Валтер Хьолерер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Валтер Хьолерер
Walter Höllerer
Bundesarchiv B 145 Bild-P091852, Verleihung des Berliner Kunstpreises.jpg
Проф. Валтер Хьолерер (вляво) през 1966 г.
Роден 19 декември 1922 г.
Починал 20 май 2003 г. (80 г.)
Професия писател, литературовед, литературен критик
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр изследване, стихотворение, роман
Уебсайт Страница в IMDb
Валтер Хьолерер в Общомедия

Валтер Хьолерер (на немски: Walter Höllerer) е немски писател, литературовед и литературен критик, роден на 19 декември 1922 г. в Зулцбах-Розенберг.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Хьолерер служи като войник през Втората световна война. След 1945 г. следва философия, история, германистика и сравнително литературознание в университетите на Ерланген, Гьотинген и Хайделберг. Завършва с докторска теза върху творчеството на Готфрид Келер.

От 1954 до 1958 г. Хьолерер е асистент и приватдоцент във Франкфуртския университет. През 1954 г. участва в срещата на свободното литературно сдружение Група 47.

През ранните 60-те години Хьолерер модерира литературни предавания в „Радио Свободен Берлин“.[1] От 1959 г. до емеритирането си през 1988 Хьолерер е редовен професор по литературознание в Техническия университет на Берлин. Наред с това е канен многократно като гост професор в САЩ.

Покрай научната си работа Валтер Хьолерер публикува собствени стихотворения и романи, пише критики и послеслови. През 1954 г. основава двумесечното списание „Акценти“, което става един от най-важните литературни форуми във Федералната република. През 1961 г. извиква на живот списанието „Езикът в техническата епоха“, а през 1963 г. – „Литературен колоквиум Берлин“. С дейността си като издател и критик, а също с катедрата си по литературознание в Техническия университет Хьолерер формира духовния живот в страната.

След дискусии за личността на Валтер Хюлерер става известно, че през 1941 г. той е членувал в НСДАП. Хьолерер отбелязва по този случай, че никога не е получавал потвърждение за партийното си членство.

Награди и почести[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966: Награда Фонтане
  • 1993: Награда Хорст Бинек за поезия
  • 1994: Rahel-Varnhagen-von-Ense-Medaille der Stadt Berlin
  • 1959: Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
  • 1994: Nordgaupreis des Oberpfälzer Kulturbundes in der Kategorie „Dichtung“.
  • 2007: Am 19. April 2007 wurde die staatliche Realschule Sulzbach-Rosenberg in Walter-Höllerer-Realschule umbenannt

Валтер Хьолерер е почетен гражданин и носител на културната награда на град Зулцбах-Розенберг.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Gottfried Kellers „Die Leute von Seldwyla|Leute von Seldwyla“ als Spiegel einer geistesgeschichtlichen Wende. Eine Studie zur Geschichte der Novelle im 19. Jahrhundert (Diss.), 1949
  • Zwischen Klassik und Moderne. Lachen und Weinen in der Dichtung einer Übergangszeit, 1958
  • Theorie der modernen Lyrik. Dokumente zur Poetik 1, 1965
  • Modernes Theater auf kleinen Bühnen, 1965

Литературни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Der andere Gast, Gedichte, 1952
  • Gedichte. Beigefügt: Wie entsteht ein Gedicht?, 1964
  • Systeme. Neue Gedichte. Literarisches Colloquium, Berlin 1969
  • Die Elephantenuhr, Roman 1973
  • Alle Vögel, alle. Eine Komödie in 2 Akten samt einem Bericht und Anmerkungen zum Theater, 1978
  • Gedichte 1942–1982, 1982
  • Oberpfälzische Weltei-Erkundungen, 1987

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Höllerer moderierte zum Beispiel am 11. November 1962 in der Kulturwelle SFB 3 einen Mitschnitt der Gruppe 47, an deren Treffen er selbst teilnahm Quelle: Archiv des RBB, Archivnummer 0903151

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]