Валери Станков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Валери Станков
Роден 5 март 1956 г. (62 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Награди

„Гео Милев“ (2003)
„Дамян Дамянов“ (2006)
„Биньо Иванов“ (2007)
„Иван Пейчев“ (2011)
Славейкова награда (Трявна) (2011, 2 място)
„Теодор Траянов“ (Пазарджик) (2012)

Голямата награда „Варна” за цялостно творчество, с доказан принос в областта на поезията (2018 г.)

Валери Станков е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Валери Станков е роден на 5 март 1956 г. във Варна.

Завършва гимназия в родния си град, а висше образование получава във Висшия педагогически институт в Шумен (специалност „Руска филология“).

Работил е като учител, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл. редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в. „Черно море“, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на три години е управител на ИК „Галактика“, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а после управител на издателство „Книгата“ – Варна. Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 30 книги с поезия, белетристика, публицистика.

  • „Огън на брега“ (1980),
  • „Нощен хляб“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 44 с.
  • „Сезонът на спасителя“. Повест. София: Профиздат, 1987, 126 с.
  • „Морски кончета“. Варна: Георги Бакалов, 1989, 40 с.
  • „Плашило в града“ (1990),
  • „Остави ме, любов“ (1992),
  • „Деца на рая“. София: Пейо К. Яворов, 1992, 50 с.
  • „Семейно легло“. Разкази и новели. Варна: Бряг-принт, 1992, 123 с.
  • „Защото е есен“ (1994),
  • „Библия за несретници“. Варна: Черноморие, 1997, 49 с.
  • „Сюита за мъртви българи“ (публицистика, 1997, II доп. изд. – 1998),
  • „Влакът към зимата“. Варна: Колор принт, 1999 (2000), 64 с.
  • „Соленият връх на бога“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2001, 46 с.
  • „Няма такава България“. Публицистика. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2002, 98 с.
  • „Челен удар“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003, 84 с.
  • „Стихове от кашона“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2004, 58 с.
  • „Треньор на пеперуди“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2005, 53 с.
  • „Автопортрет със светкавици“. Варна: Книгата, 2006, 46 с.
  • „Писателят като чудовище“. Роман. Варна: Книгата, 2006, 166 с.
  • „Къща без икони“ (2008),
  • „Усмирителна риза за ближния“. Варна: Книгата, 2008, 64 с.
  • „Аз съм светлият мъж към безкрая“. Варна: Книгата, 2008, 72 с.
  • „Обиск на пустините“. Варна: Книгата, 2010, 196 с.
  • „Слалом между мълнии“. Варна: Книгата, 2010, 48 с.
  • „Буквар за влюбени“. София: Захарий Стоянов, 2010, 368 с.
  • „Аутопсия на зимните миражи“. Варна: Книгата, 2011, 78 с.
  • „Дърво за бесене на поет“. Варна: Книгата, 2012, 68 с.
  • „Делникът на един безделник“. Варна: Колор принт, 2013, 168 с.
  • „Рецитал със стиснато гърло“, Варна: Колор принт, 2014, 188 с.
  • "Вечерна проверка за ангели", Варна: Колор принт, 2015
  • "Анализ на залязващото слънце", Варна: Колор принт, 2016
  • „Черно на бяло”.Варна: Книгата, 2017
  • "Дръж ми шапката, мила", Варна: Колор принт, 2017
  • "Прочит на огледалото". Варна: Колор принт, 2018

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на национални и регионални литературни награди, между които са:

и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Валери Станков, „Слово при получаване на националната награда „Гео Милев“ по време на Гео-Милеви дни 2003“, сайт на музея „Гео Милев“, Стара Загора
  2. „Заместник-кметът Офелия Кънева връчи първата награда на община Сливен за поезия на името на Дамян Дамянов на поета Валери Станков“, Пресцентър на Община Сливен, 17.05.2006
  3. „Първи национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил – 2007“, BGLog.net, 14 май 2007 г.
  4. Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 05.06.2011.
  5. „Валери Станков с Националната литературна награда „Иван Пейчев“ за 2011“, електронен бюлетин „Културни новини“, 16.12.2011
  6. „Валери Станков с наградата „Иван Пейчев“, в. „Дума“, бр. 290, 19 декември 2011 г.
  7. „Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия „Теодор Траянов“, електронен бюлетин Културни новини, 02.02.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]