Направо към съдържанието

Валерия Луисели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валерия Луисели
Valeria Luiselli
Валерия Луисели, 2015 г.
Валерия Луисели, 2015 г.
Родена16 август 1983 г. (41 г.)
Професияписател, журналист
Националност Мексико
Активен период2013 -
Жанрдрама, документалистика
Темамиграция, мултикулра
НаградиIMPAC
СъпругАлваро Енрике (? – ?)
Деца2
Уебсайтwww.valerialuiselli.com
Валерия Луисели в Общомедия

Валерия Луисели (на испански: Valeria Luiselli) е мексиканска журналистка и писателка на произведения в жанра драма и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Валерия Луисели е родена на 16 август 1983 г. в Мексико, Мексико.[1] На двегодишна възраст се премества със семейството си в Мадисън, Уисконсин, където баща ѝ работи в неправителствени организации, а по-късно като дипломат премества семейството в Коста Рика, Южна Корея и РЮА.[1] Когато е 16-годишна, родителите ѝ се разделят и тя се мести с майка си в град Мексико.[4][7]

Следва в UWC Mahindra College в Индия, а след това в Националния автономен университет на Мексико, където получава бакалавърска степен по философия. След това живее известно време в Испания и Франция. Премества се в Ню Йорк, за да учи съвременен танц и работи като стажант в ООН.[7] Следва сравнителна литература в Колумбийския университет и завършва с докторска степен.[3][5]

След дипломирането си преподава литература и творческо писане в Бард Колидж в Ню Йорк, сътрудничи като писател с редица художествени галерии, пише статии за различни медии, и е либретист за хореографа Кристофър Уилдън за Нюйоркския балет.[3][6]

Първата ѝ книга „Фалшиви документи“ (Papeles falsos) е издадена през 2010 г. е сборник с есета, в които третира темите за движението, пътуването, прехода и тяхното отражение.[1][3][5]

През 2010 г. е издаден първият ѝ роман „Безтегловните“. Той е триптих, който представя историята на млада майка, живееща и работеща като преводачка в Ню Йорк, главният герой на нейния полуавтобиографичен роман и на мексиканския поет Гилберто Оуен, три гледни точки, които са вплетени в разказа.[1][3]

Няколко от книгите ѝ са базирани на преживявания от реалния свят. Книгата ѝ „Кажи ми как свършва: есе в 40 въпроса“ от 2016 г. се основава на опита ѝ като доброволец като преводач на млади мигранти от Централна Америка, търсещи легален статут в Съединените щати, а работата ѝ с деца, търсещи убежище от Латинска Америка е централна тема в романа ѝ „Архив на изгубените деца“.[1][5][7]

През 2016 г. писателката участва в журито на Международната награда за литература на Нойщат.[6]

Романът ѝ „Архив на изгубените деца“ (Lost Children Archive) от 2019 г. е история за майка, баща и двете им деца, и пътуването им от Ню Йорк до Аризона в разгара на лятото. По пътя те научават за имиграционната криза и научават, че скоро може да се окажат в собствена криза ако не говорят на английски език. Книгата е удостоена с международната литературна награда IMPAC.[1][2]

Получава литературна стипендия „Макартър“ за 2019 г. и стипендия „Гугенхайм“ за 2020 г. Произведенията ѝ са преведени на над 25 езика по света.[4][6]

Валерия Луисели живее със семейството си в Бронкс.[2]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Papeles falsos (2010) – издадена и като Sidewalks[1][2][5]
  • Tell Me How It Ends: An Essay in 40 Questions (2016) – американска награда за книга[3]
  1. В това издание фамилното име на писателката неправилно е изписано на български език Луизели.
  2. В това издание фамилното име на писателката е изписано на български език Луисели.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Valeria Luiselli в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​