Вангард (линеен кораб, 1909)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Вангард“
HMS Vanguard
HMS Vanguard (1909).gif
Линкора „Вангард“ на котва, 1915 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен кораб от типа „Сейнт Винсент“
Производител Vickers, Sons & Maxim Ltd. в Бароу на Фърнис, Великобритания.
Живот
Поръчан 8 февруари 1908 г.
Заложен 2 април 1908 г.
Спуснат на вода 22 февруари 1909 г.
Влиза в строй 1 март 1910 г.
Изведен от
експлоатация
потъва на 9 юли 1917 г. от взрив на боезапаса
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 163,4 m
Ширина 25,6 m
Газене 8,5 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
18 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
24 500 к.с.
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Водоизместимост 20 000 t (нормална)
23 030 t (пълна)
Броня главен пояс: 180 – 254 mm;
траверси: 127 – 203 mm;
палуба: 20 – 76 mm;
барбети: 127 – 229 mm;
кули ГК: 279 mm;
бойна рубка: 203 – 279 mm
Екипаж 718 души
Далечина на
плаване
6 900 морски мили при 10 възела ход
Въоръжение
Артилерия 5x2 305 mm;
20x1 102 mm;
4x1 47 mm;
7x1 7,7 mm картечници „Максим“, обр. 1909 г.
Торпеда 3 x 457 mm ТА
„Вангард“ в Общомедия

Вангард (на английски: HMS Vanguard е британски линеен кораб от типа „Сейнт Винсент“. Участва в Първата световна война, в частност – в Ютландското сражение.

Описание на кораба[редактиране | редактиране на кода]

Линкорите-дредноути от типа „Сейнт Винсент“ са разработени според резултатите от строителството и експлоатацията на линкорите-дредноути от типа „Белерофонт“. Разликите са в малко увеличените размери, бронирането и поставянето на по-мощните оръдия на главния калибър Mark XI. „Вангард“ има пълна дължина от 163 метра, водоизместимост 20 000 тона, ширина 25,6 метра, газене 8,5 метра. Кораба има противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща двойното дъно, както е и при линейните кораби от типа „Белерофонт“. През 1910 г. екипажа на кораба е съставен от 753 матроса и офицера.

1stGenBritishBBs.tiff

„Вангард“ има два комплекта парни турбини Парсънс, към които се подава пара от 18 парни котела „Бабкок—Уилкокс“. Турбините развиват мощност от 24 500 конски сили (18 300 кВт), скоростта на кораба съставлява 21 възела (39 километра в час). По време на морския си преход от 17 декември 1910 г. е фиксирана скорост от 22,3 възела (41,3 километра в час). „Вангард“ изминава 6900 морски мили със скорост 10 възела (19 километра в час). Дебелината на пояса в района на мидъла е 254 мм.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

След спуска на вода, 22 февруари 1910 г.

Въоръжението на кораба съставляват десет 12 дюймови оръдия (305 милиметра) Mark XI, разположени по двойки в пет оръдейни кули. Три от тях са разположени надлъжно по осевата линия на кораба (носят индексите 'A', 'X', 'Y', номерация от носа), по една кула на левия и десния борд ('P' и 'Q' съответно). Спомагателната артилерия се състои от двадесет 4/102 милиметрови противоминни оръдия Mark VII. От тях осем 102 мм са поставени на покривите на кулите и дванадесет в надстройките. По време на преоборудването му от 1916 г. противоминните оръдия са свалени от кулите и са пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също така са им поставени щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се осигури въоръжение за малките кораби, остават тринадесет оръдия. Също са добавени 76 милиметрови зенитни оръдия. Също така на кораба има поставени три 450 милиметрови торпедни апарата. През май 1916 г. преди Ютландското сражение на предната мачта е поставен пост за управление на огъня. Допълнително са поставени около 50 тона броня. Към април 1917 г. има 13 4-дюймови противоминни оръдия, едно 4-дюймово и едно 3-дюймово зенитни оръдия.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Преди Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

12 кърмовата кула и противоминните 4 оръдия. Фотография приблизително от 1914 г.

„Вангард“ е осмият кораб в Кралския флот, който получава това име. Поръчан е за строеж на 8 февруари 1908 г. Официалното залагане на кораба е на 2 април 1908 г., спуснат е на вода на 22 февруари 1909 г., приет е в списъците на флота на 1 март 1910 г. Включая въоръжението стойността на кораба съставя според различни оценки 1,464,030£ – 1,607,780£. След приемаето му на въоръжение за командир на кораба е назначен капитан John Eustace, кораба е придаден на 1-ва дивизия от Флота на метрополията. Кораба взема участие в почестите, свързани с коронацията на Джордж V, в частност, в големия преглед на флота от 24 юни 1911 г., а също участва в съвместните учения с Флота на Атлантика месец преди началото на ремонт.

1-ва линейна ескадра в морето. 1915 г.

След ремонта кораба повторно влиза в строй, на 28 март 1912 г., и на 1 май е преназначен в 1-ва линейна ескадра.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

HMS Vanguard postcard.jpg

В периода от 17 до 20 юли 1914 г. на „Вангард“ се провеждат мероприятия по мобилизация и подготовката на кораба за военни действия. Пристига в Портланд на 27 юли, там получава заповед след два дена да се присъедини към Гранд Флийта в Скапа Флоу, за да защитава флота от възможната атака на немския флот. През август 1914 г., след началото на Първата световна война, Флота на метрополията е реорганизиран във Великия флот (Гранд Флийт), за негов командващ е назначен адмирал Джон Джелико. На 1 септември Гранд Флийт пуска котва в Скапа Флоу, лекият крайцер „Фалмут“ сигнализира за немска подводница и вдига тревога. „Вангард“ също въжда перископ на повърхността на водата и открива огън. Но тревогата се оказва фалшива. На 8 – 12 декември 1-ва ескадра военни крайцери патрулира акваторията северозападно от Шетландските острови, също така провежда артилерийски стрелби. След четири дена Гранд Флийт се опитва да прихване рейда на немските кораби към Скарбъро, Хартлпул и Уитби, но не успява да засече немския флот. „Вангард“ в състава на Гранд Флийт провежда в периода 25 – 27 декември още един рейд в Северно море.

Цялата 1915 г. „Вангард“ е в състава на 1 ескадра линейни крайцери, предприемайки опити за прихващане на немските кораби, съпровожда конвои, патрулира акваторията на Северно море, а също имайки активни учебни стрелби и учения.

През април 1916 г. „Вангард“ е предаден на 4-та ескадра линейни крайцери.

Ютландско сражение[редактиране | редактиране на кода]

Карта на сражението. Британските сили са обозначени със синьо, немските с червено

На 31 май „Вангард“, вече под командването на капитан Джеймс Дик, е осемнадесети кораб в линията. Скоро след разгръщането на походния строй в бойна линия снарядите от немските оръдия започват да падат близо до кораба. По време на първия етап от сражението, започвайки от 18:32, кораба произвежда 42 изстрела с основните си оръдия по лекия крайцер SMS „Wiesbaden“, постигайки няколко попадения. Между 19:20 и 19:30 „Вангард“ без какито и да е резултати води огън по немските кораба, без попадения. Това е последния път, когато кораба стреля от своите оръдия по противника. В хода на битката „Вангард“ изстрелва 65 снаряда с повишена мощност и 15 обикновени 12 дюймови снаряда, а също така и 10 снаряда от 4 дюймовите оръдия.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

„Вангард“ се намира на котва на рейда на Скапа Флоу от декември. На 9 юли 1917 г. екипажа провежда обичайната си служба за обслужването на машините и механизмите на стоящия на продължителна стоянка кораб. В 23:20 се случва мощна експлозия, съда е разкъсан на няколко части и моментално потъва. Спасени са само 3 човека. Загиват 843 човека, в т.ч. два австралийски огняра от лекия крайцер „HMAS Sydney“, служещи на линкора. Друга жертва е капитан Кюсуке Ето, военен наблюдател от Имперския японски флот, който е командирован в Кралския флот в рамките на англо-японския алианс.

Комисията по разследване разпитва множество свидетели от близките съдове, които биха могли да видят взрива. Всички свидетели казват, че първо има малък взрив с бял пламък между предната мачта и носовата кула 'A'. След това последоват два големи взрива. Свидетелите указват, че главният взрив е в района на бордовите кули 'P' и 'Q'. Взрива изхвърля много обломки, които затрупват близлежащите кораби. Така например, обломък с размери 1,8 на 1,2 метра пада на дрендоута „HMS Bellerophon“. На него са открити механизми, изхвърлени от носовата оръдейна кула 'A'. Това подтвърждава мнението, че взрива става в носовата част. Очевидно е, че се взривява кордит в зарядите, обаче причините за взрива не са така очевидни. Една от версиите е, че по време на престоя поради работата на някои от котлите се е покачила температурата в артилерийския погреб за 4-дюймовите оръдия, което е предизвикало запалването на кордита и последващата детонация, която води до последователната детонация в другите артилерийски погреби.

Останките на кораба се намират на дълбочина 14,2 метра, до 1984 г. мястото на гибел не е обявено за военен гроб и се подлага на постоянни атаки от нелегални археолози и ловци за цветни метали. Средната част на кораба практически напълно е унищожена от взрива, бордовите кули са изхвърлени от взрива на 40 метра. Кърмата и бака практически не са пострадали. От 2002 г. гмурканията към обломките без разрешение са забранени.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Vanguard (1909)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.