Валтер Лухт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валтер Лухт
генерал от артилерията
Лухт в СССР през март 1943 г.
Лухт в СССР през март 1943 г.
Информация
Служба 1901 – 1945
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Командвания 11-та армия
87-ма пехотна дивизия
Войни Първа световна война
Гражданска война в Испания
Втора световна война
Отличия D-PRU EK 1914 2 Klasse BAR.svg Железен кръст 2-ра степен
Планка железного креста 1 класс.png Железен кръст 1-ва степен
DEU Ehrenkreuz des Weltkrieges Kriegsteilnehmer BAR.svg Кръст на честта
Commendatore OCI Kingdom BAR.svg Орден на Короната на Италия
Лента Медали за Испанскую компанию 1936-1939 гг..svg Медал за Испанската кампания
DEU Ostmedaille BAR.svg Източен медал
DEU DK Gold BAR.png Германски кръст злато[1]
Ribbon of Knight's Cross of the Iron Cross With Oak Leaves.svg Рицарски кръст
AUT KuK Kriegsbande BAR.svg Кръст за военни заслуги на Австро-Унгария
Long.Serv.Naziarmy.png Медал за дългогодишна служба във Вермахта

Роден
Починал
18 март 1949 г. (67 г.)
Валтер Лухт в Общомедия

Валтер Лухт (на немски: Walther Lucht) е генерал от артилерията на германския Вермахт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва гимназия, през лятото на 1901 г. става част от армията на империята като кадет.

На 18 октомври 1902 г. получава ранг лейтенант. В периода от 1907 до 1910 г. Валтер Лухт служи като адютант на батальона, а на 1 януари 1913 г. е назначен за адютант на полковник.

До началото на Първата световна война, докато учи във военна академия в Берлин, той е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в полк като командир на батарея. До октомври 1914 г. Лухт получава първата си награда „Железен кръст“ втора степен и точно една година по-късно – Железен кръст от 1-ва степен.[2] На 31 март 1932 г. в ранг полковник се пенсионира по здравословни причини.

След 4 години почивка, Лухт отново решава да се върне в армията, като отива на разположение на началника на Генералния щаб на армията.

От октомври 1937 г. до март 1938 г. става командир на артилерията на легион „Кондор“. Той заема тази длъжност през лятото на 1939 г. За успешни действия му е връчен испанският кръст със Златните мечове.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

С избухването на Втората световна война той е прехвърлен да командва 215-ия артилерийски полк. На 17 февруари 1940 г. е повишен до степен генерал-майор. От 6 февруари 1940 г. до ноември 1941 г. той ръководи 44 артилерийски команди. На 8 ноември 1941 г. е назначен за изпълняващ длъжността командир на 87-ма пехотна дивизия, като временно замества. На 3 декември 1941 г. отряди на дивизията достигат източния край на гората край село Маслово, като по този начин се приближават до Кремъл на разстояние 33 километра.[3] От март 1942 г. е командир на 336-та пехотна дивизия. На 1 ноември 1942 г. е повишен в генерал-лейтенант.

За успешни отбранителни битки в района на Дон, на 30 януари 1943 г. е награден с Рицарският кръст на Железния кръст.

До 1948 г. е пленник на Съюзниците. На 18 март 1949 г. загива при автомобилна катастрофа близо до Хайлброн.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Patzwall & Scherzer 2001, p. 286.
  2. Thomas 1998, p. 39.
  3. Михалёв И., Четвериков Л., фон Хассель А., Мерроу А. „Бои под Звенигородом осенью-зимой 1941 года. Взгляд с немецкой стороны“. – М., 2011. – 372 с., ил., цв. вкл.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лухт, Вальтер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.