Валерий Рюмин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валерий Рюмин
Ryumin, Valery Victorovitch.jpg
руски и съветски космонавт
Националност руснак
Статус пенсионер
Роден 16 август 1939
Комсомолск на Амур Русия
Друга професия бординженер
Звание подполковник
Престой в космоса 371 денонощия 17 часа 26 минути 58 секунди
Селекция Група ЦКБЕМ-3 (1973)
Мисии Союз 25 Союз 32/ Союз 34 Союз 35/ Союз 37 STS-91
Емблема на мисията Sts-91-patch.png
Пенсиониране 28 октомври 1987
2 юни 1998
Пощенска марка от СССР, посветена на полета на космонавтите Леонид Попов и Валерий Рюмин с транспортния кораб „Союз 35“ и орбиталната станция „Салют-6“, 1982

Вале́рий Ви́кторович Рю́мин (род. на 16 август 1939, Комсомолск на Амур) е съветски космонавт — бординженер на космическите кораби (КК) „Союз-25“, „Союз-32“ („Союз-34“), „Союз-35“ („Союз-37“) и орбиталната станция (ОС) „Салют-6“, специалист на полета на мисия STS-91, летец-космонавт на СССР № 41, № 84 в света, летец на СССР, 2 пъти Герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 16 август 1939 г. в гр. Комсомолск на Амур в семейството на служещ. По народност е руснак.

След завършване на средното си образование през 1958 г. постъпва във факултета по електроника и електронно-изчислителна техника на Московския лесотехнически институт. Завършва го през 1966 г. и започва работа в „ОКБ-1“ („Конструкторското бюро на Сергей Корольов“). Той участва в разработката на документацията за електрически изпитания на пилотирания кораб „7К-Л1“ за облитане на Луната. През 1972 г. става член на КПСС.

В Отряда на съветските космонавти е от 1973 г., където преминава пълния курс по общокосмическа подготовка, подготовки за полети с космически кораби тип „Союз“ и орбитални станции тип „Салют“.

Извършил три полета в космоса като бординженер и един като специалист на полета.

Първият му полет е от 9 до 11 октомври 1977 г., заедно с командира Владимир Ковальонок с кораба „Союз 25“. В програмата на полета се предвиждало скачване с ОС „Салют-6“ и работа на борда ѝ, но заради неизправност в космическия кораб скачването е отменено, а полетът е прекратен веднага.

В периода 25 февруари19 август 1979 г. Валерий Рюмин, заедно с командира на кораба Владимир Ляхов извършва втори космически полет с кораба „Союз 32“ и орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-6“ — „Союз“. Към онзи момент, това е най-дългият 175-дневен орбитален полет, по време на който, на 15 август 1979 г., космонавтите Рюмин и Ляхов извършват извънредно излизане в открития космос, поради необходимост да откачат заклинилата се за елемент от конструкцията на станцията антена на космическия радиотелескоп „КРТ-10“, прекарвайки извън кораба 1 час 23 минути. Връщането на Земята става на борда на космическия кораб „Союз 34“.

С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 19 август 1979 г. за мъжество и героизъм, проявени по време на полета, на летеца-космонавт Валерий Рюмин е присвоено званието „Герой на Съветския съюз“ с връчване на орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“ (№ 11429).

От 9 април до 11 октомври 1980 г. Валерий Рюмин осъществява трети полет с КК „Союз 35“ (командир — Леонид Попов) и орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-6“ — „Союз“. Това е поредният рекорд за продължителност на полета — 185 денонощия, по време на който основният екипаж на ОС приема четири посетителски експедиции, в това число три — международни; провежда голям обем различни изследвания, експерименти, а така също и ремонтно-възстановителни работи. При завършването на програмата на полета космонавтите Попов и Рюмин се връщат на Земята с кораба „Союз 37“.

С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 11 октомври 1980 г. за успешното осъществяване този полет Рюмин е награден с втори медал „Златна звезда“.

Напуска Отряда на космонавтите на 28 октомври 1987 г. и излиза в пенсия, но работи в Центъра за управление на полетите.

През юли 1997 г. с решение на Държавната междуведомствена комисия (ГМВК) в сътрудничество с NASA, намиращият се в пенсия космонавт Валерий Рюмин, е избран за полета на совалката по програма STS-91. От 5 септември 1997 до юни 1998 г. преминава подготовка в Космическия център „Линдън Джонсън“ в САЩ в състава на екипажа на совалката Дискавъри като специалист на полета.

Четвъртия си полет в космоса, с продължителност 9 денонощия, 19 часа, 55 минути и 1 секунда, 59-годишният Валерий Рюмин извършва в периода от 2 до 12 юни 1998 г. Програмата на полета включва деветото (и последно) скачване с орбиталния комплекс „Мир“.

Полети и стартове, в които участва Валерий Рюмин
Номер п/п
Дата на старта
Космически кораб
Дата на кацане
Космически кораб
Длъжност
Продължителност
1
9 октомври 1977
Союз 25
11 октомври 1977
Союз 25
Бординженер
2 денонощия, 0 часа, 44 минути и 45 секунди.
2
25 февруари 1979
Союз 32
22 август 1979
Союз 34
Бординженер
175 денонощия, 0 часа, 35 минути и 37 секунди.
3
9 април 1980
Союз 35
11 октомври 1980
Союз 37
Бординженер
184 денонощия, 20 часа, 11 минути и 35 секунди.
4
2 юни 1998
Дискавъри, мисия STS-91
12 юни 1998
Дискавъри, мисия STS-91
Специалист на мисията
9 денонощия, 19 часа, 55 минути и 1 секунди.
Обща продължителност на престоя в космоса — 371 денонощия, 17 часа, 26 минути и 58 секунди.

В деня на завършване на четвъртия си полет подполковникът от запаса Валерий Рюмин става отново космонавт-пенсионер.

Съпругата на Рюмин е Елена Кондакова — летец-космонавт на Русия и герой на Руската Федерация.

Награди[редактиране | edit source]

  • Два пъти Герой на Съветския съюз (19 август 1979, 11 октомври 1980)
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ — IV степен (1 юли 1999) — за заслуги пред държавата, високи постижения в производствената дейност и големия принос за укрепване на дружбата и сътрудничеството между народите[1]
  • Три ордена "Ленин" (19 август 1979, 1979, 11 октомври 1980)
  • „Герой на Унгарската Народна Република“
  • „Герой на труда на Социалистическа Република Виетнам“
  • Орден „Хо Ши Мин“ (СРВ)
  • „Герой на Куба“
  • Национален орден „Плайя Хирон“ (Куба)
  • Заслужил майстор на спорта на СССР (1980)
  • Златен медал „Константин Циолковски“ на АН на СССР

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Указ на Президента на Руската федерация от 1 юли 1999 г. № 862

Източници[редактиране | edit source]