Валерий Рюмин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валерий Рюмин
Ryumin, Valery Victorovitch.jpg
Информация
Роден 16 август 1939 г. (80 г.)
Комсомолск на Амур, СССР
Националност руснак
Друга професия бординженер
Звание подполковник
Престой в космоса 371 денонощия 17 часа 26 минути 58 секунди
Селекция Група ЦКБЕМ-3 (1973)
Мисии Союз 25 Союз 32/ Союз 34 Союз 35/ Союз 37 STS-91
Емблема на мисията Sts-91-patch.svg
Пенсиониране

28 октомври 1987

2 юни 1998
Валерий Рюмин в Общомедия
Пощенска марка от СССР, посветена на полета на космонавтите Леонид Попов и Валерий Рюмин с транспортния кораб „Союз 35“ и орбиталната станция „Салют-6“, 1982

Вале́рий Ви́кторович Рю́мин (род. на 16 август 1939, Комсомолск на Амур) е съветски космонавт – бординженер на космическите кораби (КК) „Союз-25“, „Союз-32“ („Союз-34“), „Союз-35“ („Союз-37“) и орбиталната станция (ОС) „Салют-6“, специалист на полета на мисия STS-91, летец-космонавт на СССР № 41, № 84 в света, летец на СССР, 2 пъти Герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 август 1939 г. в гр. Комсомолск на Амур в семейството на служещ. По народност е руснак.

След завършване на средното си образование през 1958 г. постъпва във факултета по електроника и електронно-изчислителна техника на Московския лесотехнически институт. Завършва го през 1966 г. и започва работа в „ОКБ-1“ („Конструкторското бюро на Сергей Корольов“). Той участва в разработката на документацията за електрически изпитания на пилотирания кораб „7К-Л1“ за облитане на Луната. През 1972 г. става член на КПСС.

В Отряда на съветските космонавти е от 1973 г., където преминава пълния курс по общокосмическа подготовка, подготовки за полети с космически кораби тип „Союз“ и орбитални станции тип „Салют“.

Извършил три полета в космоса като бординженер и един като специалист на полета.

Първият му полет е от 9 до 11 октомври 1977 г., заедно с командира Владимир Ковальонок с кораба „Союз 25“. В програмата на полета се предвиждало скачване с ОС „Салют-6“ и работа на борда ѝ, но заради неизправност в космическия кораб скачването е отменено, а полетът е прекратен веднага.

В периода 25 февруари – 19 август 1979 г. Валерий Рюмин, заедно с командира на кораба Владимир Ляхов извършва втори космически полет с кораба „Союз 32“ и орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-6“ – „Союз“. Към онзи момент, това е най-дългият 175-дневен орбитален полет, по време на който, на 15 август 1979 г., космонавтите Рюмин и Ляхов извършват извънредно излизане в открития космос, поради необходимост да откачат заклинилата се за елемент от конструкцията на станцията антена на космическия радиотелескоп „КРТ-10“, прекарвайки извън кораба 1 час 23 минути. Връщането на Земята става на борда на космическия кораб „Союз 34“.

С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 19 август 1979 г. за мъжество и героизъм, проявени по време на полета, на летеца-космонавт Валерий Рюмин е присвоено званието „Герой на Съветския съюз“ с връчване на орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“ (№ 11429).

От 9 април до 11 октомври 1980 г. Валерий Рюмин осъществява трети полет с КК „Союз 35“ (командир – Леонид Попов) и орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-6“ – „Союз“. Това е поредният рекорд за продължителност на полета – 185 денонощия, по време на който основният екипаж на ОС приема четири посетителски експедиции, в това число три – международни; провежда голям обем различни изследвания, експерименти, а така също и ремонтно-възстановителни работи. При завършването на програмата на полета космонавтите Попов и Рюмин се връщат на Земята с кораба „Союз 37“.

С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 11 октомври 1980 г. за успешното осъществяване този полет Рюмин е награден с втори медал „Златна звезда“.

Напуска Отряда на космонавтите на 28 октомври 1987 г. и излиза в пенсия, но работи в Центъра за управление на полетите.

През юли 1997 г. с решение на Държавната междуведомствена комисия (ГМВК) в сътрудничество с NASA, намиращият се в пенсия космонавт Валерий Рюмин, е избран за полета на совалката по програма STS-91. От 5 септември 1997 до юни 1998 г. преминава подготовка в Космическия център „Линдън Джонсън“ в САЩ в състава на екипажа на совалката Дискавъри като специалист на полета.

Четвъртия си полет в космоса, с продължителност 9 денонощия, 19 часа, 55 минути и 1 секунда, 59-годишният Валерий Рюмин извършва в периода от 2 до 12 юни 1998 г. Програмата на полета включва деветото (и последно) скачване с орбиталния комплекс „Мир“.

Полети и стартове, в които участва Валерий Рюмин
Номер п/п Дата на старта Космически кораб Дата на кацане Космически кораб Длъжност Продължителност
1 9 октомври 1977 Союз 25 11 октомври 1977 Союз 25 Бординженер 2 денонощия, 0 часа, 44 минути и 45 секунди.
2 25 февруари 1979 Союз 32 22 август 1979 Союз 34 Бординженер 175 денонощия, 0 часа, 35 минути и 37 секунди.
3 9 април 1980 Союз 35 11 октомври 1980 Союз 37 Бординженер 184 денонощия, 20 часа, 11 минути и 35 секунди.
4 2 юни 1998 Дискавъри, мисия STS-91 12 юни 1998 Дискавъри, мисия STS-91 Специалист на мисията 9 денонощия, 19 часа, 55 минути и 1 секунди.
Обща продължителност на престоя в космоса – 371 денонощия, 17 часа, 26 минути и 58 секунди.

В деня на завършване на четвъртия си полет подполковникът от запаса Валерий Рюмин става отново космонавт-пенсионер.

Съпругата на Рюмин е Елена Кондакова – летец-космонавт на Русия и герой на Руската Федерация.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Два пъти Герой на Съветския съюз (19 август 1979, 11 октомври 1980)
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ – IV степен (1 юли 1999) – за заслуги пред държавата, високи постижения в производствената дейност и големия принос за укрепване на дружбата и сътрудничеството между народите[1]
  • Три ордена „Ленин“ (19 август 1979, 1979, 11 октомври 1980)
  • „Герой на Унгарската Народна Република“
  • „Герой на труда на Социалистическа Република Виетнам“
  • Орден „Хо Ши Мин“ (СРВ)
  • „Герой на Куба“
  • Национален орден „Плайя Хирон“ (Куба)
  • Заслужил майстор на спорта на СССР (1980)
  • Златен медал „Константин Циолковски“ на АН на СССР

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ на Президента на Руската федерация от 1 юли 1999 г. № 862

Източници[редактиране | редактиране на кода]