на готите. В страховитото клане над две трети от легионерите са убити – само за няколко часа бива погубена военната мощ на късната Римска империя. С това повратно сражение приключва ерата на римското тактическо превъзходство спрямо варварските племена.

Самият император е ранен от стрела и отнесен все още жив в една извънградска вила, която скоро е обсадена и запалена от врага. Валент загива заедно с всички вътре.

Солид на Валент

Външни препратки

• Lenski, Noel, „Valens (364 – 378 A.D.)“, De Imperatoribus Romanis
• Монетни емисии на Валент
• (en.) Valens livius.org
• (en.) Flavius Julius Valens (AD ca. 328 – 378) Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. roman-empire.net

Литература

• Lenski N., Failure of empire: Valens and the Roman state in the fourth century A.D, Berkeley and Los Angeles (California); London (England) 2002 [1]
• Franz Josef Wiebe: Kaiser Valens und die heidnische Opposition. Habelt, Bonn 1995, ISBN 3-7749-2678-6

Римски императори
Валентиниан I (364 – 375)	Валент (364 – 378) съвместно с Валентиниан I, Грациан и Валентиниан II	Теодосий I (379 – 395)
Римска империя