Валтер Венк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Венк
германски генерал
FeldmarschallWaltherWenck.jpg

Звание Генерал от танковите войски
Години на служба 1920 1932; 1933 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (до 1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (до 1932)
Balkenkreuz.svg Луфтвафе (до 1945)
Военно формирование танкови войски
Командвания 12-та армия
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Рицарски кръст

Роден
Починал
Подпис Wenck Untreschrift.jpg
Валтер Венк в Общомедия

Валтер Венк (на немски: Walther Wenck) е най-младият генерал в германската армия по времето на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 септември 1900 г. във Витенберг, Германска империя. През 1911 г. постъпва в кадетския корпус в Наумберг, а 7 години по-късно – в средното военно училище в Грос-Лихтерфелд.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

На 1 май 1920 г. е зачислен към 5-ти редовен полк на Райхсвера, на 1 февруари 1923 г. е произведен в унтерофицер. През май 1933 г. (вече лейтенант), Венк е разпределен в 3-ти моторизиран разузнавателен батальон. Получава звание хауптман (капитан), преминава подготовка в Ген-щаба на армията и през 1936 г. е назначен в щаба на танковия корпус, разквартируван в Берлин.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

На 1 март 1939 г. е повишен в майор и в качеството на оперативен офицер го преместват в 1-ва танкова дивизия във Ваймар. С нея Валтер Венк участва в Полската и Западните кампании. В края на войната той командва германската 12-та армия.[1] Заповядва на своята армия да се предаде на американските войски, за да избегне предаването си на руските. Преди да се предаде, Венк взема важно, но неуспешно участие в битката за Берлин.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 1 май 1982 г. в автомобилна катастрофа в Бад-Ротенфелде, Германия.

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал Судетия (4 септември 1939)
  • Германски орден „Железен кръст“ (1939) – II-ра (13 септември 1939) и I-ва степен (4 октомври 1939)
  • Германска Значка за раняване (1940) – черна (18 май 1940)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Ryan, Cornelius (1966). Last Battle. New York: Simon and Schuster. p. 443.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ryan 1966: p. 443

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]