Валтер Кемповски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Кемповски
Walter Kempowski
Валтер Кемповски
Валтер Кемповски
Роден 29 април 1929 г.
Починал 5 октомври 2007 г. (78 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр проза, стихотворение, есе радиодрама, публицистика
Награди Федерален орден за заслуги (1996)
Награда Томас Ман (2005)
Подпис Kempowski signatur.JPG
Уебсайт
Валтер Кемповски в Общомедия

Валтер Кемповски (на немски: Walter Kempowski) е немски писател, известен преди всичко с автобиографичните си романи от поредицата „Немски хроники“, а също с проекта си „Ехолот“, в който чрез колажи от дневници, писма и други свидетелства от всекидневието създава картина на своето време.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Кемповски е роден през 1929 г. в Росток. Баща му е собственик на корабоплавателна компания, а майка му е дъщеря на търговец от Хамбург. През 1935 г. момчето започва основното си образование и през 1939 г. влиза в местната гимназия.

Като младеж Кемповски покрай по-големия си брат развива вкус към американския джаз и суинг-музиката. Става член на задължителната Хитлерова младеж, но поради „нездравите“ си интереси е пратен в наказателно подделение на организацията.

В началото на 1945 г. Кемповски е мобилизиран като помощник в зенитната артилерия на Луфтвафе и служи в специална част с куриерски функции. Бащата на Кемповски още в началото постъпва на военна служба като доброволец и загива в битка през 1945 г.

След края на войната Кемповски работи за американските окупационни власти във Висбаден. При едно посещение при майка си в Росток през март 1948 г. е заловен от съветската служба за сигурност НКВД. Заедно с брат си е осъден от съветски трибунал на 25 години трудов лагер като американски шпионин. Майка им е осъдена на 10 години принудителен труд поради „недоносителство за агенти на чужди тайни служби“.

Валтер Кемповски изтърпява наказанието си в тогавашния затвор в Бауцен. През 1953 г. за няколко седмици е държан в единочка поради подозрението, че е основал християнско подмолно движение. През 1954 г. става ръководител на затворническия хор.

Преживяванията в Бауцен Кемповски пресъздава в първата си книга „В блока. Затворнически записки“. („Im Block, ein Haftbericht“) (1969)

През март 1956 г. Валтер Кемповски е освободен предсрочно след осем години, прекарани в затвора. Първоначално заминава за Хамбург при майка си, която е освободена още през 1954 г. Там започва да си води редовно дневник. През 1957 г. полага матура в Гьотинген и записва да следва педагогика. След 1960 г. работи като основен учител в различни градчета.

През 2005 г. Кемповски завършва огромната си творба „Ехолот“ („Das Echolot“), колекция от колажи и текстове за многобройни хора, живели в условията на войната. В сборника са включени хиляди лични документи, писма, изрезки от вестници и непубликувани автобиографии, събирани от автора в продължение на повече от двадесет години.

Създал си литературна слава, Валтер Кемповски умира на 78-годишна възраст от рак на дебелото черво.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Im Block, ein Haftbericht, 1969
    Deutsche Chronik:
    • Deutsche Chronik I. Aus großer Zeit, 1978
    • Deutsche Chronik II. Schöne Aussicht, 1981
    • Deutsche Chronik III. Haben Sie Hitler gesehen?, 1973[1]
    • Deutsche Chronik IV. Tadellöser & Wolff, 1971
    • Deutsche Chronik V. Uns geht’s ja noch gold, 1972
    • Deutsche Chronik VI. Haben Sie davon gewußt?, 1979[1]
    • Deutsche Chronik VII. Ein Kapitel für sich, 1975
    • Deutsche Chronik VIII. Schule (Immer so durchgemogelt. Erinnerungen an unsere Schulzeit), 1974
    • Deutsche Chronik IX. Herzlich willkommen, 1984, 1997
    Das Echolot:
    • Das Echolot. Ein kollektives Tagebuch Januar und Februar 1943, 4 Bde., 1993
    • Das Echolot. Fuga furiosa. Ein kollektives Tagebuch Winter 1945 4 Bde, 1999
    • Das Echolot. Barbarossa '41. Ein kollektives Tagebuch, 2002
    • Das Echolot. Abgesang '45. Ein kollektives Tagebuch, 2005
    • Culpa. Notizen zum Echolot, 2005
  • Träumereien am elektrischen Kamin (Hörspiel), 1971
  • Ausgeschlossen (Hörspiel), 1972
  • Haben Sie Hitler gesehen? (Hörspiel), 1973
  • Der Hahn im Nacken. Mini-Geschichten, 1973
  • Walter Kempowskis Harzreise erläutert, 1974
  • Beethovens Fünfte (Hörspiel), 1975
  • Alle unter einem Hut, 1976
  • Wer will unter die Soldaten, 1976
  • Unser Herr Böckelmann, 1979
  • Mein Lesebuch, 1980
  • Moin Vaddr läbt (Hörspiel), 1980
  • Kempowskis einfache Fibel, 1980
  • Führungen – ein deutsches Denkmal (Hörspiel), 1982
  • Herrn Böckelmanns schönste Tafelgeschichten, 1983
  • Alles umsonst (Hörspiel), 1984
  • Haumiblau. 208 Pfenniggeschichten für Kinder, 1986
  • Der Landkreis Verden – ein Portrait, 1987
  • Hundstage, 1988
  • Alkor, Tagebuch, 1989, 2001
  • Ein Knie geht einsam durch die Welt (als Herausgeber), 1989
  • Sirius. Eine Art Tagebuch, 1990
  • In Rostock, 1990
  • Mark und Bein. Eine Episode, 1992
  • Mein Rostock, 1994
  • Der arme König von Opplawur. Ein Märchen, 1994
  • Weltschmerz. Kinderszenen fast zu ernst, 1995
  • Der Krieg geht zu Ende. Chronik für Stimmen (Hörspiel, 9 Std.), 1995
  • Bloomsday '97, 1997
  • Heile Welt, 1998
  • Der rote Hahn. Dresden 1945, 2001
  • Letzte Grüße, 2003
  • Das 1. Album. 1981–1986, 2004
  • Hamit. Tagebuch 1990, 2006
  • Alles umsonst, 2006
  • Somnia. Tagebuch 1991, 2008
  • Langmut. Gedichte, 2009
  • Umgang mit Größen. Meine Lieblingsdichter – und andere, 2011
  • Wenn das man gut geht! Aufzeichnungen 1956–1970, 2012
  • Plankton. Ein kollektives Gedächtnis (Hrsg. von Walter Kempowski und Simone Neteler), 2014

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Кемповски в Росток (2009)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2009 г. по повод 80-годишнината на писателя част от пристанището на град Росток е наречено Кемповски бряг и е открит негов паметник.
  • В Хамбург на всеки две години се присъжда литературната награда „Валтер Кемповски“.
  • Астероид (11789 Кемповски) е наречен на писателя.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]