Валерий Брайнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Шаблон:Инфовложка педагог

Валерий Брайнин
руско-немски музиколог, музикален педагог и поет
Роден: 27 януари 1948 г.
(на 66 г.)
Нижни Тагил, Съюз на съветските социалистически републики

Вале́рий Бори́сович Бра́йнин (също Ви́лли Бра́йнин и Бра́йнин-Па́ссек) е роден на 27 януари 1948 г. в гр. Нижни Тагил, СССР – руско-немски поет и преводач,[1] есеист, културолог, музиколог, музикален педагог, изобретател,[2] [3] [4] композитор.

Син на австрийския политемигрант ru: Борис Брайнин (псевдоним de: Sepp Österreicher, 1905–1996), който произхожда от известната виенска еврейска фамилия de: Brainin.

Родът Брайнин е дал много известни личности на световната наука и култура: еврейският писател ru: Рувим Брайнин (1862–1939), американският поет Fritz (Frederik) Brainin (1913–1992), австрийският поет и журналист ru: Харальд Брайнин (1923–2006), цигуларят Норберт Брайнин от квартет „Амадеус“, австрийската психоаналитичка и писателка de: Elisabeth Brainin. Майката на Валерий Брайнин – Ася Брайнина (по баща Пассек, 1919–2005) е детска лекарка. В. Брайнин получава многостранно образование – теория на музиката, композиция, лингвистика и математика. Музикалното му творчество обхваща оркестрова, камерна и театрална музика.

Научна дейност[редактиране | edit source]

Брайнин е автор на музикално-педагогическия метод "Развитие на музикалния интелект у децата", базиращ се на идеи от семиотиката, теория на информацията, структурната лингвистика на детската психология (Ж. Пиаже, Л. Виготски), а също така на идеи, инспирирани от практическите методи за развитието на музикалния слух и музикалното мислене: "абсолютен" солфеж (солфеж с абсолютните имена на тоновете), релативна солмизация (солфеж с относителните имена на тоновете) (John Curven, Agnes Hundoegger, Золтан Кодай, Карл Орф, de: Richard Münnich), метод "Стълбицата" на Борис Тричков,[5][6] а така също ритмична солмизация (Galin–Paris–Cheve,[7] en: Edvin Gordon). Основната цел на метода на Брайнин е развитието на музикалното възприятие у потенциалния слушател на сериозна музика, а също и на професионалния музикант.[8] Известната композиторка София Губайдулина казва, че Брайнин намира един великолепен начин за проникване в детската психика и развива конкретен метод, който "да извади" таланта и възможностите, заложени у детето.[9] Брайнин работи също така в областта на микрохроматиката и в областта на цветния слух.

Брайнин е известен със своите публикации, посветени на постмодернизъма. Той е включващо авторът на философската концепция "Нова класика".[10] [11] [12] [13] [14]

Педагогическа и обществена дейност[редактиране | edit source]

В. Брайнин е известен детски педагог по пиано. Сред учениците му има много лауреати на национални и международни конкурси. [15] [16] [17] [18] [19] [20] Въпреки това, неговата основна дейност му е "Развитие на музикалния интелект у децата". В периода 1974-1990 преподава в Музикален колеж в Тираспол и в Московското средно музикално училище "Гнесини"; гост професор във Висшето Музикално училище, Виена (1992), Висшето Музикално училище "Моцартеум", Залцбург (1993) и др. Инициатор, организатор и координатор на Международния Музикален Конкурс Classica Nova™ [21] [22] за музика на 20-ти век, първото издание на който, е посветено на ШостаковичХановер , 1997 г. – признава [23] в книгата за рекорди на Гинес като най-големия музикален конкурс. В.Брайнин е президент на руската секция на ISME (Международно общество за музикално образование на ЮНЕСКО) [24] и артистичен директор на Musikschule Brainin в Хановер, Бакнанг, Халтерн-ам-Зее, Биккенбах – Германия.[25]

Литературна дейност[редактиране | edit source]

Като поет и преводач публикува в различни списания – "Дружба народов", "Знамя", "Огонек", "Новый мир" (Русия), "Partisan Review" (САЩ) и др.

  • Брайнин-Пассек, В. К нежной варварской речи. Стихотворения. Составитель Михаил Безродный. Предисловие Юрия Арабова. — СПб.: Алетейя, 2009. — 94 c. — (Серия «Русское зарубежье. Коллекция поэзии и прозы»). ISBN 978-5-91419-277-5

В периода 1991–2000 г. редовно участва с есета в радио "Свободна Европа" и Би Би Си. Архива на В. Брайнин се пази в Университета в гр. Бремен. Научните трудове и есеистиката му са преведени и публикувани в Австрия, Италия, Германия, Нидерландия, Франция, РЮА и др.[26]

Източници[редактиране | edit source]

  • Who is Who in der Bundesrepublik Deutschland (на немски)
  • Tichomirova E. Russische zeitgenössische Schriftsteller in Deutschland. Ein Nachschlagewerk. Hg. von E. Tichomirova unter Mitwirkung von U. Scholz. — München: Verlag Otto Sagner, 1998
  • Maria Gorecki Nowak. The American Bibliography of Slavic and East European Studies 1994. — Publisher: M. E. Sharpe, 1997. ISBN 1563247518
  • Чупринин С. Новая Россия. Мир литературы. Энциклопедический словарь-справочник. В 2 томах. Том 1. — М., Вагриус, 2002, ISBN 5-7905-1662-9
  • Померанцев И. Радио «С»: Книга радиосюжетов. — М.: МК-Периодика, 2002, ISBN 5-94669-019-1 (с. 199)
  • Крымский альбом 2003. Историко-краеведческий и литературно-художественный альманах. Т. 8. — Феодосия-М., 2004 (с. 199)
  • Огрызко В. В. Русские писатели. Современная эпоха. Лексикон. — М., Литературная Россия, 2004, ISBN 5-78090-062-9
  • Чупринин С. Русская литература сегодня. Зарубежье. — М., Время, 2008, ISBN 978-5-96910-292-7 (също и онлайн на руски http://fictionbook.ru/author/sergeyi_chuprinin/zarubeje/)

Бележки и външни връзки[редактиране | edit source]

  1. В.Брайнин-Пассек на интернет страницата на "Век на превода" (на руски)
  2. http://ru-patent.info/20/75-79/2075785.html
  3. В. Брайнин. Патент «Способ развития музыкального слуха и устройство для его осуществления»
  4. Патент RU № 2075785 C1
  5. Тричков, Б. "Стълбицата". Български метод за съзнателно нотно пеене. — София: Издателство Култура, 1940
  6. http://www.ubc-bg.com/bg/composer/178
  7. Chevé, E., Paris, N. Méthode élémentaire de musique vocale. — Paris, 1846
  8. Brainin Method на youtube
  9. С.Губайдулина. Предговор към "Курса на музикален език" на В. Брайнин (1991, факсимиле) (1-ва страница), (2-ра страница) .
  10. В.Брайнин-Пассек. О постмодернизме, кризисе восприятия и новой классике. "Новый мир искусства", Санкт-Петербург, ноябрь 2002
  11. Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. «Neue Musikzeitung», Regensburg, November 2002 (Anfang)
  12. Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. «Neue Musikzeitung», Regensburg, November 2002 (Fortsetzung)
  13. Л.Долгачёва. Новая классика — быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. "Культура", Москва, 1997 (начало)
  14. Л.Долгачёва. Новая классика — быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. "Культура", Москва, 1997 (край)
  15. [1]
  16. [2]
  17. [3]
  18. [4]
  19. [5]
  20. [6]
  21. Уеб сайт на международния конкурс Classica Nova
  22. Classica Nova на уеб сайта на Немския патентното ведомство
  23. Гинес Световни рекорди Сертификат
  24. Уеб сайт РОСИСМЕ
  25. http://brainin.org
  26. http://brainin.org/Method/method_pro_de/publications_en1.html