Вангард (линеен кораб, 1909)

„Вангард“
HMS Vanguard
	„Вангард“ HMS Vanguard
	Линкорът „Вангард“ на котва, 1915 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Сейнт Винсент“
Производител	Vickers, Sons & Maxim Ltd. в Бароу на Фърнис, Великобритания.
Служба
Поръчан	8 февруари 1908 г.
Заложен	2 април 1908 г.
Спуснат на вода	22 февруари 1909 г.
Влиза в строй	1 март 1910 г.
Изведен от; експлоатация	потъва на 9 юли 1917 г. от взрив на боезапаса
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	20 000 t (нормална);; 23 200 t (пълна)
Дължина	163,4 m
Ширина	25,6 m
Газене	8,5 m
Броня	главен пояс: 180 – 254 mm;; траверси: 127 – 203 mm;; палуба: 20 – 76 mm;; барбети: 127 – 229 mm;; кули на ГК: 279 mm;; бойна рубка: 203 – 279 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons;; 18 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	24 500 к.с. (18,3 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	21 възела; (39 km/h)
Далечина на; плаване	6900 морски мили при 10 възела ход;; Запас гориво: 2800 t въглища и 940 t нефт
Екипаж	718 души
Името на английски език	; означава Авангард
Въоръжение
Артилерия	5x2 305 mm;; 20x1 102 mm;; 4x1 47 mm;; 7x1 7,7 mm картечници „Максим“, обр. 1909 г.
Торпедно; въоръжение	; 3x1 457 mm ТА
	„Вангард“ в Общомедия

Вангард (на английски: HMS Vanguard) е британски линеен кораб от типа „Сейнт Винсент“. „Вангард“ е осмият кораб в Кралския флот с това име.^[1] Участва в Първата световна война, в частност – в Ютландското сражение.

Описание на кораба

Линкорите-дреднаути от типа „Сейнт Винсент“ са разработени според резултатите от строителството и експлоатацията на линкорите-дреднаути от типа „Белерофонт“. Разликите са в слабо увеличените размери, бронирането и поставянето на по-мощните оръдия главния калибър Mark XI. „Вангард“ има максимална дължина от 163 метра, водоизместимост от 20 000 тона, ширина 25,6 метра, газене 8,5 метра. Корабът има противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща двойното дъно, както е и при линейните кораби от типа „Белерофонт“. През 1910 г. екипажът на кораба е съставен от 753 матроса и офицера.

„Вангард“ има два комплекта парни турбини „Парсънс“, към които се подава пара от 18 парни котела „Бабкок—Уилкокс“. Турбините развиват мощност от 24 500 конски сили (18 300 кВт), скоростта на кораба съставлява 21 възела (39 километра в час). По време на морския си преход от 17 декември 1910 г. е фиксирана скорост от 22,3 възела (41,3 километра в час). „Вангард“ изминава 6900 морски мили със скорост 10 възела (19 километра в час). Дебелината на пояса в района на мидъла е 254 мм.

Въоръжение

Въоръжението на кораба съставляват десет 12 дюймови оръдия (305 милиметра) Mark XI, разположени по двойки в пет оръдейни кули. Три от тях са разположени надлъжно по оста на кораба (носят индексите 'A', 'X', 'Y', номерация от носа), по една кула на левия и десния борд ('P' и 'Q' съответно). Спомагателната артилерия се състои от двадесет 4/102 милиметрови противоминни оръдия Mark VII. От тях осем 102 мм са поставени на покривите на кулите и дванадесет в надстройките. По време на преоборудването му от 1916 г. противоминните оръдия са свалени от кулите и са пренесени на палубите на мостиците и надстройките, а също така са им поставени щитове. През 1917 г. част от оръдията са свалени, за да се осигури въоръжение за малките кораби, остават тринадесет оръдия. Също са добавени 76 милиметрови зенитни оръдия. Също така на кораба има поставени три 450 милиметрови торпедни апарата. През май 1916 г. преди Ютландското сражение на предната мачта е поставен пост за управление на огъня. Допълнително са поставени около 50 тона броня. Към април 1917 г. има 13 4-дюймови противоминни оръдия, едно 4-дюймово и едно 3-дюймово зенитни оръдия.

История на службата

Преди Първата световна война

„Вангард“ е осмият кораб в Кралския флот, който получава това име. Поръчан е за строеж на 8 февруари 1908 г. Официалното залагане на кораба е на 2 април 1908 г., спуснат е на вода на 22 февруари 1909 г., приет е в списъците на флота на 1 март 1910 г. Включая въоръжението стойността на кораба съставя според различни оценки 1 464 030£ – 1 607 780£. След приемането му на въоръжение за командир на кораба е назначен капитан John Eustace, корабът е придаден на 1-ва дивизия от Флота на метрополията. Корабът взема участие в почестите, свързани с коронацията на Джордж V, в частност, в големия преглед на флота от 24 юни 1911 г., а също участва в съвместните учения с Флота на Атлантика месец преди началото на ремонт.

След ремонта корабът повторно влиза в строй, на 28 март 1912 г., и на 1 май е преназначен в 1-ва линейна ескадра.

Първа световна война

В периода от 17 до 20 юли 1914 г. на „Вангард“ се провеждат мероприятия по мобилизация и подготовката на кораба за военни действия. Пристига в Портланд на 27 юли, там получава заповед след два дена да се присъедини към Гранд Флийта в Скапа Флоу, за да защитава флота от възможната атака на немския флот. През август 1914 г., след началото на Първата световна война, Флота на метрополията е реорганизиран във Великия флот (Гранд Флийт), за негов командващ е назначен адмирал Джон Джелико. На 1 септември Гранд Флийт пуска котва в Скапа Флоу, лекият крайцер „Фалмут“ сигнализира за немска подводница и вдига тревога. От „Вангард“ също виждат перископ на повърхността на водата и откриват огън. Но тревогата се оказва фалшива. На 8 – 12 декември 1-ва ескадра патрулира акваторията северозападно от Шетландските острови, също така провежда артилерийски стрелби. След четири дена Гранд Флийт се опитва да прихване рейда на немските кораби към Скарбъро, Хартлпул и Уитби, но не успява да засече немския флот. „Вангард“, в състава на Гранд Флийт, провежда в периода 25 – 27 декември още един рейд в Северно море.

Цялата 1915 г. „Вангард“ е в състава на 1 ескадра линейни кораби, предприемайки опити за прихващане на немските кораби, съпровожда конвои, патрулира акваторията на Северно море, а също имайки активни учебни стрелби и учения.

През април 1916 г. „Вангард“ е предаден на 4-та ескадра.

Ютландско сражение

Основна статия: Ютландска битка

На 31 май „Вангард“, вече под командването на капитан Джеймс Дик, е осемнадесети кораб в линията. Скоро след разгръщането на походния строй в бойна линия снарядите от немските оръдия започват да падат близо до кораба. По време на първия етап от сражението, започвайки от 18:32, корабът произвежда 42 изстрела с основните си оръдия по лекия крайцер^{[~ 1]} SMS^{[~ 2]}) „Wiesbaden“, постигайки няколко попадения. Между 19:20 и 19:30 „Вангард“, без каквито и да е резултати, води огън по немските кораби, без попадения. Това е последния път, когато корабът стреля от своите оръдия по противника. В хода на битката „Вангард“ изстрелва 65 снаряда с повишена мощност и 15 обикновени 12 дюймови снаряда, а също така и 10 снаряда от 4 дюймовите оръдия.

Гибел

„Вангард“ се намира на котва на рейда на Скапа Флоу от декември. На 9 юли 1917 г. екипажът провежда обичайната си служба за обслужването на машините и механизмите на стоящия на продължителна стоянка кораб. В 23:20 се случва мощна експлозия, съдът е разкъсан на няколко части и моментално потъва. Спасени са само 3 души. Загиват 843 души, в т.ч. два австралийски огняра от лекия крайцер HMAS „Sydney“, служещи на линкора. Друга жертва е капитан Кюсуке Ето, военен наблюдател от Имперския японски флот, който е командирован в Кралския флот в рамките на англо-японския алианс.

Комисията по разследване разпитва множество свидетели от близките съдове, които биха могли да видят взрива. Всички свидетели казват, че първо има малък взрив с бял пламък между предната мачта и носовата кула 'A'. След това последоват два големи взрива. Свидетелите указват, че главният взрив е в района на бордовите кули 'P' и 'Q'. Взривът изхвърля много обломки, които затрупват близлежащите кораби. Така например, обломък с размери 1,8 на 1,2 метра пада на дреднаута „HMS Bellerophon“. На него са открити механизми, изхвърлени от носовата оръдейна кула 'A'. Това потвърждава мнението, че взривът става в носовата част. Очевидно е, че се взривява кордитът в зарядите, обаче причините за взрива не са така очевидни. Една от версиите е, че по време на престоя, поради работата на някои от котлите, се е покачила температурата в артилерийския погреб за 4-дюймовите оръдия, което е предизвикало запалването на кордита и последващата детонация, която води до последователната детонация в другите артилерийски погреби.

Останките на кораба се намират на дълбочина 14,2 метра, до 1984 г. мястото на гибел не е обявено за военен гроб и се подлага на постоянни атаки от нелегални археолози и ловци за цветни метали. Средната част на кораба практически напълно е унищожена от взрива, бордовите кули са изхвърлени от взрива на 40 метра. Кърмата и бакът практически не са пострадали. От 2002 г. гмурканията към обломките без разрешение са забранени.

Коментари

↑ Според немската класификация той се обозначава като малък крайцер (на немски: Kleiner Kreuzer).
↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).

Източници

↑ Colledge, J. J.; Warlow, Ben (2006) [1969]. Ships of the Royal Navy: The Complete Record of All Fighting Ships of the Royal Navy from the 15th Century to the Present (Rev. ed.). London: Chatham Publishing, p. 369 ISBN 978-1-86176-281-8. OCLC 67375475.

Литература

Brooks, John. Warship 1996. London, Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-685-X. p. 150 – 170. (на английски)
Brown, David K. The Grand Fleet: Warship Design and Development 1906 – 1922. reprint of the 1999. London, Caxton Editions, 2003. ISBN 1-84067-531-4. (на английски)
Burt, R. A. British Battleships of World War One. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1986. ISBN 0-87021-863-8. (на английски)
Campbell, N. J. M. Jutland: An Analysis of the Fighting. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1986. ISBN 0-87021-324-5. (на английски)
Colledge, J. J.; Warlow, Ben (2006) [1969]. Ships of the Royal Navy: The Complete Record of All Fighting Ships of the Royal Navy from the 15th Century to the Present (Rev. ed.). London: Chatham Publishing, p. 369 ISBN 978-1-86176-281-8. OCLC 67375475.
Corbett, Julian. Naval Operations. reprint of the 1940 second. Т. III. London and Nashville, Tennessee, Imperial War Museum in association with the Battery Press, 1997. ISBN 1-870423-50-X. (на английски)
Friedman, Norman. Naval Weapons of World War One. Seaforth, 2011. ISBN 978-1-84832-100-7. (на английски)
Conway's All the World's Fighting Ships 1906 – 1922. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5. (на английски)
Halpern, Paul G. A Naval History of World War I. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1995. ISBN 1-55750-352-4. (на английски)
Jellicoe, John. The Grand Fleet, 1914 – 1916: Its Creation, Development, and Work. New York, George H. Doran Company, 1919. (на английски)
Massie, Robert K. Castles of Steel: Britain, Germany, and the Winning of the Great War at Sea. New York, Random House, 2003. ISBN 0-679-45671-6. (на английски)
Monograph No. 12: The Action of Dogger Bank–24th January 1915. Т. III. The Naval Staff, Training and Staff Duties Division, 1921. p. 209 – 226. (на английски)
Monograph No. 24: Home Waters—Part II: September and October 1914. Т. XI. The Naval Staff, Training and Staff Duties Division, 1924. (на английски)
Parkes, Oscar. British Battleships. reprint of the 1957. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1990. ISBN 1-55750-075-4. (на английски)
Preston, Antony. Battleships of World War I: An Illustrated Encyclopedia of the Battleships of All Nations 1914 – 1918. New York, Galahad Books, 1972. ISBN 0-88365-300-1. (на английски)
Schleihauf, William. Disaster in Harbour: The Loss of HMS Vanguard. Т. X. The Northern Mariner/Le Marin du nord, 2000. p. 57 – 89. (на английски)
Tarrant, V. E. Jutland: The German Perspective: A New View of the Great Battle, 31 May 1916. repr. London, Brockhampton Press, 1999. ISBN 1-86019-917-8. (на английски)

Външни препратки

ST. VINCENT battleships (1909 – 1910) ((en))
www.maritimequest.com ((en))
A casualty roster by name ((en))
Transcript of the Court of Inquiry into her loss ((en))
Maritimequest HMS Vanguard Photo Gallery ((en))
Battle of Jutland Crew Lists Project – HMS Vanguard Crew List ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by Архив на оригинала от 2009-02-01 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Вангард (линеен кораб, 1909)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Vanguard (1909) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[2] Според немската класификация той се обозначава като малък крайцер (на немски: Kleiner Kreuzer).

[3] Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).

[1] Colledge, J. J.; Warlow, Ben (2006) [1969]. Ships of the Royal Navy: The Complete Record of All Fighting Ships of the Royal Navy from the 15th Century to the Present (Rev. ed.). London: Chatham Publishing, p. 369 ISBN 978-1-86176-281-8. OCLC 67375475.

[1]

[~ 1]

[~ 2]